„Изпитай ме, Боже ... и виж дали съм на лош път.“  (Псалом 139:23, 24)

Никога не ще получим истинско себеподнание, ако се мъчим да познаем сами себе си. Това не ще ни доведе до истинско разбиране. Правилно ще можем да се видим едва, когато ни огрее Божията светлина. Аз считам, че това е много е просто.
Как постъпваме, когато искаме да се уверим, че лицето ни е чисто? Опипваме го внимателно с ръце ли? Разбира се, че не. Вземаме огледало и отиваме на светло. На светлина всичко се вижда ясно.
Разбираш ли какво означава „изпитай ме“? Тук не става дума себеизпитване. Казано е: „Ти ме изпитай!“ Това е пътя на светлината, която ме огрява. Бог е този, който идва и ме изпитва. Обстоятелството, че аз опознавам совето АЗ не се дължи на моето себеизпитване, но на това, че Бог ме изпитва.