„Ние никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, никого не сме изкористили.“  (2 Кор. 7:2)

От служителите на Господа се изискваше да имат готовност да бъдат оценявани, но в никакъв случай не биваше да се стремят към изгода за себе си отстрана на другите. Позорно е външно да изповядват доверие към Бога с цел да покриват собствените си нужди, като се стараят да събудят съчувствие към себе си. Който наистина вижда славата на Бога и е убеден, че работейки за Него има дял в тази слава, може лесно да стане независим от другите хора, независим и щедър. Дребнавият характер никъде не се изявява по-добре, както при извличането на незначителни изгоди. Просяк ли съм аз, който търси милостиня или съм служител на живият Бог?