Веднъж докато се забавлявал с лов на птици, при цар Соломон дошъл молител. -Царю, помогни ми, печален съм! Вчера освободих робите си, а днес те замерят дома ми с камъни. Царят внимателно го погледнал и после попитал: -Защо освободи робите си? -Получих богато наследство и реших да освободя тези от тях, с които съм израснал. Мислех, че ще ги направя щастливи. -А кой ти каза, че свободата е щастие, а щастието - свобода? После добавил: -Погледни този хищен сокол! Въпреки че го държа в клетка, по време на лов той е господар и повелител. Ако не пожелае да ловува, никой не може да го застави и все едно, вечер той ще получи храна. Свободен е да отлети и никой не може да го задържи, значи той е с мен, докогато сам пожелае. За него свободата не е щастие, тя е живот. Има и друга птица - кокошката. Ден след ден тя ходи по двора или снася яйца. Ако я пуснеш в полето, тя ще оглупее от свободата, а след ден ще загине. За нея свободата не е щастие, тя е смърт. -Къде е тогава мъдростта, господарю? -Мъдростта на добрия стопанин е да отдели соколите от кокошките. Първите ще погубиш с робство, а вторите със свобода.