Постинг
25.10.2017 03:51 -
СЕДЕМ СТЪПКИ - част 1-ва
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. Бог те познава Намерихме Месия! Аз избрах злото, но Исус промени всичко
2. Бог има план за теб Свидетелството в Забърдо Свидетелства на Стоянка и Кина
3. Бог те води в живот на чудеса Исус ходи по водата Свидетелството на Мария
4. Бог има думи на вечен живот за теб Проблемът Задачата Благословението
5. Бог ти дава откровение за Себе Си Привилегия Авторитет Отговорност Изграждане на характер
6. Бог те изпитва Божията святост Дяволът иска да те убие
7. Бог те помазва за служение Исус и чудният улов на риба Помазанието на Петър Божият мир върху Петър Аз и моят дом ще служим на Господа!
Bulgarian Edition, 2017 За българското издание: СЕДЕМ СТЪПКИ В ЖИВОТА НА ПЕТЪР Енчо Тодоров 2017, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ Редактор: Енчо Тодоров Дизайн на корицата: Кристиана Енчева Харди Девин 4800, ул. Явор 6
Петър премина през седем стъпки в своето израстване във вярата и служението. Това могат да бъдат и твои стъпки на познание на Исус, израстване във вярата и зрялост в служението, за да бъдем не само благословени, но да бъдем за благословение на другите. Йоан Кръстител беше този, който свидетелстваше за Исус: „Прав правете пътя за Господа.“ Един ден, когато Йоан кръщаваше в реката Йордан, видя Исус и каза: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света!“ Там имаше един ученик на име Андрей. Той чу думите и тръгна след Исус. Тогава намери своя брат Симон и го заведе при Исус с думите: „Намерихме Месия.“ Симон или Петър е ключова фигура в Деяния на апостолите, но винаги има мъже като Андрей, които да ги доведат до Исус. Когато някой открие Исус, той гори от желание и роднините му да Го намерят също. Спасението е толкова велико нещо и човек не иска да го запази само за себе си. Андрей бърза да отиде при брат си Симон, за да занесе толкова вълнуващата вест: „Намерихме Месия!“ Четири хиляди години човеците очакваха обещания Месия и сега Симон чува прекрасната вест, че Той е тук. Посланието на Андрей е удивително просто: „Намерихме Месия!“ Бог използва тези думи и довежда Петър до спасение и служение. Всеки един от нас може с простички думи да споделя Евангелието и благата вест за Исус и Бог ще се погрижи за останалото. Най-интересното е, че Петър не беше най-подходящия за служение. Всъщност той беше един неудачник. В Израил, всички деца минаваха през обучение в синагогата. Някои отпадаха още първата година и обикновено ставаха рибари или овчари. Най-талантливите деца ги подготвяха за свещеници и учители, така наречените книжници. По времето на Исус, най-способните деца учеха при нозете на най-известния по онова време учител, Гамалиил. Павел е един пример за това. Ти може да се чувстваш като Петър, неудачник в живота, но в ръцете на Исус, това може да се промени. Много е важно какви гласове слушаш. Бог каза на Адам: „Кой ти каза, че си гол?“ Има и други гласове, които могат да те отдалечат от Бога. Може да са ти внушили, че нищо няма да стане от теб. Ако това се е случило вече, ти имаш нужда точно от тази книга, където ще научиш как Петър израсна от минимум към максимум. Може да си объркан младеж, на когото дори и приятелите са казвали, че нищо няма да излезе от теб. Погледни на Петър, който беше твърде емоционален; прибързан в много ситуации, когато отсече ухото на Малха; искаше да бъде винаги пръв, опитвайки се да ходи по водата. Също така беше и страхливец, уплаши се от една прислужничка. В ръката на Бог, Господ го направи да бъде канара, водач на църквата, велик Божи човек, който лекува болните и възкресява мъртвите, който се противопостави на цялата тогава политическа и религиозна власт и с чиято първа проповед три хиляди души се покаяха и приеха Господ за свой Спасител. Стъпките са няколко, през които премина Петър. При първата среща, Бог му показа, че го познава. При втората среща, Господ му изяви, че има план за него. При третата среща Исус го насърчи да ходи във вяра и чудеса. При четвъртата среща Петър осъзна, че Божието Слово е думи на вечен живот. Петата среща е живот с Христос. При шестата среща или стъпка Петър е изпитан. Седмата стъпка е помазан служител на Бога. 1. БОГ ТЕ ПОЗНАВА
Първа стъпка: Намерихме Месия (Йоан 1:41)
Великият проповедник Спърджън е казал: „Добре, че Бог ме избра преди да съм се родил, защото не би го направил след това.“ Две неща се случиха при срещата на Петър с Исус. Исус погледна на Петър и видя стария неспасен човек. И Той извика към него със старото му име: Симон. „Ти си Симон, син на Йона.“ Симон означава тръстика, разлюлявана от всеки вятър. Погледът на Исус срещна погледа на Петър: Аз те познавам. Ти не си още готов, за да се покаеш. Ти живееш един живот без Бог. Но ще дойде ден, когато ще се смириш. Ще виждаш себе си, както Аз те виждам. Има неща в твоя духовен живот, изпратени от Господ, които ще изградят характера ти, за да станеш от тръстика на канара, от Симон на Петър, от Яков на Израел, от Савел на Павел, от човек разлюляван като тръстика, на здрава канара с изграден характер, човек, който ходи с Господа. „Ти ще се наричаш Петър, което означава канара.“ Аз зная всички тъмни места в теб. Ако ги покажа пред хората, ти от страх и унижение ще избягаш. Но, Симоне, Аз те обичам. Ще се погрижа за теб. Ще те спася, твоят характер и живот ще се променят. Ще сменя и името ти на Петър, което значи канара. Намерихме Месия! Истината е, че Исус е, който ни търси, намира и открива в живота ни. Неговата цел е не толкова това, което ние искаме да правим за Бога, а по-важно е това, което Той иска да върши в нас и чрез нас. Бог има план за нас. И в това се крие най-голямото благословение и вечен живот, да познаем единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото Той е изпратил. Следващата крачка е да направим Бог познат на другите, за да повярва светът, че Исус е изпратен от Отца.
АЗ ИЗБРАХ ЗЛОТО, НО ИСУС ПРОМЕНИ ВСИЧКО
Свидетелството на Енчо Тодоров
Роден съм две години преди девети. Растях буен и търсещ винаги приключения. На село имахме мелница и бях много любопитен да открием заедно с братовчед ми Герган как работят машините и водното колело. Веднъж успяхме да пуснем новия двигател с вътрешно горене, който задвижваше всички механизми на мелницата. Най-интересното приключение беше да влизаме във водното колело, да изритаме гредата, която го застопорява и да тичаме в едната и другата посока. Веднъж колелото така се засили в едната посока, че беше невъзможно да го спрем. Спасението беше да тичаме само в една посока, но това още повече ускоряваше колелото. Останахме без сили и единственото спасение беше да крещим, за да дойде някой, да спре колелото и да ни спаси. Преместихме се през 1947 година в Кърджали, където баща ми беше назначен за проповедник на Евангелието. Аз, обаче, предпочитах да бъда с приятелите от бандата ни. Макар и дете, имах свободна воля и избрах за себе си злото. В бандата пушехме, крадяхме, биехме се с други. Веднъж имахме истинска битка с бандата от другата махала. Ние първи пристигнахме на полесражението и заехме позиции в стари войнишки окопи. Тогава открихме другата банда в житата край река Арда. Те ни превъзхождаха няколкократно и бяха въоръжени със саморъчно направени копия, лъкове и стрели. На главите си носеха венци от клонки с натъкнати пера. Уплашихме се. Сигурно ще искат да ни пленят! В този момент наблизо минаваше 15-16 годишно турче и видя ситуацията. Реши да ни помага. Събирахме камъни и той ги хвърляше по момчетата от другата банда, които се опитваха да се покатерят по брега и да достигнат до нас в окопите. Един от камъните успя да улучи едно от момчетата, когато прибяга през пясъчната ивица, за да заеме позиция в храстите под нас. То падна на земята и пясъка се обагри от алена кръв. Помислихме, че сме го убили. Това ни даде такъв тласък, че само за секунди ние вече бягахме по пътя към града. Нея вечер бях много смирен и послушен в къщи. На другия ден видяхме Иван с бинтована глава да се появява в училище. Той обаче не ни издаде. Злото продължаваше да се развива в моето сърце. Сигурно кулминацията щеше да бъде убийство, ако момчето, което мразех толкова много, не беше успяло да избегне удара от павето, което се опитах да стоваря веднъж върху главата му. Причината за това беше майка му, която ни биеше без повод, поради това че синът й започваше да пищи, без да сме му направили нещо. Спомням си веднъж, тя така бързо изскочи от стаята си и без малко да ме спипа. Успях да прескоча тела, който ограждаше лехата с домати и се стрелнах надолу по улицата. Видях само с края на окото си как тя се препъна в тела и заора с цялата тежест на тялото си в градината с домати. А тя беше доста закръглена и всички се учудваха на пъргавината, която показваше, когато трябваше да ни докопа. Трябваше Исус да ме срещне, за да постави живота ми на нови релси. Това беше най-вълнуващия миг от живота ми. Моите родители дори не подозираха колко бях напреднал в злото. Срещата с Исус промени всичко. Една чудесна любов към съучениците изпълни сърцето ми. Завърших инженерство, ожених се за най-духовното, красиво и интелигентно момиче от църквата. После ни се родиха три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивали сме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исус. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми. Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги. Спомням си за съня, който имах две седмици преди обиска. Видях в съня си двама мъже, които дойдоха в дома ни. Прекосиха хола и влезнаха в спалнята ни. Започнаха да тършуват навсякъде, като отваряха различни шкафове и търсеха християнска литература и Библии. Разпознах в единия от тях отговорника от шести отдел по религиозните въпроси. След този сън, веднага прегледах книгите, които бяха ценни за мен и ги скрих на специално место. След две седмици сънят се изпълни. Дойдоха от милицията на работното ми место и ме забраха. Пристигнахме в апартамента ни и сънят се изпълни точно. Само няколко дни преди това, наши приятели от Англия бяха докарали нелегално стотици Библии, които бях скрил на различни места в апартамента. При прехвърлянето на Библиите от единия багажник в другия, забелязах, че към нас идва кола. Спря близо до нас и четирима яки мъже ни приближиха. „Какво става тук? Каква е тази чуждестранна кола?” Всички замръзнахме. Помолих се за мъдрост. „Прощавайте, знае ли някой от вас немски?” „Аз знам, - каза шефът им. - Какво има?” „Може ли да упътите тези хора за пътя към София?” Те се обърнаха към хората от другата кола на немски: „Карайте след нас”. Прибрахме се в апартамента и паднахме на колене. „Господи, направи чудо, за да не отворят багажника им и да открият Библиите.” След близо час плахо се потропа по вратата. Отново бяхме заедно с приятелите ни и те ни разказаха, че цивилните полицаи са ги извели извън Пловдив и са ги насочили към София. Благодарихме на Бога за защитата и отново на друго място, прехвърлихме Библиите. Благодаря на Бога и за Таня, защото беше в осмия месец бременна и можеше да се притесни от ситуацията. Тършуването из апартамента продължаваше. С ужас открих, че едната врата на гардероба е оставена отворена от съпругата ми и една част от Библиите се виждаха наредени една върху друга. Всеки път, когато агентите минаваха покрай гардероба, заповядвах в името на Исус, Господ да затвори очите им и да не видят Библиите. Тогава сигурно щяха да открият и останалите. И наистина, Бог затвори очите им, въпреки че минаха покрай отвореното крило на гардероба десетки пъти. След този случай на проверка беше ни забранено да проповядваме в Пловдивска област. Въпреки забраната, тайно посещавахме вярващите в района и в Родопите и нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос. Желанието ни сега е, след демократичните промени в страната, да продължаваме да споделяме вярата си в Бога с другите, особено тези от Родопите и затвора. Найголемият подарък за нас са писмата, в които затворниците ни пишат, че приемат Исус като свой личен Спасител и Господ, а също така и мюсюлмани в Родопите, които са решили да приемат християнството. 2. БОГ ИМА ПЛАН ЗА ТЕБ
Втора стъпка: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек (Лука 5:8)
Петър е неук и беден рибар. Той и съдружниците му ловят риба. Цяла нощ хвърлят мрежите, но не успяват да уловят нищо. Петър е огорчен. С какви очи ще погледне жена си и очакващите деца! Вероятно храната е била на привършване и всички са гледали на Петър с голяма надежда. А сега… нищо! Вече се развиделява. С последни сили Петър хвърля отново мрежата и очаква поне няколко рибки да се уловят, но напразна надежда… Сега трябва да излязат на брега, мрежата старателно да бъде почистена от всички водорасли и после сгъната, с надеждата, че следващата нощ ще уловят нещо. В този момент, на фона на изгряващото слънце, се приближава някой, който вероятно иска да си купи риба. Сега пък Петър трябва да обяснява, че не са уловили нищо. Иска му се никой да не го пита за нищо и час по-скоро да се прибере в къщи за няколко часа сън… Изведнъж, в далечината, се задават и други хора, и други, и други… Толкова много желаещи да си купят риба!? Тълпата нараства неимоверно много. Един мъж приближава и го моли да ползва лодката му за платформа, от която да говори на събралите се. В него Петър разпознава Исус, с Когото вече се беше срещнал преди време. Неговият поглед все още го изгаря и разнищва в него всичко… На Петър му се иска да избяга, но не може да откаже на този мъж и погледа му, който прониква така дълбоко в него. Мъжът се качва на лодката и започва да говори, но Петър не чува нищо. Мисли си, кога най-сетне всичко това ще свърши и ще се прибере в дома си? Изведнъж е стреснат от думите: „Симоне, оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.“ На Петър му се иска да откаже: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме.“ В себе си мисли: „Аз съм рибарят и зная кога и къде има риба, но тази нощ просто нямахме късмет… А ти… дърводелецът, какво разбираш от риба?” Но вместо отказ Петър се съгласява да опитат: „…но щом казваш, ще хвърля мрежите.” „И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите се прокъсваха.” „Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.” Втората среща с Исус имаше огромно въздействие върху Петър. Първо, той видя себе си: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.“ Второ, Петър очакваше, че Христос ще се отстрани от него, а Той му даде чудно обещание: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.“ Трето, Петър трябваше да се научи да работи съвместно с Бога. „Аз Съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мен, не можете да сторите нищо.“ Исус пита: Имаш ли време за Мен? Петър остави своята работа. Ние обичаме да слушаме, обичаме християнството, но нямаме време за общение с Исус. Защо? Защото смятаме, че не е важно. Готов ли си да Ме слушаш? Исус каза: „Хвърлете мрежите!“ „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.“ Готов ли си да Ме следваш? Петър е съкрушен. „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Но точно това е точката, до която всеки трябва да достигне. Готов ли си да работиш за Мен? Петър прие да бъде Негов ученик.
* * *
В една църква имало млада певица с чудесен глас. Често пеела на църковните богослужения. Една неделна сутрин подготвяла песен и видяла, че влиза непознато лице с износени дрехи. Тя се стреснала. „Извинявайте, аз чух Вашата песен. Тази песен моята покойна майка често пееше. Доста време не съм влизал в църква. Живял съм живот далеч от Бога. Но сега чувствам, че не съм достоен и трябва да поправя живота си, и тогава ще дойда при Него.“ „Ела такъв, какъвто си! Ти си вече Божие чадо, щом си разбрал, че не си достоен.“
СВИДЕТЕЛСТВОТО В ЗАБЪРДО
Едно пророчество чрез Маруся Мавродиева, съпруга на Илия Апостолов, изказано през 1961 година, започна да се изпълнява. Пророчеството беше, че ще имаме служение в цяла България. Когато дойде демокрацията, всички се втурнахме да работим на Божията нива. Съжалявахме, че денонощието има само 24 часа. В края на годината започнахме посещения в Пловдивския затвор и открихме първото неделно училище по вероучение. Освен Пловдивския затвор, започнахме посещения по затворите в цяла България. Бяхме непрекъснато в пътуване. Организирахме група за кореспонденции със затворниците. Десетки бяха тези, които се покаяха и приеха Исус. Успоредно с тази дейност разширихме работата с неделното училище по вероучение. От Съвета ни дадоха четири стаизанимални към едно училище в центъра на града, където от целия град идваха деца, главно невярващи, за да присъстват на библейските уроци. Пренесохме това в училищата и за кратко време обхванахме седем училища, освен тези извън Пловдив. Един ден през лятото, Святият Дух ми каза: „Започни списание „Братска любов“. Бях учуден, защото не съм литератор. Дори българския език не ми вървеше. Когато ме изпитваше, българичката ме гледаше: „Енчо, чудя се как да ти пиша тройка.“ Отговорих на Господа: „Ако това е от Теб, Ти направи с лекота да се приготвя всеки брой и промисли за финанси.” На 15 август 1991 г. започнах списанието и то продължава да излиза и до днес в тираж 16 хиляди бройки всеки месец. Досега сме отпечатали над пет милиона списания и книжки. Работата в затворите и училищата продължи. През лятото започнахме голяма кампания за евангелизиране на Родопите. Спомням си, когато посетихме едно мюсюлманско село, където се бяха събрали на площада голяма част от селяните, за да ни слушат, една от жените сподели нещо важно с нас: „За 45 години ние се обезверихме. Но сега разбираме, че без вяра в Бога не може да се живее. Сега сме на кръстопът, кое да изберем: мюсюлманството или християнството?“ На следващата година една сестра от Чепеларе ни предостави целия етаж от къщата си, за провеждане на обучение на учениците от ОРА Интернешънъл. Сутрин имахме молитва два часа, след това лично време за четене на Библията. Следобедите се приготвяхме за посещението на поредното село в района на Родопите. Този път селата, които трябваше да посетим, бяха три. Сформирахме екип от пет души, толкова, колкото събираше старата лада, а имаше още толкова желаещи да дойдат на евангелизацията. Посетихме едно от селата, за да подготвим следващата прожекция на филма „Исус”. След това се отправихме към село Забърдо, дълбоко в планината. Разделихме се на три групи. Аз останах в центъра на селото, а другите започнаха посещения на всеки дом, за да споделят благата вест, да раздадат списания „Братска любов” и брошури. На площада не се виждаше жив човек. В дъното се намираше пощата. От нея излезе млада жена и тръгна да пресече площада. Пресрещнах я. Попитах от тука ли е и имат ли в селото джамия или църква. Заговорих за Корана, после за Библията и така неусетно й разказах за жертвата на Исус и за спасението на всички, които Го приемат. Жената ме слушаше с внимание. Попитах я, желае ли да приеме Исус за свой Спасител. Тя отговори с „Да”. Тогава я водих в молитва и тя повтори молитвата от цяло сърце. Бях толкова щастлив за това, което се случи. Стърчахме съвсем сами на огромния площад. Тогава извадих от чантата списание „Братска любов” и й го подадох. Тя го взе, погледна го и ми каза, че получава същото списание по пощата. Бях много учуден. Тя обясни, че има приятелка в Пловдив, която й го изпраща всеки месец. Бях очарован от Божието провидение. Бог беше подготвил почвата в тази млада жена чрез списанието и сега трябваше само да се довърши Божието дело. Нека цялата слава да бъде на Него, Всемогъщия Бог. Тръгнахме за третото село, където бяхме подготвили прожекция на филма „Исус”. Бяхме изненадани да открием още четири души от екипа ни, да ни очакват там. Желанието им да бъдат на евангелизацията било толкова голямо, че те се помолили някоя кола да спре и да ги закара до селото. Модерен Мерцедес спрял и ги качил всичките. Евангелизацията мина успешно, но проблемът беше връщането на групата. Успяхме да съберем уредбата за прожекцията в багажника. Как се вмъкнахме девет души в ладата, все още недоумявам. Големият проблем обаче беше, как ще изкачим стръмнината преди Чепеларе. Натисках газ до дупка на първа скорост и успяхме. Всички бяхме много щастливи, да се върнем в дома в Чепеларе, макар и сред нощ.
СВИДЕТЕЛСТВА НА СТОЯНКА И КИНА
Бях на молитва в Мисионерския дом в Девин, когато Святият Дух ми каза да изтичам бързо на улицата. Видях две възрастни жени, които минаваха покрай Дома. Заговорих ги с най-голямата усмивка, която можех да направя. „Оттук ли сте?” – запитах. Отговорът беше: „Да.” „Имаме гостенка от Пловдив, на вашата възраст, и тя желае да се запознае с местни хора.” „Отиваме до болницата и като се върнем, ще ви позвъним.” На връщане те наистина позвъниха и аз ги запознах със сестра Добринка. Започнахме разговор и той неусетно премина върху Корана и Библията. В един момент едната жена се обърна към другата: „Виж, ма, Стояно, сълзите ми текат…, не мога да ги спра…” „И на мен също…, Кино.” После ги водихме в молитва и те приеха Исус за свой Спасител. Дълги години сестра Стоянка посещаваше църквата ни. Беше изцелена от диабет. Сега вече е при Господа, в Неговата слава. Синът на другата сестра й забрани да има контакти с нас, но вярвам, че вярата никой не може да я забрани в сърцата ни.
(Следва продължение)
http://monbon245.blog.bg/drugi/2017/10/ ... va.1573951
1. Бог те познава Намерихме Месия! Аз избрах злото, но Исус промени всичко
2. Бог има план за теб Свидетелството в Забърдо Свидетелства на Стоянка и Кина
3. Бог те води в живот на чудеса Исус ходи по водата Свидетелството на Мария
4. Бог има думи на вечен живот за теб Проблемът Задачата Благословението
5. Бог ти дава откровение за Себе Си Привилегия Авторитет Отговорност Изграждане на характер
6. Бог те изпитва Божията святост Дяволът иска да те убие
7. Бог те помазва за служение Исус и чудният улов на риба Помазанието на Петър Божият мир върху Петър Аз и моят дом ще служим на Господа!
Bulgarian Edition, 2017 За българското издание: СЕДЕМ СТЪПКИ В ЖИВОТА НА ПЕТЪР Енчо Тодоров 2017, Мисия ФИЛАДЕЛФИЯ Редактор: Енчо Тодоров Дизайн на корицата: Кристиана Енчева Харди Девин 4800, ул. Явор 6
Петър премина през седем стъпки в своето израстване във вярата и служението. Това могат да бъдат и твои стъпки на познание на Исус, израстване във вярата и зрялост в служението, за да бъдем не само благословени, но да бъдем за благословение на другите. Йоан Кръстител беше този, който свидетелстваше за Исус: „Прав правете пътя за Господа.“ Един ден, когато Йоан кръщаваше в реката Йордан, видя Исус и каза: „Ето Божия Агнец, който взема греха на света!“ Там имаше един ученик на име Андрей. Той чу думите и тръгна след Исус. Тогава намери своя брат Симон и го заведе при Исус с думите: „Намерихме Месия.“ Симон или Петър е ключова фигура в Деяния на апостолите, но винаги има мъже като Андрей, които да ги доведат до Исус. Когато някой открие Исус, той гори от желание и роднините му да Го намерят също. Спасението е толкова велико нещо и човек не иска да го запази само за себе си. Андрей бърза да отиде при брат си Симон, за да занесе толкова вълнуващата вест: „Намерихме Месия!“ Четири хиляди години човеците очакваха обещания Месия и сега Симон чува прекрасната вест, че Той е тук. Посланието на Андрей е удивително просто: „Намерихме Месия!“ Бог използва тези думи и довежда Петър до спасение и служение. Всеки един от нас може с простички думи да споделя Евангелието и благата вест за Исус и Бог ще се погрижи за останалото. Най-интересното е, че Петър не беше най-подходящия за служение. Всъщност той беше един неудачник. В Израил, всички деца минаваха през обучение в синагогата. Някои отпадаха още първата година и обикновено ставаха рибари или овчари. Най-талантливите деца ги подготвяха за свещеници и учители, така наречените книжници. По времето на Исус, най-способните деца учеха при нозете на най-известния по онова време учител, Гамалиил. Павел е един пример за това. Ти може да се чувстваш като Петър, неудачник в живота, но в ръцете на Исус, това може да се промени. Много е важно какви гласове слушаш. Бог каза на Адам: „Кой ти каза, че си гол?“ Има и други гласове, които могат да те отдалечат от Бога. Може да са ти внушили, че нищо няма да стане от теб. Ако това се е случило вече, ти имаш нужда точно от тази книга, където ще научиш как Петър израсна от минимум към максимум. Може да си объркан младеж, на когото дори и приятелите са казвали, че нищо няма да излезе от теб. Погледни на Петър, който беше твърде емоционален; прибързан в много ситуации, когато отсече ухото на Малха; искаше да бъде винаги пръв, опитвайки се да ходи по водата. Също така беше и страхливец, уплаши се от една прислужничка. В ръката на Бог, Господ го направи да бъде канара, водач на църквата, велик Божи човек, който лекува болните и възкресява мъртвите, който се противопостави на цялата тогава политическа и религиозна власт и с чиято първа проповед три хиляди души се покаяха и приеха Господ за свой Спасител. Стъпките са няколко, през които премина Петър. При първата среща, Бог му показа, че го познава. При втората среща, Господ му изяви, че има план за него. При третата среща Исус го насърчи да ходи във вяра и чудеса. При четвъртата среща Петър осъзна, че Божието Слово е думи на вечен живот. Петата среща е живот с Христос. При шестата среща или стъпка Петър е изпитан. Седмата стъпка е помазан служител на Бога. 1. БОГ ТЕ ПОЗНАВА
Първа стъпка: Намерихме Месия (Йоан 1:41)
Великият проповедник Спърджън е казал: „Добре, че Бог ме избра преди да съм се родил, защото не би го направил след това.“ Две неща се случиха при срещата на Петър с Исус. Исус погледна на Петър и видя стария неспасен човек. И Той извика към него със старото му име: Симон. „Ти си Симон, син на Йона.“ Симон означава тръстика, разлюлявана от всеки вятър. Погледът на Исус срещна погледа на Петър: Аз те познавам. Ти не си още готов, за да се покаеш. Ти живееш един живот без Бог. Но ще дойде ден, когато ще се смириш. Ще виждаш себе си, както Аз те виждам. Има неща в твоя духовен живот, изпратени от Господ, които ще изградят характера ти, за да станеш от тръстика на канара, от Симон на Петър, от Яков на Израел, от Савел на Павел, от човек разлюляван като тръстика, на здрава канара с изграден характер, човек, който ходи с Господа. „Ти ще се наричаш Петър, което означава канара.“ Аз зная всички тъмни места в теб. Ако ги покажа пред хората, ти от страх и унижение ще избягаш. Но, Симоне, Аз те обичам. Ще се погрижа за теб. Ще те спася, твоят характер и живот ще се променят. Ще сменя и името ти на Петър, което значи канара. Намерихме Месия! Истината е, че Исус е, който ни търси, намира и открива в живота ни. Неговата цел е не толкова това, което ние искаме да правим за Бога, а по-важно е това, което Той иска да върши в нас и чрез нас. Бог има план за нас. И в това се крие най-голямото благословение и вечен живот, да познаем единствения истинен Бог, и Исус Христос, когото Той е изпратил. Следващата крачка е да направим Бог познат на другите, за да повярва светът, че Исус е изпратен от Отца.
АЗ ИЗБРАХ ЗЛОТО, НО ИСУС ПРОМЕНИ ВСИЧКО
Свидетелството на Енчо Тодоров
Роден съм две години преди девети. Растях буен и търсещ винаги приключения. На село имахме мелница и бях много любопитен да открием заедно с братовчед ми Герган как работят машините и водното колело. Веднъж успяхме да пуснем новия двигател с вътрешно горене, който задвижваше всички механизми на мелницата. Най-интересното приключение беше да влизаме във водното колело, да изритаме гредата, която го застопорява и да тичаме в едната и другата посока. Веднъж колелото така се засили в едната посока, че беше невъзможно да го спрем. Спасението беше да тичаме само в една посока, но това още повече ускоряваше колелото. Останахме без сили и единственото спасение беше да крещим, за да дойде някой, да спре колелото и да ни спаси. Преместихме се през 1947 година в Кърджали, където баща ми беше назначен за проповедник на Евангелието. Аз, обаче, предпочитах да бъда с приятелите от бандата ни. Макар и дете, имах свободна воля и избрах за себе си злото. В бандата пушехме, крадяхме, биехме се с други. Веднъж имахме истинска битка с бандата от другата махала. Ние първи пристигнахме на полесражението и заехме позиции в стари войнишки окопи. Тогава открихме другата банда в житата край река Арда. Те ни превъзхождаха няколкократно и бяха въоръжени със саморъчно направени копия, лъкове и стрели. На главите си носеха венци от клонки с натъкнати пера. Уплашихме се. Сигурно ще искат да ни пленят! В този момент наблизо минаваше 15-16 годишно турче и видя ситуацията. Реши да ни помага. Събирахме камъни и той ги хвърляше по момчетата от другата банда, които се опитваха да се покатерят по брега и да достигнат до нас в окопите. Един от камъните успя да улучи едно от момчетата, когато прибяга през пясъчната ивица, за да заеме позиция в храстите под нас. То падна на земята и пясъка се обагри от алена кръв. Помислихме, че сме го убили. Това ни даде такъв тласък, че само за секунди ние вече бягахме по пътя към града. Нея вечер бях много смирен и послушен в къщи. На другия ден видяхме Иван с бинтована глава да се появява в училище. Той обаче не ни издаде. Злото продължаваше да се развива в моето сърце. Сигурно кулминацията щеше да бъде убийство, ако момчето, което мразех толкова много, не беше успяло да избегне удара от павето, което се опитах да стоваря веднъж върху главата му. Причината за това беше майка му, която ни биеше без повод, поради това че синът й започваше да пищи, без да сме му направили нещо. Спомням си веднъж, тя така бързо изскочи от стаята си и без малко да ме спипа. Успях да прескоча тела, който ограждаше лехата с домати и се стрелнах надолу по улицата. Видях само с края на окото си как тя се препъна в тела и заора с цялата тежест на тялото си в градината с домати. А тя беше доста закръглена и всички се учудваха на пъргавината, която показваше, когато трябваше да ни докопа. Трябваше Исус да ме срещне, за да постави живота ми на нови релси. Това беше най-вълнуващия миг от живота ми. Моите родители дори не подозираха колко бях напреднал в злото. Срещата с Исус промени всичко. Една чудесна любов към съучениците изпълни сърцето ми. Завърших инженерство, ожених се за най-духовното, красиво и интелигентно момиче от църквата. После ни се родиха три деца, но не сме спирали да разказваме за тази промяна в сърцата ни. Отивали сме късно вечер в Родопите, за да се срещнем с вярващи и да кажем и на други за Исус. Бях заплашван, че ще бъде интернирано семейството ми. Беше извършен обиск на дома ни и бяха взети много християнски книги. Спомням си за съня, който имах две седмици преди обиска. Видях в съня си двама мъже, които дойдоха в дома ни. Прекосиха хола и влезнаха в спалнята ни. Започнаха да тършуват навсякъде, като отваряха различни шкафове и търсеха християнска литература и Библии. Разпознах в единия от тях отговорника от шести отдел по религиозните въпроси. След този сън, веднага прегледах книгите, които бяха ценни за мен и ги скрих на специално место. След две седмици сънят се изпълни. Дойдоха от милицията на работното ми место и ме забраха. Пристигнахме в апартамента ни и сънят се изпълни точно. Само няколко дни преди това, наши приятели от Англия бяха докарали нелегално стотици Библии, които бях скрил на различни места в апартамента. При прехвърлянето на Библиите от единия багажник в другия, забелязах, че към нас идва кола. Спря близо до нас и четирима яки мъже ни приближиха. „Какво става тук? Каква е тази чуждестранна кола?” Всички замръзнахме. Помолих се за мъдрост. „Прощавайте, знае ли някой от вас немски?” „Аз знам, - каза шефът им. - Какво има?” „Може ли да упътите тези хора за пътя към София?” Те се обърнаха към хората от другата кола на немски: „Карайте след нас”. Прибрахме се в апартамента и паднахме на колене. „Господи, направи чудо, за да не отворят багажника им и да открият Библиите.” След близо час плахо се потропа по вратата. Отново бяхме заедно с приятелите ни и те ни разказаха, че цивилните полицаи са ги извели извън Пловдив и са ги насочили към София. Благодарихме на Бога за защитата и отново на друго място, прехвърлихме Библиите. Благодаря на Бога и за Таня, защото беше в осмия месец бременна и можеше да се притесни от ситуацията. Тършуването из апартамента продължаваше. С ужас открих, че едната врата на гардероба е оставена отворена от съпругата ми и една част от Библиите се виждаха наредени една върху друга. Всеки път, когато агентите минаваха покрай гардероба, заповядвах в името на Исус, Господ да затвори очите им и да не видят Библиите. Тогава сигурно щяха да открият и останалите. И наистина, Бог затвори очите им, въпреки че минаха покрай отвореното крило на гардероба десетки пъти. След този случай на проверка беше ни забранено да проповядваме в Пловдивска област. Въпреки забраната, тайно посещавахме вярващите в района и в Родопите и нищо не можа да спре нашето свидетелство към хората за промяна и спасение чрез Исус Христос. Желанието ни сега е, след демократичните промени в страната, да продължаваме да споделяме вярата си в Бога с другите, особено тези от Родопите и затвора. Найголемият подарък за нас са писмата, в които затворниците ни пишат, че приемат Исус като свой личен Спасител и Господ, а също така и мюсюлмани в Родопите, които са решили да приемат християнството. 2. БОГ ИМА ПЛАН ЗА ТЕБ
Втора стъпка: Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек (Лука 5:8)
Петър е неук и беден рибар. Той и съдружниците му ловят риба. Цяла нощ хвърлят мрежите, но не успяват да уловят нищо. Петър е огорчен. С какви очи ще погледне жена си и очакващите деца! Вероятно храната е била на привършване и всички са гледали на Петър с голяма надежда. А сега… нищо! Вече се развиделява. С последни сили Петър хвърля отново мрежата и очаква поне няколко рибки да се уловят, но напразна надежда… Сега трябва да излязат на брега, мрежата старателно да бъде почистена от всички водорасли и после сгъната, с надеждата, че следващата нощ ще уловят нещо. В този момент, на фона на изгряващото слънце, се приближава някой, който вероятно иска да си купи риба. Сега пък Петър трябва да обяснява, че не са уловили нищо. Иска му се никой да не го пита за нищо и час по-скоро да се прибере в къщи за няколко часа сън… Изведнъж, в далечината, се задават и други хора, и други, и други… Толкова много желаещи да си купят риба!? Тълпата нараства неимоверно много. Един мъж приближава и го моли да ползва лодката му за платформа, от която да говори на събралите се. В него Петър разпознава Исус, с Когото вече се беше срещнал преди време. Неговият поглед все още го изгаря и разнищва в него всичко… На Петър му се иска да избяга, но не може да откаже на този мъж и погледа му, който прониква така дълбоко в него. Мъжът се качва на лодката и започва да говори, но Петър не чува нищо. Мисли си, кога най-сетне всичко това ще свърши и ще се прибере в дома си? Изведнъж е стреснат от думите: „Симоне, оттегли ладията към дълбокото и хвърлете мрежите за улов.“ На Петър му се иска да откаже: „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме.“ В себе си мисли: „Аз съм рибарят и зная кога и къде има риба, но тази нощ просто нямахме късмет… А ти… дърводелецът, какво разбираш от риба?” Но вместо отказ Петър се съгласява да опитат: „…но щом казваш, ще хвърля мрежите.” „И като направиха това, уловиха твърде много риба, така че мрежите се прокъсваха.” „Когато видя това, Симон Петър падна в краката на Исус и каза: Върви си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек.” Втората среща с Исус имаше огромно въздействие върху Петър. Първо, той видя себе си: „Иди си от мен, Господи, защото съм грешен човек.“ Второ, Петър очакваше, че Христос ще се отстрани от него, а Той му даде чудно обещание: „Не бой се; отсега нататък ще ловиш човеци.“ Трето, Петър трябваше да се научи да работи съвместно с Бога. „Аз Съм лозата, вие сте пръчките, който пребъдва в Мен и Аз в него, той дава много плод, защото отделени от Мен, не можете да сторите нищо.“ Исус пита: Имаш ли време за Мен? Петър остави своята работа. Ние обичаме да слушаме, обичаме християнството, но нямаме време за общение с Исус. Защо? Защото смятаме, че не е важно. Готов ли си да Ме слушаш? Исус каза: „Хвърлете мрежите!“ „Учителю, цяла нощ се трудихме и нищо не уловихме, но по Твоята дума ще хвърля мрежите.“ Готов ли си да Ме следваш? Петър е съкрушен. „Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.“ Но точно това е точката, до която всеки трябва да достигне. Готов ли си да работиш за Мен? Петър прие да бъде Негов ученик.
* * *
В една църква имало млада певица с чудесен глас. Често пеела на църковните богослужения. Една неделна сутрин подготвяла песен и видяла, че влиза непознато лице с износени дрехи. Тя се стреснала. „Извинявайте, аз чух Вашата песен. Тази песен моята покойна майка често пееше. Доста време не съм влизал в църква. Живял съм живот далеч от Бога. Но сега чувствам, че не съм достоен и трябва да поправя живота си, и тогава ще дойда при Него.“ „Ела такъв, какъвто си! Ти си вече Божие чадо, щом си разбрал, че не си достоен.“
СВИДЕТЕЛСТВОТО В ЗАБЪРДО
Едно пророчество чрез Маруся Мавродиева, съпруга на Илия Апостолов, изказано през 1961 година, започна да се изпълнява. Пророчеството беше, че ще имаме служение в цяла България. Когато дойде демокрацията, всички се втурнахме да работим на Божията нива. Съжалявахме, че денонощието има само 24 часа. В края на годината започнахме посещения в Пловдивския затвор и открихме първото неделно училище по вероучение. Освен Пловдивския затвор, започнахме посещения по затворите в цяла България. Бяхме непрекъснато в пътуване. Организирахме група за кореспонденции със затворниците. Десетки бяха тези, които се покаяха и приеха Исус. Успоредно с тази дейност разширихме работата с неделното училище по вероучение. От Съвета ни дадоха четири стаизанимални към едно училище в центъра на града, където от целия град идваха деца, главно невярващи, за да присъстват на библейските уроци. Пренесохме това в училищата и за кратко време обхванахме седем училища, освен тези извън Пловдив. Един ден през лятото, Святият Дух ми каза: „Започни списание „Братска любов“. Бях учуден, защото не съм литератор. Дори българския език не ми вървеше. Когато ме изпитваше, българичката ме гледаше: „Енчо, чудя се как да ти пиша тройка.“ Отговорих на Господа: „Ако това е от Теб, Ти направи с лекота да се приготвя всеки брой и промисли за финанси.” На 15 август 1991 г. започнах списанието и то продължава да излиза и до днес в тираж 16 хиляди бройки всеки месец. Досега сме отпечатали над пет милиона списания и книжки. Работата в затворите и училищата продължи. През лятото започнахме голяма кампания за евангелизиране на Родопите. Спомням си, когато посетихме едно мюсюлманско село, където се бяха събрали на площада голяма част от селяните, за да ни слушат, една от жените сподели нещо важно с нас: „За 45 години ние се обезверихме. Но сега разбираме, че без вяра в Бога не може да се живее. Сега сме на кръстопът, кое да изберем: мюсюлманството или християнството?“ На следващата година една сестра от Чепеларе ни предостави целия етаж от къщата си, за провеждане на обучение на учениците от ОРА Интернешънъл. Сутрин имахме молитва два часа, след това лично време за четене на Библията. Следобедите се приготвяхме за посещението на поредното село в района на Родопите. Този път селата, които трябваше да посетим, бяха три. Сформирахме екип от пет души, толкова, колкото събираше старата лада, а имаше още толкова желаещи да дойдат на евангелизацията. Посетихме едно от селата, за да подготвим следващата прожекция на филма „Исус”. След това се отправихме към село Забърдо, дълбоко в планината. Разделихме се на три групи. Аз останах в центъра на селото, а другите започнаха посещения на всеки дом, за да споделят благата вест, да раздадат списания „Братска любов” и брошури. На площада не се виждаше жив човек. В дъното се намираше пощата. От нея излезе млада жена и тръгна да пресече площада. Пресрещнах я. Попитах от тука ли е и имат ли в селото джамия или църква. Заговорих за Корана, после за Библията и така неусетно й разказах за жертвата на Исус и за спасението на всички, които Го приемат. Жената ме слушаше с внимание. Попитах я, желае ли да приеме Исус за свой Спасител. Тя отговори с „Да”. Тогава я водих в молитва и тя повтори молитвата от цяло сърце. Бях толкова щастлив за това, което се случи. Стърчахме съвсем сами на огромния площад. Тогава извадих от чантата списание „Братска любов” и й го подадох. Тя го взе, погледна го и ми каза, че получава същото списание по пощата. Бях много учуден. Тя обясни, че има приятелка в Пловдив, която й го изпраща всеки месец. Бях очарован от Божието провидение. Бог беше подготвил почвата в тази млада жена чрез списанието и сега трябваше само да се довърши Божието дело. Нека цялата слава да бъде на Него, Всемогъщия Бог. Тръгнахме за третото село, където бяхме подготвили прожекция на филма „Исус”. Бяхме изненадани да открием още четири души от екипа ни, да ни очакват там. Желанието им да бъдат на евангелизацията било толкова голямо, че те се помолили някоя кола да спре и да ги закара до селото. Модерен Мерцедес спрял и ги качил всичките. Евангелизацията мина успешно, но проблемът беше връщането на групата. Успяхме да съберем уредбата за прожекцията в багажника. Как се вмъкнахме девет души в ладата, все още недоумявам. Големият проблем обаче беше, как ще изкачим стръмнината преди Чепеларе. Натисках газ до дупка на първа скорост и успяхме. Всички бяхме много щастливи, да се върнем в дома в Чепеларе, макар и сред нощ.
СВИДЕТЕЛСТВА НА СТОЯНКА И КИНА
Бях на молитва в Мисионерския дом в Девин, когато Святият Дух ми каза да изтичам бързо на улицата. Видях две възрастни жени, които минаваха покрай Дома. Заговорих ги с най-голямата усмивка, която можех да направя. „Оттук ли сте?” – запитах. Отговорът беше: „Да.” „Имаме гостенка от Пловдив, на вашата възраст, и тя желае да се запознае с местни хора.” „Отиваме до болницата и като се върнем, ще ви позвъним.” На връщане те наистина позвъниха и аз ги запознах със сестра Добринка. Започнахме разговор и той неусетно премина върху Корана и Библията. В един момент едната жена се обърна към другата: „Виж, ма, Стояно, сълзите ми текат…, не мога да ги спра…” „И на мен също…, Кино.” После ги водихме в молитва и те приеха Исус за свой Спасител. Дълги години сестра Стоянка посещаваше църквата ни. Беше изцелена от диабет. Сега вече е при Господа, в Неговата слава. Синът на другата сестра й забрани да има контакти с нас, но вярвам, че вярата никой не може да я забрани в сърцата ни.
(Следва продължение)
http://monbon245.blog.bg/drugi/2017/10/ ... va.1573951
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
