„И когато видя Исус, който се приближаваше, той каза: Ето Божието Агне!“ (Йоан 1:36)

Когато Йоан за първи път засвидетелствува Христос като Божие Агне, той добави: „... което носи греховете на света“ (ст. 29). С това той постави ударение върху спадителното Му дело. Втори път той просто каза: „Ето Божието Агне!“ Тук ударението пада не толкова върху Исусовото дело, колкото върху самата Негова личност. Истинска оценка за хората имаме тогава, когато ги ценим заради самите тях. Ние ги обичаме не толкова заради онова, което са направили, но заради онова, което са. Така е и с оценката ни за Христос. Ние Му благодарим за даровете Му, но Го славим заради самия Него. Христос висящ на кръста предизвиква у нас голяма благодарност, но на престола Той буди удива и хваление. Когато гледаме на делото Му, изпитваме дълбока благодарност, но когато Го виждаме такъв какъвто е, ние Му се покланяме.