„Напротив, тези части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими.“ (1 Кор. 12:22)

Преди години бях изправен пред един тежък проблем в моя живот. Пределно ясно ми беше, че сам не мога да го реша. По това време проповядвах в една отдалечена територия на нашата страна, много далеч от Божии чада, които според мен притежаваха необходимите знания, за да ми помогнат. Къде да намеря хората, от които така много се нуждаех? Наистина всред селяните, при които живеех имаше една малка група съвсем обикновени вярващи, но като християни те бяха истински „невръстни младенци.“ Как биха могли те дами помогнат да реша този тежък проблем? Това ми се виждаше невъзможно.
В края на краищата се оказах в задънена улица, в пълна илюзия. Не ми оставаше никаква друга възможност, освен да извикам онези прости братя. По моя молба те се събраха при мен. Разказах им за проблема, който ме измъчваше и след това коленичихме да извикаме към Бога. Докато се молехме в мен изгаря светлина. Това не може да се обясни. Просто се получи необходимият отговор и то по абсолютно категоричен начин. Колко приятно е на нашия Бог да ни показва открито, че сме зависими от Неговите „по-слаби членове“.