„Зная твоята скръб и бедност, но ти си богат.“ (Откр. 2:9)

Ако се огледаме наоколо, сигурно ще установим, че у твърде много християни се чувства подтискаща липса на духовни опитности. В живота им има твърде малко неща, които говорят за пълнота. Това, което имат не стига и за тях. За даване на другите не може да става и дума. Защо са тъй бедни те? Не се ли крие причината в обстоятелството, че не знаят какво Святият Дух преследва със Своята строгост?

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор.“ (Псалом 4:1)

Целта на бедността в земното е богатство във вечното. Бог никога не е искал тъгата и бедността да бъдат безполезни. Всяко утеснение трябва да води към простор, всяка бедност - към богатство. Божията цел е Неговият народ да не е нито в постоянно утеснение, нито в продължителна бедност. Те не са самоцел, а средство за постигане на онова, което Бог желае. Утеснението е път към простора, а бедността -  път към богатството.