„Бог, на Когото принадлежа, на Него и служа.“ (Деян. 27:28)

Велико нещо е кондтатацията, че аз вече не принадлежа на себе си, а на Него. Ако парите, които нося в джоба си ми принадлежат, тогава мога да правя с тях всичко, каквото си поискам. Ако обаче те принадлежат на друг човек, който ми ги е поверил, тогава аз не ще мога да си купя с тях онова, което ми харесва, но ще се старая да не ги изгубя.
Колцина от нас се стремят да не прахосват времето, парите и дарбите си, защото те не са наши, а на Господа, нали? Колко от нас чувстват наистина, че ние принадлежим един на друг и че не бива да прахосваме нито лев от парите си или нито час от времето си?
Ние живеем за Бога, а не за себе си. Истинското християнство започва тогава, когато осъзнаем тази истина.