„Това не е нищо друго от освен меча на Гидеона Йоасовия син, израилтянина. Бог предаде в ръката му Мадиама и цялото им множество.“  (Съдии 7:14)



Особено впечатление правят средствата, които Господ избра, за да окуражи Гидеона. Наоколо бяха разположени лагерите на огромната армия на завоевателя, а Гидеон получи указание да върне своите части у дома. Според човешките представи беше абсурдно да се очаква, че останалите триста души ще победят армията на мадиамците, а и самият Гидеон не беше убеден в това, какъв ще бъде краят. В тази ситуация на несигурност той се осмели да влезе във вражеския лагер.


Но слава на Бога, когато ние не виждаме изход, за Него никога не е трудно да създаде такъв. Малката група войници трябваше да стане инструмент за освобождаването на Неговия народ, а измъчваният от несигурност слуга да научи радостната вест и то по начин, безусловно спечелващ доверието му, чрез устата на един от техните врагове. Гидеон разбра, че те са обхванати от ужас. Не е чудно, че той с благодарност падна на колене.