„И когато чуха, че Господ посетил израилтяните и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.“  (Изх. 4:31)

Често се чувстваме неспособни да се поклоним на Бога, защото в нашите грижи считаме, че Той ни е забравил. Ние бяхме болни и копнеехме за изцеление. От месеци сме без работа и все още не можем за си намерим препитание. Въпреки всички молитви, нашите близки продължават да бъдат все така упорити.  Как можем да Му се покланяме в това положение?
Нашите устни остават неми докато не почнем да виждаме. Идва ден, когато разбираме Божиите пътища и внезапно схващане, че Той не ни е забравил. В този ден се отварят занемелите уста. Закоравелите от ненавист глави се навеждат. С благодарност откриваме във всичко Божията милост и с дълбока почуда се прекланяме пред Неговите пътища.