„... но го гоня, дано да уловя, понеже и аз бях уловен от Исус Христос.“ (Фил. 3:12)

Никой господар не разполага с толкова много слуги, както нашият. И за всеки Той има определена работа. Дори и малката слугиня беше на определеното за нея място, за да може да даде на Нееман свидетелството, от окето последния се нуждаеше. Мнозина от нас са недоволни от определеното им от Бога място и започват да мърморят. Ние бихме вършили „това“, но Бог желае от нас „онова“. Ние имаме амбицията да Му служим тук, но Божият план за нас лежи на друго място.
Когато се изправим пред подобно противоречие, трябва да си спомним, че Божиите намерения за нас започват още преди нашето покаяние. Дори още преди нашето раждане Той е подготвил жизнените ни условия и е определил пътя ни. Бог не върши нещо ... внезапно. Той е приготвил всичко преди много, много време. В това, за което Бог ни е призвал, няма причина нито за мърморене, нито за гордост. Ощепо-малко трябва да завиждаме на другите, защото преимуществата на пътя им нямат нищо общо с нас.
Когато се вгледаме в изминалият от нас път, можем само да склоним глава и с благодарност да признаем, че всичко е било подготвено и проведено от Бога. Не бива да се страхуваме, че нещо ни е убегнало. Тази сигурност носи истински мир и спокойствие.