„Понеже Бог ... Той е, Който е огрял сърцата ви, за да се просвети света с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос.“ (2 Кор. 4:6)

Какво представлява спасението? Нахлуване на Божията светлина. Ако ѝ пречим да действа, ние сме загубени. Но Бог пръсна светлина в сърцето ни, а дори самото проглеждане в тази посока вече значи спасение. Ние се спасяваме в мига, в който зърнем славата върху лицето на Спасителя. Ако само разбираме и се съгласяваме с учението Му, ние не можем да се спасим, защото не сме видели Него - Абсолютната Истина. Нека си послужим с пример от фотографията! В мигът, в който обективът се отваря, върху филма се получава образ. Точно това става и тогава, когато ние наистина Го видим като Спасител. В нас започва една вътрешна промяна. И така „небесното видение“ (Деян. 26:19) се превръща в „Неговият Син открит в мен“ (Гал. 1:16). Подобна жива опитност не се нуждае от припомняне. Нея, ние просто не можем да забравим.