„Който седи в защитата на Всевишния, ще пребъдва под сянката на Всемогъщия.“  (Пс. 91:1)

Изпитанието винаги има за цел да ни накара да вършим нещо. В първите месеци на войната с Япония, ние китайците загубихме много танкове. Нашите войски бяха побеждавани от танковите подразделения на японците, докато някой измисли следната тактика: Някъде из запада наш снайперист изстрелваше един единствен куршум по японски танк, доста време след това още един изстрел и след това нова пауза - още един, докато водачът си подаде главата, за да се огледа, от къде идват тези смущения. Следващия добре прицелен изстрел слагаше край на живота му. Докато войника стои зад бронята на танка нищо не може да му се случи.
Точно така изкушенията на Сатана имат за цел да проявим човешка активност. Той добре знае, че когато излезем от скривалището си, когато подадем някъде нашето „АЗ“ през защитната стена на Исус и действаме самоволно, в този миг, той Сатана, е извоювал победата.