„И каквото им трябва ... трябва да им се дава неограничено ден след ден.“  (Ездра 6:9)

Ако ние наистина се доверяваме на Бога, трябва така да се настроим, че да носим сами духовния товар, който е необходим за нас и нашата работа. Ние не бива да търсим тайно помощ от други. Не трябва да уповаваме на Бога и на себе си, а само на Бога. Ако братята ни показват своята любов, да благодарим на Бога! Но и тогава, когато те не правят това, ние пак трябва да Му благодарим!
Да гледаме с едното око към Него, а с другото към хората, това е нещо позорно за Божия служител и недостойно за един  християнин. Животът ни в доверие към Бога е нещо много важно. Да, във всички материални неща ние се осмеляваме да бъдем абсолютно независими от хората, защото напълно се доверяваме на Бога. Отхвърлили сме всяка друга надежда, защото имаме безгранично доверие в Него.