„Винаги ще Те славя, защото Ти си сторил това и Твоето име ще чакам, защото е добро.“  (Пс. 52:9)

Най-доброто средство за изпитване е чакането. Само тогава, когато се научим да чакаме Бога, ще можем да навлезем в атмосферата, в която Той наистина действа. Десет години Аврам чакал и вярвал, че ще му се роди син. Накрая чакането му омръзнало. Той знаел, че Божето намерение е да има наследник и затова се погрижил сам да уреди този въпрос. В резултат на това се родил Исмаил. Не мотивите, но методите на Аврам били неправилни. Той се считал все още в съсктояние да създаде син, което било наистина така и той го сторил. На 86 годишна възраст, Аврам все още притежаваше тази способност.
Последвал друг дълъг период на чакане. Когато станал на 100 години тялото му било вече „замъртвяло“ (Римл. 4:19). И именно на този човек, който вече не притежавал сили да осъществи Божието обещание, бил даден великолепен подарък от Господнята милост в лицето на Исак. Това било изцяло Божие дело и си струвало да се чака за него. Бог да извърши Своя план чрез нас, дори само веднъж е нещо много по-хубаво от един цял живот изпълнен с човешки усилия.