„Нека пристъпваме с искрено сърце и пълна вяра, със сърца очистени от лоша съвест.“  (Евреи 10:22)
Ако имаме възможност да влезем в светилището, въз основа на какво бихте го сторили, ако не на базата на скъпоценната кръв на Христос? И все пак често се питам: „Стремя ли се да се приближа до Бога чрез Христовата кръв или чрез нещо друго? Какво значи „чрез кръвта“?
Това значи, че аз зная греха си, че признавам необходимостта да бъда очистен и че пристъпвам при Бога въз основа на завършеното спасително дело на Христос. Ако аз върша това, то го правя благодарение само на Христовата победа, а не заради моите собствени постижения, като например това, че днес съм бил особено добър и търпелив или съм направил нещо важно за Бога.
Може би се заблуждавам, но се страхувам, че някои от нас мислят приблизително така: „Днес бях малко по-съзнателен, изпълних малко по-добре задачите си. Ето защо мога да застана пред Бога и да се помоля по-добре.“ Добрата съвест никога не почива на нашите постижения. Тя може да се основе единствено и неотменимо на Христовата жертва, която се принесе чрез Неговата жертва.