„Нямаме нищо освен 5 хляба и 2 риби. По-добре е да отидем и купим хляб за народа.“  (Лука 9:13)

Когато Исус каза: „Дайте им вие да ядат!“, Той не стори това, защото очакваше, че те вече имат готов план за изхранването на народа. Той искаше да види тяхната готовност да преживеят чудо. Подобно на нас обаче, те избраха по-лекият път. Това беше път, който изключваше една практическа изява на вярата и молитвата. Те искаха „да отидат и да купят.“ Един подобен отговор от страна на  Христовите ученици беше недостоен. Той бе подобавал повече на фарисеите или садукеите. В него нямаше вяра, нямаше доверие в Исус. Както става ясно от описанието на тази случка от евангелист Йоан, учениците мислеха повече за това, което имаха в джобовете си. Те нямаха дотатъчно пари.
Ние виждаме само онова, което можем да сторим. За Бога и Неговите неизчерпаеми средства за помощ, ние просто затваряме очи. Но Исус не може да бъде преценяван с нашите човешки мерки. Дали ние можем или не - това не играе никаква роля. Той чака нашата готовност да преживеем чудо.