„Аз, обаче с голяма радост ще принеса жертва и ще пожертвам сам себе си.“ (2 Кор. 12:15)

През 1929 г., след дълга и уморителна евангелизационна работа се прибрах в родния си град Фучоу. Един ден, докато вървях по улицата, слаб и болен, опирайки се на бастун, ме срещна един от моите бивши професори в колежа. Той ме покани в едно кафене и ние седнахме на една маса. След като дълго и изпитателно ме огледа, професорът каза: „Едно не разбирам, когато бяхте в колежа, ние много разчитахме на вас. Убедени бяхме, че ще станете голям човек. А сега виждам, че от вас не е станало нещо.“ 
Трябва да призная, това изказване ме засегна жестоко и едва овладях сълзите си. Моята кариера, моето здраве - бяха пропиляни, а сега и тези думи на стария професор! В следващият миг обаче разбрах ясно, че Духът на славата почива върху мен. При мисълта, че аз мога да пожертвам живота си за Бога, душата ми се изпълни с небесна благодат. Сега вече спокойно можех да издигна глава и да кажа: „Слава на Теб, Господи! Пътят, по който Ти ме водиш е най-добрият за мен!“