„Блажен онзи, който не се съблазни в Мен!“ (Лука 7:23)

На Йоан Кръстителят това не му харесваше. Той очакваше всеобщо обновление, както по времето на Илия, но вместо това лежеше в затвора и вероятността за смъртно наказание беше много голяма. След като не беше успял да събуди народа, сега Исус  трябваше да предприеме нещо, за да изпълни задачата на втория Илия.
Как сме ние? Съблазняваме ли се, когато Бог не прави онова, което според нас трябва да направи? Ние често се опитваме да разберем волята Му и търсим само слава за Него и въпреки това много пъти се разочароваме. Чувстваме се в безпътица и не намираме изход. Болни сме и очакваме изцеление от Него, но не получаваме. Средствата ни изтичат, а приходите са малко. А понякога ни се струва, че стават  и още по-лоши неща. Струва ни се, че ако Бог в някой случай не се намеси сам поставя под съмнение Своята чест. Да, наистина, Той трябва да се намеси, за да не се похули името Му. И въпреки това небето продължава да мълчи. Положението не се променя. Вратите на затвора не се отварят, сърцата не се смекчават, никой не ни пита: „Мъже-братя, какво да правим?“
Ще дойде ден, когато ще разберем всичко. когато се изправим пред Съдията и съдния престол, ние ще бъдем не само съдени. Бог ще ни изясни всичко. Ще разберем, че често ние не сме имали право, но е имало и случаи, за които Господ ще ни каже: „Аз бях в правото Си, но ти също имаше право.“