„Тъй като Един е умрял за всички, то всички са умрели.“  (2 Кор. 5:14)

Защо Бог казва, че трябва да се считаме за умрели? (Римл. 6:11). Защото ние наистина сме умрели. Нека приемем, че имам в джоба си 2 лв., които искам да внеса в банката. Какво ще бъде нанесено в банковата ми книжка? Дали чиновничката ще напише 1.95 лв. или 2.05 лв? Разбира се, че не. В книжката ще се запише само онази сума, която внасяме в момента. Нито повече, нито по-малко. Счетоводството борави с фактически, а не с измислени данни.
Не считам, че Бог ще иска да внеса в духовната си книжка неверни данни. Той не би искал от мен да се считам умрял, ако съм жив. Бог иска да нанесем в нашите книги бележката: „Аз съм умрял“ и да стоим твърдо на това убеждение. Защо? Защото то е факт. Когато Исус висеше на кръста, аз бях в Него и умрях заедно с Него. Аз се считам за човек, който е умрял за греха, но жив за Бога в Христос  Исус.