„Посветете се днес в служба на Господа ... за да положи Той благословение върху вас.“  (Изход 32:29)

Ако аз се предам на Бога, като един възкръснал от мъртвите (както Павел се изразява), тогава това означава, че и занапред ще Му принадлежа изцяло. Себеотдаването е категоричен акт, каквото е и решението ми да вярвам в Исус. В моя живот трябва да има ден, в който аз преминавам от моя в Божия собственост. От този ден аз не принадлежа вече на себе си, а на Него. Във всеки случай това не означава, че аз се посвещавам на Исус, за да стана проповедник или мисионер. За съжаление, мнозина са станали мисионери, защото са посветили своите естествени дарби на Божия работа. Но това не е истинско посвещение.
На кого ние трябва да се посветим и отдадем? Не на „християнските дела“, но на Божията воля, за да бъдем и вършим онова, което Той изисква.