„Така казва Господ Бог на Израиля: брашното в делвата няма да се свърши, нито ще намалее маслото в стомната.“  (3 Царе 17:14)   Ние сме Божии пълномощници в този свят, поставени тук да доказваме Неговата вярност и да помагаме на другите да я познаят. Нашето държание, нашите думи, нашите действия, всичко трябва да свидетелства, че Той е единственият извор на нашата помощ. Ако ние сме слаби, с това ние ограбваме славата, която Му се полага. Като Негови служители ние сме длъжни да документираме навън пълнотата на силата Му. Не бива да страхуваме, че ще създадем у другите впечатление за богатство. С това не искам да кажа, че ние трябва да бъдем непочтени, защото именно това поведение се покрива напълно с честността. Нека да държим в тайна нашите финансови нужди, дори тогава, когато другите мислят, че в материално отношение сме добре, макар в действителност да не е така. Този, Който вижда в тайно, знае от какво се нуждаем и ни дава не мизерни подаяния, но „според Неговото богатство на слава в Исус Христос.“  Нашата задача е да свидетелстваме за Божията милост, а не да очакваме такава от хората, защото Той не се нуждае от нашата помощ, за да върши чудесата Си.