„Бог обича онзи, който  дава с радостно сърце.“  (2 Кор. 9:7)

Служителят на Бога трябва да се научи, както да дава, така и да получава. Често това е много трудно. Спомням си как веднъж трябваше да пътувам с кораб по една река, за да взема участие в една важна конференция. По отношение на пътните трябваше да възложа упованието си на Господа. В момента разполагах само с 18 долара. Те бяха достатъчни само до последното пристанище на кораба, но след това щяха да ми бъдат необходими още 30 долара, за да наема лодка до целта на пътуването си. И точно преди да замина, Бог ми нареди да дам 6 от моите толкова необходими долари на един приятел. Все пак аз заминах, намерих много евтино превозно средство, преживях много благословена седмица и Бог се погрижи богато за всичко, от което се нуждаех за обратния ми път. Колко голяма беше моята радост, когато разбрах, че малката сума от 6 долара, която бях дал, е била безкрайно необходима.
Страхувам се, че ние често сме лоши дарители. Ако аз само получавам, а не давам, тогава не съм достоен за Бога, който ме е пратил. Божият принцип не е: „Спестявай и ще станеш богат!“, но: „Давай, и ще ти бъде дадено!“