„В своята радост тя не отвори вратата, а изтича и съобщи, че Петър стои пред вратата. А те й казаха: „Ти си луда!“ (Деяния 12:14-15)

При мен често идват хора, които споделят свои страхове и съмнения, получени в момент, когато са се опитвали да уповават на Бога. Те представят своите молби пред Него, държат се за Божиите обещания и все пак, съмненията в тях растат непрекъснато. В подобни случаи аз обичам да им напомням историята на Петър, който се връщаше от затвора и почука на вратата, където църквата се молеше. Вярващите извикаха: „Това е ангел!“
Днес има хора, които твърдят, че притежават по-силна вяра от онези, които бяха събрани тогава в дома на Мария. Те са сигурни, че Бог ще изпрати ангел и всяка врата в затвора ще се отвори пред него. Когато духа вятър: „Петър чука на вратата.“ Когато вали дъжд: „Това отново е Петър.“ Тези хора са твърде лековерни и прекалено убедени в победата, но не винаги вярата им е истинска. Дори и най-духовният християнин, на когото вярата и праведният живот дават сигурност в Божият отговор, познава онова състояние, при което като че ли още след първия ъгъл се крие въпросът, дали не се заблуждава.