„Като не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават, но увещавайки един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.“ (Евр. 10:25)

Христос е глава на църквата. „Така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части всеки от нас, един на друг“ (Римл. 12:5). Затова всичкото общение в Христа е трудово общение. На вид църквата може да изглежда много духовна, когато някой „апостол“ изнася чудесна проповед, удобрена с високото „Амин“, но първо във всекидневната работа се вижда действителната духовност. „Амвонът и общението със седалките“, нека имат своето значение в обучението и възвестяването на Евангелието, но факта е, че има тенденция за развитие на пасивност. При „кръглата маса“ (в общение) се проявява взаимността, когато един вярващ подкрепя и ободрява друг във вътрешния разтеж на църквата.

Има ли нашето църковно общение за основа „... части, всеки от нас, един на друг“?