„Които живеят под сянката му отново ще се съживят като жито и ще процъфтят като лоза.“  (Осия 14:3)   Кой от нас би размишлявал повече за цвета на лозата? Той е един от най-краткотрайните и хората почти не му обръщат внимание. Този цвят придобива значение едва тогава, когато се превърне в плод. В природата различаваме три вида растения. Първите цъфтят, но не дават плод; вторите - не правят впечатление нито с цветовете си, нито с плодовете си, а последните, които са като лозата, чиито цветове са незабележими и които човекът цени само заради плода. На този последен плод, Господ дава висока оценка. Колко често ние се изкушаваме да демонстрираме нещо за гледане. Нещо, коетоще направи впечатление на хората, както цвета, на който всички трябва да се удивляват. Но Небесният Баща ни е определил да бъдем пръчки на лозата. По-важно от всичко за Него е принасянето на плод.