„Всичко, което е било написано от по-напред е било написано за наша поука.“ (Римл. 15:4)

Християнството не се изгражда върху предписания, но върху конкретни примери. Между многото начини, чрез които Бог ни поучава, се намира и историята. Тя ни разказва как хората са разбирали и изпълнявали Неговата воля. Като се запознваме с живота на тези хора ние откриваме не само каква е волята Му за нашия собствен живот, но и се научаваме как да я изпълняваме. Започваме по-добре да разбираме, какво Той има пред вид за нас.
Трябва ли винаги да казваме на детето изрично какво да прави? Трябва ли непременно всяка подробност да му бъде разрешавана или забранявана? Не може ли то само да открие отговора, когато наблюдава живота на родителите си?
Ние се учим по-добре от това, което виждаме, а не чрез онова, което чуваме. Видяното ни прави по-дълбоко впечатление. Предписанията са нещо абстрактно. Примерите ни дават практическа възможност да повторим онова, което сме видяли.
По същество Божиите методи в наше време не се отличават от онези по времето на Светото Писание. В Стария и Новия Завет Той ни е дал толкова много примери, за да можем чрез непоколебимостта и утешението на Писанията да имаме надежда.