„Бездна призовава бездна ...“  (Псалом 42:7)

Само дълбочина може да разбере дълбочината. Онова, което се е родило на върха не може да бъде разбрано от бездната. Само онова, което сме преживяли в дълбочините може да ни помогне да съчувстваме на страданията на другите. Ако искаме да помогнем на хора, които трябва да минат през дълбоки води, сами трябва да познаваме наводненията. Имаме ли история, при която Бог е работил с нас в дълбочините, в тайно, или всичко, което притежаваме се вижда?  Мнозина от нас живеят на повърхността. В дълбочина те нямат корен, нямат скрит резерв. Външно има разтеж, но липсва вътрешна духовна опитност. Тези хора от повърхността, от време на време могат да помагат на другите, но щастието, което те носят е твърде кратковременно. Причината за това се крие във факта, че тези хора не срещат страдащите на онова място, където се намират в действително те. Павел имаше своя тайна, която пази цели 14 години, но какво благословение донесе нейното разкриване. Ако Господ ни е говорил в дълбочините на бездната, тогава ние притежаваме съкровище от опитности, които можем да споделим с другите в часа на тяхното изпитание.