„... и той удари три пъти и спря. А Божият човек се разсърди на него и рече: Трябваше да удариш пет или шест пъти ...“ (4 царе 13:18, 19)

Винаги същедтвува опастност ние да поставим граница на онова, което Господ прави. Бог желае днес да бъдем обхванати от една нова вълна на евангелизационна работа, но ние Му поставяме цел, по-далече от която нашата вяра не може да отиде. Още не сме осъзнали неограничената сила на Божията победна стрела и обхвата на нейното действие. Нашето задоволяване със стоте души, дошли при Христос, може да стане пречка за покаянието на хиляди. Не е ли възможно също размерите на салона, който строим за благовестие да станат пречка за бъдещото развитие на църквата?
Винаги съществува сериозна опастност да теглим гранична линия на Божията милост. Благословението, което Бог ни дава трябва да проправя пътя за по-големи благословения, а не да се превръща в пречка. Наистина ние трябва да работим по план, но нека да отхвърлим всички ограничаващи ни окови на миналото и да живеем в едно непрекъснато очакване. Пред нас лежи дело, което е многократно по-голямо от онези, които са зад нас. Бог има намерение да ни даде благословения, които надминават всичко, което сме преживели до сега.