„С вяра Яков се поклони на Бога, подпирайки се на кроя на тоягата си.“  (Евр. 11:21)

  Прави голямо впечатление, че авторът на Посланието към евреите споменава този признак на видима слабост, за да онагледи вярата на Яков. През младостта си той бе мислил само за себе си и бе използвал цялата си сила да притеснява другите. В борбата при Фануил неговата естествена (физическа) сила бе сломена чрез докосването от Бога.
Веднъж вечерях при един млад брат, на когото Бог беше говорил по въпроса за нашата естествена сила. „Особено благословение е - ми каза той - да знаеш, че Бог е срещнал някого и го е променил основно, чрез това блажено докосване.“ На масата имаше чиния с бисквити. Аз взех една от тях и я счупих през средата. След това поставих двете парчета едно до друго и казах: „Изглежда като цяла, но все пак тя никога няма да бъде такава каквато е била. Ако гръбнакът на човешката ти гордост се строши, ти всеки път ще реагираш и на най-лекото докосване от Бога.“