„Когато Аврам чу, че брат му бил пленен, изведе своите триста и осемдесет обучени мъже ... и подгони неприятеля.“  (Битие 14:14)

Лот бърже се заселил в земята, но скоро трябвало да загуби владенията си там. Авраам напротив, както тази глава разказва, бил пришълец, чужденец и пътник. Само тези, които не се заселват, но са доволни да живеят като пътници в обещаната земя, имат необходимата сила за победа над враговете си.
Авраам с право беше оставил на Бога да разпредели имота. Но съвем неправилно би било, ако откажеше на Лот в този труден момент на живота му своите любов и загриженост. Тук именно той се и зяви като истински победител. Преди да започне битката и да подгони вражеските царе, той беше поставил победата вътре в себе си. Лесно беше да се разсърди на себелюбивият племенник. Най-малкото, след това нещастие, той с право можеше да си помикли: „Аз го предупреждавах.“ Но гневът не може да бъде двигателна сила на победата. И ние в подобни случаи трябва да спечелим най-напред битката в собственото си сърце. Този човек мой брат ли е? Тогава аз съм длъжен, независимо от неправдата, която ми е сторил, заради Бога да го обичам, да се моля за него и да мобилизирам силите си, за да му помогна.