„Защото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.“  (Римл. 6:14)

Когато Божията светлина за първи път огрее сърцето ми, аз се моля горещо за прощение, защото разбирам, че съм съгрешил пред Него. Но след като веднъж съм получил прощение за греховете си, аз правя едно ново откритие. Разбирам, че все още нося природата на грешника в себе си. Имам вътрешва склонност към греха, грешна сила, която ме измъчва. Когато таз сила се появи, аз изпадам в грях. Тогава аз търся и получавам прощение, но след тоа отново съгрешавам. И така си минава животът ми в този омагьосан кръг от грехове, прощение и отново грехове.
Наистина аз се радвам на прощението, което винаги получавам, но се нуждая от нещо повече. Нуждая се от освобождение от това, което съм. Нуждая се от Христовия кръст, който хваща за корена моята готовност, моята любов към греха. Чрез кръвта на Христос греховете ми са заличени, но за да изчезна самият аз и моята склонност към греха, за това имат сила само Неговата смърт и възкресение.