„Но само един самарянин като пътуваше, дойде на мястото гдето беше той и като го видя, смили се и се приближи.“  (Лука 10:33, 34)

Ако безпомощният грешник не може, тогава Спасителят ще стори това за него. Исус зойзе като приятел на грешниците, за да им помогне да дойдат при Него. Но това стана възможно, само защото Той първи дойде при нас. Исус слезе на земята, за да ни дари небето с неговите богатства. Спомням си един случай, при който разговарях с един брат в неговия дом. Жена му и майка му бяха горе, по-малкия му син играеше при нас долу във всекидневната. По едно време детето започна да търси нещо и извика майка си на помощ. „То е тук, горе - отговори тя - качи се и си го вземи!“ Но детето продължи да вика: „Мамо, не мога. Много е далеч. Моля те, донеси ми го долу!“ Предметът наистина беше много малък, а стълбата стръмна. Все пак майката слезе и донесе искания предмет.
Така е и с нашето спасение. Само поради факта, че Исус слезе при нас можа да бъде задоволен нашия копнеж за спасение. Ако Той не беше дошъл в света, ние никога нямаше да можем да се приближим при Него. Но Той „слезе от небето“, а ние бяхме издигнати.