„Тя каза: „Славата се изгуби от Израил, защото ковчегът на Господа се изгуби.“ (1 Царе 4:22)

Ковчегът е загубен, но ковчегът може да се защитава сам. Това грабителите много скоро щяха да изпитат на собствения си гръб. Тъй като беше на първо място свидетелство за същността на Бога, ковчегът навлече на филистимците нещо, което грешният израелски народ не можа да стори.
Бог търси инструменти за славата Си, но ако не намери такива, сам извършва Своето дело. В такъв случай Той се грижи да бъде разкрит и познат характера Му. Той допусна да бъде отвлечен ковчега, защото искаше да покаже на целия свят, че не е идентичен с действията на Своя народ, докато в него владее грехът.
Божията същност и човешкият грях не могат в никакъв случай да вървят заедно, още по-малко в Неговия избран народ.