„И тъй и вие сте длъжни един на друг да миете нозете.“ (Йоан 13:14)

Измиването, за което става дума тук има за цел освежаване, а не очистване от греховете. Прахът и нечистотата, които се полепват по краката ни, за разлика от греха са нещо неизбежно. Би било грях, ако се валяме в прахоляка, но тъй като досегът ни със земята е постоянен, съвсем естествено е краката ни да се прашат. Един брат, например, който работи цял ден в канцелария, се връща вечер у дома уморен и подтиснат. Трудно му е да се освежи отново чрез общуване с Христос, каквото е имал в тихите часове на утринта. Като че ли по него е полепнало нещо като изолиращ слой и не му се отдава да постигне неподсредствена връзка с Христа.
Но ето, при него идва един приятел, който от цяло сърце слави Господа и той веднага започва да чувства силата, която ги издига. Сякаш някой е взел кърпа и е изтрил полепналия по него слой. Краката му са отново чисти. Да „мием един на друг краката“ значи да освежаваме другия. Възможно е ние да не осъзнаваме това и все пак да ни е станало навик да освежаваме нашите братя в Христос. А това е една от най-важните и големите ни задачи.