КАКВО СТАВА В РОДОПИТЕ?   ВСИЧКО започна съвсем неочаквано. Още в самото начало на часовете, директорът на Библейското училище прочете едно писмо, което разтърси всички ни. В него имаше вик за помощ. Някой, някъде в Родопите се нуждаеше от нас. Докато слушахме фактите за самоубийства и ранна смърт, някои плачеха. Молихме се за Божията намеса в това село. По-късно отидохме в с.Белица, Пловдивско и намерихме момичето, което беше писало писмото. Какъв контраст в душите на хората в това мохамеданско село и природата, която ни заобикаляше. Родопите са красиви планини, не само през лятото, но и през зимата. Слязохме от рейса в Лъки и трябваше да вървим пеша 7 километра. Трябва да бъдете там, за да преживеете красотата на планината. Отдясно на пътя, рекичка, от двете страни стръмни склонове, ледени колони, искрящи в безброй цветове се спускаха от отвесните скали. И всичко това потънало в тишина! Неусетно се появи и селото. Не познавахме хората, но бяхме приети радушно. Уговорихме се за следващия път да се съберат всички в младежкия клуб, където ще им говорим за Бога. Дойдоха деца, младежи и възрастни. Ние говорихме дързостно Евангелието. Пяхме много песни. При призива за покаяние, много от тези затънали в проблеми хора станаха да предадат живота си на Исус Христос. Молихме се за изцеление и освобождение. Бяхме щастливи, че можем да помогнем на хората в проблемите им, за да получат спасение, изцерение и освобождение от алкохол и други пороци. Продължаваме да посещаваме това мохамеданско село и благодарим на Бога, че това е само началото на едно голямо благословение в Белица и Родопите. Димитър Бозев, Пловдив     БОЖИЯТ ПРИЗИВ КЪМ БЪЛГАРИЯ   Скъпи, братя и сестри! Пиша ви от град Девин, Родопите, сърцето на България. Не зная от кой град сте, от коя църква сте, но Божият призив към вас вика чрез мен. Станете, дойде времето, когато България се нуждае от силна армия, мъже и жени посветени на Бога. Да издигнем гласа си заедно в молитва за победа, духовна и икономическа. Стига сме били роби на греха и унижението. Синовете ни станаха чужденци за парчето хляб. Не искаме народа ни да обеднява и намалява. Бог обича България. Тя е отворена врата за Бога. Нека върнем наследството си от грабителя. Да се покаем и да дойде обещаното благословение за България.  Моля ви, братя и сестри! Моля ви, българи! Да влезем заедно в светилището в ходатайствена молитва и Бог ще чуе и ще спаси страната ни. Небето над България ще се отвори за благословение. Сега е времето, в което Бог ни посещава. Да не го пропуснем. Има сила в усърдната молитва на праведния. Тази сила сме ние, воюващата армия на Бога. Станете и се молете в застъпническа молитва за България. Бог ни обича. Призовавам ви, станете! Божият шофар ви зове за духовна война. Станете и воювайте. Победата е сигурна, защото военачалникът е нашия Спасител Исус. В Него е победата и в Него е живота ни.  “Българийо, стани и събуди се. Твоят Бог те чака. Стига спа в бърлогата си дълбок сън. Излез! Слънцето на правдата изгря върху тебе, за да станеш и да воюваш. Твоите чада загиват от нямане на знание. Дъщерите ти и синовете ти са тъжни и живеят в нищета, защото не Ме познават. Укрепете разхлабените колене и искайте от Мен. Аз ще ви дам това, което просите с цялото си сърце и с всичкия си ум. Аз Ви обичам и чакам да ви благословя.” Величка Люцканова, Девин   ДА ДОСТИГНЕМ НЕДОСТИГНАТИТЕ   В прегръдката на Родопите се чувствам като дете в ръцете на Бога. Хармонията в Неговото творение ме обгръща и ме потапя във вечния мир. Микробусът с мисионерите лъкатушеше по острите завои нагоре в планината. Събрани с мисията да отидем в село Гьоврен и в с. Кестен, чувствахме се леко и спокойно, защото усещахме, че Святият Дух ни водеше. Работата на мисионера е интересна, вълнуваща, изпълнена с много неочаквани ситуации. Усещахме, че сме под контрола на Святия Дух, изпълнени с много мир и спокойствие, защото знаем на Кого служим. Служим на един съвършен Бог, Който извършва чрез нас Неговата работа перфектно, точно и мъдро. Тогава всяка грижа остава извън нас.  Навлязохме в една чудна гледка по пътя за с. Кестен. Никога не съм очаквала, че ще попадна на толкова изоставен път, без настилка, който приличаше на стар римски път. И по този стръмен път нагоре се изкачваше микробусът ни, който подскачаше от камък на камък. Отивахме да посетим българомохамеданско семейство, в едно отдалечено село край гръцката граница и да разкажем за Исус. До къщата не можеше да се стигне с кола, защото пътят до там беше набразден от дъждовните води. В селото нямаше никаква кола, понеже се достига трудно с автомобил. Няма млади хора, няма деца, само стари хора.  Посрещнаха ни много гостоприемно, все едно сме им много скъпи близки роднини. Вървейки към тях, си мислех, колко са недостигнати от духовна храна, която имаме изобилно в градовете ни. В града имаш много шансове да чуеш за Исус, да се запознаеш с повече литература, да общуваш с братя и сестри, а тук в това отдалечено място хората са изоставени поради трудно достъпния път, но Бог не ги изоставя. Вложи желание на мисионерите да дойдат, за да им донесат Божията любов. Бог иска да ги спаси от тяхната обърканост - по-кой път да тръгнат, по пътя на Мохамед или по пътя на Исус?  Заговорихме им за Исус и за Мохамед. Разбрахме, че живеят в пълна тъмнина и заблуда. Мислеха, че Исус и Мохамед са братя и че Исус е само пророк. Не знаеха, че ако се помолиш на Исус, Той ще промени трудния им живот. Разбрахме, че поради невежество хората не откриват пътя към Исус.  В екипа на мисионерите имаше две българомохамеданки, които бяха приели християнската вяра по чуден начин. Не чрез намесата на човек, а чрез чудни видения, в които се явява лично Исус и ги извежда от тъмнината. Първото видение е на сестра Невенка от с. Жребово. Една светлина като светулка започва да обикаля около нейната Библия и вижда Исус с бели дрехи, целият обгърнат в светлина, Който я гледа с много топли очи, Чиято любов стопила всяко съмнение, дали да върви след Исус или след Мохамед. Другото й видение е това, че се вижда висяща на една скала и под краката й се разлива река от черна лава и усетила как някаква сила я спасява от тази река и я понася чрез вятъра, за да я качи на висока канара.  Подобно видение има и сестра Сийка от Девин, която също описваше как е видяла Исус, още преди да се запознае с Библията. Видяла е Исус в блестящи дрехи и отново същия поглед отправен към нея с любов, Който преобръща живота й и тя потърсва Библията, за да  разбере повече за чудния Спасител. Разбрах, че в тези последни дни, Бог отделя специално време за българомохамеданите и им се явява лично във видение, за да ги привлече към Себе Си.  Разказахме тези видения на семейството и че Господ Сам ще ги посети, и Сам ще им докаже, че е жив. Ние сме само посланици на Исус, дошли да предупредят за Неговото идване. Колкото и да говорим за нашите свидетелства, личната среща с Исус ще им изяви истината. Виденията ще довършат Божията работа до край. Но Бог ще използва нашите ръце, крака и глас, за да занесем благовестието. Затова трябва да има смели хора с призив от Бога, да отидат до последната къща в планината, да извикат хората от тъмнината и да им покажат верният път. Кой би тръгнал в тъмното по тези пътища? Само този, който е призован от Бога.  Една от мисионерките беше оставила двамата си сина в ръцете на Бога, въпреки, че в момента бяха болни и беше тръгнала да послужи на Божията воля. Бог наблюдава хората, претегля мотивите, изпитва талантите и способностите им и определя, кои хора могат да бъдат мисионери. И в когото открие любов към ближните, мъдрост за съветване и утешително сърце, тях призовава и привлича към това служение.  Сестра Величка от Девня чува гласа на Бога, Който я призовава към мисионерско служение, и тръгва, въпреки, че трябва да остави в дома си двамата й сина, които са без работа и без храна. Но Господ чудно промисли как да ги снабди с храна при нейното отсъствие. След пристигането си в Девин, тя получи съобщение от кметството в град Девня, че синовете й са включени да получават храна за четири месеца от социалната кухня. Но преди това, тя се подчини на Божия глас и тръгна с вяра, че Бог ще се погрижи за синовете й. Преди година Бог ми даде видение. Видях една чаша над Девин, която се пълни с молитвите на светиите. И когато тя се препълни, тогава всички обещания за Родопите ще започнат да се изпълняват. Ще дойде съживлението от запаления огън. Чудех се, защо Святият Дух ме доведе отново тук в Девин, а това е било, за да видя съживлението навсякъде по селата и в града. Хората говорят без страх за Бога, с голям плам и огън за Исус, прегръщат се с непознати, но свързани всички в едно - Христовото тяло, така както е било в апостолското време. И сега разбрах, защо се казваше в едно видение, че огънят на съживлението по църквите ще пламне от Родопите, защото там където грехът се умножава, там благодатта се преумножава. Тук е най-трудната почва за евангелизация и за израстване на християнското семе сред българомохамеданите. Но тук словото започва да оживява и става огнено и идва от раните на Исус - чрез личната среща на Исус с хората. Тук ще срещнете много хора, приели християнската вяра чрез виденията, пратени от Господ. Както онзи огън в храстите, който гореше, но не изгаряше пред Мойсей, така огънят от личната среща на Исус с хората ще запали духовното възраждане от Родопите по цяла България. Вярвам в това.  Гинка Константинова, Варна   ПОЗДРАВ ОТ РОДОПИТЕ   Скъпи, братя и сестри, в Господа, Това, което ще ви разкажа, е уникално и удивително. Пиша го за Божия слава и за ваше насърчение в Господа.  На 24 ноември 2009 година, за пореден пети път, имах призив от Бога да отида в Девин за мисионерско служение. Пристигнахме с още една сестра. Чудех се: „Защо Господи? Какъв е Твоят план за мен?” И на 6 януари 2010 г., разбрах. В Мисионерския дом пристигна пророк Дъглас от Норвегия. Не бях се срещала досега с истински пророк на Бога. Бях удивена и много, много щастлива от неговото присъствие в Девин. В Мисионерския дом, в Бялата къща, се събират за молитва всеки ден вярващи, не само от Девин, но и от цяла България.  Дъглас дойде при нас по призив от Бога, за 40 дневен пост и молитва за съживление в Родопите. Не бях виждала толкова смирен, благ и весел човек. Въпреки поста, той общуваше всеки ден с нас, в молитва и поучение, по няколко часа на ден. Пътуваше и ходеше по различни места, там, където беше поканен. Ние се радвахме заедно в Господа всеки ден. Освобождаваше пророчества за хората и ние бяхме насърчени и назидавани чрез тях. О, колко славно и чудесно време е това с Господа! Мога ли да опиша това с думи? Не, не мога. Това беше прекрасно време, когато всеки ден бяхме събрани за молитва и общение, по 10-15 човека от различни места. Вярващи от различни места се обаждаха на брат Енчо. Пристигаха с коли и автобуси. Бяха незабравими мигове на посрещане и изпращане. Вечер късно, когато си лягах, нямах търпение да съмне, за да се съберем отново. Мислех си: “Господи, да не би това да е като първата апостолска църква?” Да, всички в единство и любов! Колко е прекрасно това, като в приказка! Брат Дъглас също ни поучаваше и приготвяше за последното време, което скоро ще дойде. Да бъдем готови за това. Можем да оцелеем само, ако живеем в общение и любов. Неговите послания ни разтърсваха и освобождаваха от религиозния дух, в който сме живели досега. Дошло е времето, в което всеки вярващ да си влезе в служението, за което Бог го е призовал. Стига толкова ленивост и спокойствие на столовете, на които стоим в църквите. Бог ни призовава да станем и да посрещнем новото съживление, което започва от Родопите.  През 2004 година, когато бяхме събрани на върха на планината в село Осиково, и се молихме, Бог отвори гъстата мъгла, в която не се виждахме един с друг. Освети ярка пътека като огън пред нас и прогърмя три пъти от небето като каза: “От тук, от тази планина, започвам съживлението в България. Огънят на Святия Дух ще запали тази планина. Ще започна от тук по цяла България, Турция, Анадола... Само вярвайте, вярвайте, вярвайте!!!” И ето, след пет години, това пророчество се потвърди от пророк Дъглас. Благодаря ти, Господи! Много братя и сестри, от различни места, се включиха в този пост за съживление. Много пастири, със съпругите си, са в 40-дневен пост, други по 21, трети по 3 и 7 дни. В Мисионерския дом огънят на Святия Дух е запалил всички братя и сестри да постят и се молят. Ние, с брат Енчо, също сме в дълъг пост. В поста има пробив. Пробив за България! Господ Исус завладява нови територии в Родопите. Кои са оръжията на Господа? Ние сме, братя и сестри. Нека станем заедно, в един дух и съгласие, в пост и молитва, да съборим ерихонските стени. Има сила и власт в молитвите на праведните. Нека бъдем не само свидетели на това съживление, но и участници и живи камъни в него. Да отрезнеем най-сетне за истината, която ще направи България свободна. Свободни в Господа, новородени, освободени, спасени за великата жътва, за повече спасени души, за царството Божие. Това е нашата мисия тук на земята. И нека я изпълним! Призовавам ви! Обичам ви и ви благославям! Величка Люцканова, Девин   ЗАЩО В РОДОПИТЕ? Пророк Дъглас Лили за съживлението   Ще ви разкажа как дойдох на това място в Родопите. Бог ме е призовал да служа в служението на пророк и да помагам на евреите да се завръщат в Ерусалим. Също и моята съпруга е призована в такова служение. Съжалявам, че не я взех със себе си този път. Но следващия път няма да бъдат толкова дълги посланията, както сега.  Бог ни призова да се молим за Израел и да правим това в молитвената къща на Елеонския хълм. Това е голяма привилегия за нас. Мой приятел от Берлин е пастор на това място, Андреяс Пауърс. Купили са тази къща преди седем години. Наши сестри от Германия трябваше да пазят къщата. Това е точно до мюсюлмански квартал и със страхотен изглед към храмовата планина. Четиристотин метра надолу е Гетсимания. Когато сме посещавали това място, то винаги е било благословение за нас.  През последните години ние работим с този наш брат, пастор на дома,  и Господ прибавя и други хора към този поток, като брат Джордж Маркакис. Знаех, че един ден Бог ще ме призове за работа на Балканите, но не знаех времето. От доста години се моля за това и през 1989 година Бог ме призова да дойда в Европа. Тогава бях в Швейцария и се молех. Посетих тази страна на 18 октомври. Святият Дух ми говори: “Искам да  постиш 21 дни.” Не знаех защо, но просто се покорих. В последния ден на поста ми имахме хваление и поклонение в църквата. Видях отворено небе и славата Господна. Видях как ангелите се движат в небето нагоре и надолу. В този момент се отвори вратата и един брат донесе новината, че Берлинската стена падна. Това стана на 10 ноември вечерта. От историята знаем, че по този начин се отвориха вратите към Западна Европа. Това беше чудо. Не знаех дали Бог отново ще ме призове в Европа. През 1992 година срещнах своята съпруга в Израел, на една интернационална молитвена конференция. Оженихме се и дойдох да живея в Европа, в град Осло, Норвегия.  През ноември 2009 г., отново бях в Берлин на конференция. Отпразнувахме падането на Берлинската стена. Имаше една сестра, Габриела Стрингър, която е молитвен войник и застъпник. След конференцията тя ме покани на вечеря и каза, че има слово за мен. “Бог те призовава да постиш 40 дни в планината.”  На следващия ден трябваше да отпътувам за България, където бях поканен, за да се молим за ръкополагането на Ангел Пелтеков. Дойдохме да послужим с Джордж Маркакис и жена му и двама англичани. Останах в Пловдив за две седмици.  През последните три дни се събуждах сутрин с една и съща дата, шести януари. Запитах Господа какво означава тази дата. Проверих това в интернет и открих, че на шести януари се празнува Йорданов ден, когато Йоан кръщава Исус в реката. За да бъда в пост четиридесет дни, исках да знам кога трябва да стане това, къде и защо? Тогава попитах Бога къде да постя. До мен дойде това име, Родопа планина. Казаха ми, че има такава планина в България. Размишлявах върху това и написах датата шести януари. В този момент влезе един брат през вратата на офиса, брат Супхи, бивш мюсюлманин. Това беше и първият човек, когото срещнах в църквата. Попитах го откъде е. И той каза, че е роден в Родопите. Това е интересно, защото Бог ме водеше да разбера, че Родопите са местото, където трябваше да се моля.  Преди да отпътувам за Норвегия, моите приятели ме заведоха да разгледам старата част на Пловдив. Бях изумен от красотата на старинните къщи. Влязох и в една православна църква, свети Димитър. Никога не съм посещавал преди това такава църква. Поразходиш се из нея. В дъното на църквата имаше страхотно красива картина, как Йоан Кръстител кръщава Исус в реката Йордан. Бог отново ми говори чрез картината за времето на моя пост.  Когато напуснах църквата, отпред имаше информация на английски и на български. Там пишеше с големи букви - REVIVAL (съживление). Движейки се по улиците, открих и на другите старинни сгради думата съживление. Аз съм дърводелец и строител и знам колко е трудно да реставрираш една стара сграда. Много неща се изработват ръчно и става много красиво. Отново и отново, на всяка реставрирана сграда, срещах тази дума СЪЖИВЛЕНИЕ.  Тази е причината, за да дойда тук в Родопите, да се моля за съживление на България и да бъда в пост 40 дни. Само Святият Дух може да направи това. Преди да си тръгна, казах на Ангел Пелтеков, че ще се върна отново тук, защото Бог ме призовава да бъда на това място на 6 януари 2010 г., и да постя 40 дни в Родопа планина.  Прибрах се в Норвегия и споделих с моята съпруга дали одобрява това. Досега не съм постил толкова дълго време. Казах на Господа, че не желая да се впусна в такова нещо, ако не е Неговата воля и не искам да бъде по плът. Аз съм дълбоко развълнуван и толкова доволен, че много хора са в пост и молитва и са в голямо очакване за съживление в България.  Посочих няколко неща, за които хората трябва да внимават. В това съживление Бог ни призовава да бъдем святи и да се подготвим за идването на Господ. Не само за съживление, защото много хора имат изкривена представа за съживлението. Предупредих за тези така наречени съживления в Щатите, които са малко фалшиви. Но преди да дойде истинското съживление, винаги ще дойде фалшиво съживление. И духът на Саул идва срещу духът на Давид. Истинското съживление идва при ония, които търсят Господа. И мисля, че този огнен меч на съживлението е запален.   КЪЩАТА НА ЧУДЕСАТА   Руфинка е болна легнала, на връх висока планина. Никой си няма до нея, сал една стара майчица! (стара родопска песен)   Песента се носеше над китните къщи, сгушени като премръзнали врабчета, сред високите елхови гори на планината. Песента сякаш идеше от дълбините на Родопите, скътала болката на родопчаните от миналото, които под страха на турския ятаган са си предавали вярата, за да запазят живота си. Колко ли мъка се е спотаила в това прекрасно кътче на Родопите? Сякаш тук е сърцето на България. Да не си приет от своите, заради предаването на вярата си, да си отхвърлен от чуждите, защото не си от тях. Това са българомохамеданите, гостоприемни като старите българи, но объркани по кой път да тръгнат сега - по пътя на Исус или поучението на исляма, наложен по насилствен начин през османското робство. Но Господ е толкова милостив и благ баща, промислил е за тези мили и обременени хора, които се борят в живота си чрез много труд. Промислил е за пътя, по който ще стигнат до Исус Христос. И този път могат да го намерят в Бялата къща - Къщата на чудесата. Домът за изцеление на душата и тялото - Мисионерският дом в град Девин, на улица “Явор” 6. Тук е оазисът на любовта. Тук, наистина, всеки може да намери Божията утеха, мъдро съветване и молитва за спасение и изцеление. Може и да се срещне и с чудесата на къщата.  Пристигнах в Мисионерския дом в Девин, понеже Господ ме пренесе от морето в планината. Постави ме в Божията нива и каза: “Работи!” Не знаех какво всъщност да правя, и докато се чудех, на вратата вече се позвъни. Беше жена, която търсеше помощ. Тя беше тръгнала към Дома, защото знаеше, че тук ще намери хора, които ще я изслушат, утешат, подслонят, нахранят и ще й покажат Божията любов. Тук ще сгреят наскърбеното й сърце и ще дадат изходен път за проблемите й, защото Бог винаги дава изходен път в изпитанията ни. Тези хора, водени от Святия Дух, ще я насочат към изходния път в нейния проблем.  Само успях да попитам жената: “Какъв е проблемът?” Заслушах се, без да знам отговора предварително. Жената беше депресирана от тежките си проблеми, не виждаше никакъв изход от тях. И аз не знаех отговора, докато не се помолих: “Господи, какво да отговоря, дай ми отговор?” Какво е писано в Библията - да оставим Бог да напълни устата ни с думи. И отговорът дойде след секунда в устатата ми.  “Къде е Библията ти?” И тя отговори: “Някъде е скрита в чекмеджетата.” “Намери я, започни да я четеш. Там ще намериш отговора на проблема си.” Жената ме послуша и изпълни всичко, което й казах. Тя се промени, сдобри се с близките си роднини и заживя в мир и любов с тях. Следващото чудо стана с една сестричка от село Лясково - Детелина, която не знаеше на кой да се моли - на Исус или на Аллах.  Отново помолих Господ да изпълни устатата ми с нужните думи, за да кажа истината. Тя беше избягала от мъжа си и от детето си и от три месеца живееше при родителите си, без никаква телефонна връзка с близките й. Много силно желаеше мъжът й да дойде и да я прибере у дома, но нямаше възможност да му се обади. Господ ми даде мъдрост да й кажа само няколко думи: “Сега ще разбереш кой Бог е твой спасител - който ще ти помогне в този момент. Хайде да се помолим на Исус Христос.” Молихме се и написахме писмо до мъжа й, като в него тя искаше прошка и му пишеше, че го чака да я вземе от родителите й. Жената излезе да пусне писмото си и се върна веднага, плачейки от радост. “Стана чудо, - каза тя. - Срещнах позната, съселянка. Тя ми съобщи, че мъжът ми ще дойде да ме вземе. Мъчно му било за мен. Чудо стана! Исус е моят Господ!” Ето какво направи Исус. В минутата, когато Детелина отправи молба към Бога, Той започна да действа в нейния живот. По-късно я срещнах щастлива и радостна, но знаеше вече кой е нейният Бог - Исус Христос.  И така, в Бялата къща - Къщата на чудесата, Господ се движеше пред нас. Ние само събирахме житото и плодовете. Усещах, сякаш Господ ме носеше на ръцете Си, за да видя и да споделя с Него победите Му, без да съм взела голямо участие в тях. И затова, когато се върнах отново в Мисионерския дом след един месец, очаквах Бог отново да работи по същия начини и да ми показва същите чудеса. Но Бог не се повтаря никога. Той е като течащ водопад от жива вода, която всеки път е различна и нова.    При второто ми идване в Мисионерския дом, разбрах, че Бог иска да ми покаже нови чудеса, по-различни от досегашните - така да разкрие повече от Своите Си тайни. Чудото беше от пристигналия гост от Норвегия - пророкът Дъглас, който по Божия призив и воля, беше дошъл от далечната северна страна, за да събуди светиите да станат и да светят на народа си за съживление. Човекът беше изминал хиляди километри, за да пости 40 дни за България, да се покайва пред Бога за нашите грехове и престъпления, да плаче и да ходатайства като Даниил за греховете на България. И както Даниил казва в глава 9:7, “На Теб, Господи, прилича правда, а на нас - срам на лицето, както е и днес, на юдеите, на йерусалимските жители и на целия Израел, както на онези, които са близки, така и на онези, които са далечни по всички страни, където си ги изгонил поради престъплението, което извършиха против Теб.” Изпитахме срам, че един човек от далечна страна идва да плаче за излетите проклятия върху народа ни, поради нашите беззакония и грехове. Стана новото чудо - много хора последваха примера му и започнаха да постят. Много църкви в Пловдив, Пазарджик, Златоград, Велико Търново, Асеновград, Варна подеха пост 40 дни за съживление в цяла България. Започнаха да идват от други църкви братя и сестри, да се молят заедно с пророк Дъглас. Издигахме сраната си, покайвахме се от името на народа си всеки ден и изповядвахме молитвата на Даниил, 9 глава.  Господи, срам на лицето подобава на нас, на царете ни, на началниците ни и на бащите ни, защото съгрешихме пред Теб. На Господа, нашия Бог, принадлежат милост и прощение, защото се възбунтувахме против Него и не послушахме гласа на Господа, нашия Бог, да ходим по законите, които положи пред нас чрез слугите Си, пророците. Да! Целият Израел престъпи закона Ти, като се отклони и не послуша гласа Ти; поради която причина върху нас се изляха проклятието и клетвата, написана в закона на Божия служител Мойсей; защото съгрешихме пред Него. Благодаря на Бога, че вместо да хулим управниците си, да покриваме държавата си с роптание и негативни думи, ние се обърнахме към Бог с покаяние и молба за прошка и призив за помощ.  Бог донесе чрез пророк Дъглас съживление в Девин и в много църкви в България. Най-голямата чест от Господа, която Мисионерският дом имаше е тази, че този Божи човек избра Бялата къща, за да се подслони по време на неговия пост. Всеки ден той ни поясняваше Божиите тайни. И дойде в сърцата ни онзи плач за Родопите и България, който се усеща в песента на Руфинка. Родопският плач за България - за нейното изцеление и съживление.  Божият човек се моли за много хора и пророкува за техните служения в Господа. Слава на Бога, и за мен се случи чудо в тази къща. Пророк Дъглас поиска да се моли за ново сърце, защото аз от три-четири години имах исхемична болест на сърцето и чудото стана. Сърцето ми е изцелено. Изхвърлих всички лекарства, които ме ограбваха финансово, духовно и физически.  Сега си отивам от този дом, изцелена и съживена, взела малко огънче от огнището в Дома, за да го отнеса към морето, при своите братя и сестри и да запаля там огъня на съживлението.  В Къщата на чудесата можеш да намериш жива вода, от която няма да ожаднееш никога вече. В нея ще те утешат, ще намериш отворени, любящи сърца за своята мъка. В едно свое пророчество Дъглас каза: Много хора ще намерят пътя към този дом за изцеление и спасение на душите си. Гинка Константинова, Девин   ПРОРОЧЕСТВО НА ДЪГЛАС ЛИЛИ   “Сърцето ми плаче за тази нация, за да бъдат освободени пленниците. О, елате, мои възлюбени. Елате на планината този ден и пийте дълбоко от Духа Ми, от великата Ми любов, защото имам чудни неща за вас и имам чудеса. Аз ще излея от Духа си на всяка твар, върху всички онези, които са смирени и съкрушени. Ще ги изправя и ще ги превържа с тези връзки на любов и ще ги докарам на Моята маса. И ще ядете на този празник. Ние ще празнуваме и ще се радваме един на друг. И няма да познаете повече болка, защото тази жертва е била извършена.  О, мои възлюбени, елате по-близко до сърцето Ми, защото копнея да ви говоря във всичките тези проблеми, през които преминавате. Не се притеснявайте за утрешните врагове, защото Аз ще ви дам благодат. Защото Моята благодат в немощ се познава. И в тази немощ, ще ви направя силни. И ще ви изпълня с любовта Си, да отидете до нациите и да им говорите, защото сега е времето, казва Господ, когато ви призовавам. Елате до тези планини на любовта и пийте дълбоко от изворите.  Идва вятърът на съживление. Един вятър, който духа над планините на България. И този вятър духа върху нациите. Давам ново съживление, казва Господ. И Аз духам върху нациите, казва Господ, един мощен вятър на съживление, който ще спаси много души и ще изцели много сърца. Това е вятърът на любовта, казва Господ, който духа от присъствието Ми. И той идва върху тези планини на любов. Сложете глава върху гърдите Ми и елате по-близо до сърцето Ми и Аз ще ви пастирувам, казва Господ. И ще ви водя на места, на които ще отидете. И ще ви водя с Духа Си. И ще ви водя с голямата Си любов. Защото без тази любов не можете да вървите. Трябва да познавате сърцето Ми, казва Господ, трябва да Го познавате. И трябва да дойдете по-близо до сърцето Ми. Елате до тези планини на любов, казва Господ. Стойте в присъствието Ми и Аз ще снабдявам всичките ви нужди.  Аз съм направил небето и земята и няма нищо, което да задържа от вас, мои възлюбени, защото любовта ми е толкова велика. Всичко от което имате нужда, ще го имате, само се приближавайте по-близо до Мен. Аз искам да бъда с вас, мои възлюбени, и да ходя между вас в тези планини на любовта. И Аз ще извърша нещо ново в тази земя. Ще взема от тези стари неща. Господ казва, ще излее Духа Си върху всичките щерни и те ще спазват това видение за Мен и Аз ще се движа в църквите. Просто издигнете сърцата си към Мен, казва Господ. Принесете ги като жертва.” Господи, ангелите идват от небесата и аз виждам тези стотици хиляди ангели.  “Ето в тези дни, казва Господ, върху тази земя, те идват, за да отворят тези затворнически врати, да отворят тези врати на съветничество, да отворят тези сърца на любовта.” Господи, аз се връщам при Теб с покаяние, в моята болка и немощ, идвам при Теб сега, при Твоето изобилие на милост. “Аз ще върна блудните синове обратно, казва Господ. Всички тези, които са си отишли от Дома Господен, ще ги върна обратно. И те ще чуят този радостен и изцелителен глас. Чуйте гласа Ми, деца! Това е гласът на Пастира и Аз издигам пастирите Си в тия дни, пастири, които познават сърцето Ми, които познават гласа и мислите Ми. И ще ги изпълня с Божията сила, за да могат да изгонят всички тези демони.  Бъдете смели и насърчени. Не се страхувайте от никого. Аз ще разчупя този дух на религия. Искам да дойдете в присъствието Ми. Искам да излезете от вашата религия.  Аз ще ви дам тези оръжия, казва Господ. Ще ви дам авторитет през тия дни. Елате в присъствието ми, казва Господ. Моето присъствие е пълнота от радост и от дясната Ми страна има место за всички. Аз ще разруша този дух на временни неща в живота ви и ще освободя богатство, за което никога не сте знаели преди.  Сега има много сили на тъмнината и те са се опитвали да ви обезсърчат. Казвали са: Не е възможно да дойде съживление, не е сега времето да излезете от бедността си.  Споделяйте Моите чудеса, казва Господ. Ще видите тези мощни неща през тези дни. Защото Аз се движа чрез Духа Си.   Следвайте Ме, казва Господ. Всеки ден ходете в присъствието Ми. И питайте за тези стратегии, защото аз ще освободя стратегиите Си в идващите месеци. Защото сега е момента, когато здраво трябва да се държите за олтара. Нека огънят да дойде върху олтара и да изгори всички ваши плътски идеи. Защото Аз имам планове, казва Господ, и те са в небето. И Аз ще ги открия на тия, които дойдат в присъствието Ми.” Благодарим ти, татко, че ни докара тук в Родопите. Ти ще докараш много хора от краищата на света в България, защото голяма вълна ще се разлива в тези Родопи. И това ще бъде едно непрестанно видение на Святия Дух, защото е време на възстановяване, време на съживление, когато ще възвърнеш всичко това, което Сатана е откраднал от тази земя.  “Ако вие ме следвате, казва Господ, Аз ще ходя с вас. Ще видите много неща да се случват в живота ви. Защото започвам в живота на всеки един. Аз ще изгоря всички тези грехове, тези себични идеи, и ще ви върна обратно до кръста. Проповядването на кръста ще бъде със сила в тия дни. И тези, които проповядват евангелието, ще ги изпълня с Духа Си. Защото има много фалшиви евангелия, които се проповядват през тези дни. Върнете се отново към Господа, върнете се към основата на апостолите. Търсете отново Книгата, казва Господ. Точно както издигнах Илия и му казах да издигне олтара, а Ездра  трябваше да построи стените и след това говорех със слугата Си и му казах, проповядвай Божието Слово, чети Словото на Бога.  Идете в Словото на Бога, изучавайте го, защото това е вашата храна, казва Господ. За нищо сте се трудили, но Аз ще отворя прозорците на небето.  Това е само началото, казва Господ. Това е само началната година на съживлението. Това е едно полагане на основата. Трябва да сте сериозни, казва Господ. Трябва да имате едно видение. Не си играйте на игрички. Последно време е, казва Господ. И Аз ще излея Духа Си само върху ония, които Ме следват. Моят Дух ще даде специални помазания, за да може да преместите тези планини, върху които стоите. Много от вас сте кръжали около тези планини много години и не сте влизали в тези обещания, не сте приемали обещанието. Но сега е времето, казва Господ, когато да дойдете до това свято място, за да ги представите пред моя кадилен олтар и да принасяте тези скъпи молитви. Да принасяте тези жертви пред олтара, защото Аз ще се движа чрез всеки един.  Недейте да изглеждате толкова големи с вашите дипломи. Върнете се при основите, казва Господ. Не мислете, че сте по-голяма работа от другите. Вие всички сте спасени чрез Моята кръв. Всички сте слуги и роби на живия Бог. Коленичете пред мощния Бог и Му служете. Тук през тези дни, служете един на друг, казва Господ. Считайте ближния по-горе от себе си. Защото това е ума на Исус. Той дойде да служи. Той дойде като слуга. Той чистеше крака. И това умиване на нозете ще дойде повече и повече през тия дни.  Това е нов ден, казва Господ, нов ден. Аз ще раздвижвам чрез Духа Си. Радвайте се, вярвайте, защото Аз правя нови неща.”   РАДОСТТА НА МИСИОНЕРА   В Словото е казано, че “един ден в Твоите дворове е по-желателен от хиляди други дни” (Псалом 84:10).  Един ден в мисионерското служение е по-желателен от хиляда дни от живота. В мисионерското служение няма почивка. В него денонощно служим на Бог, защото животът тече и всяка минута е на разположение на нуждаещите се. В църквата служиш два-три часа, после се прибираш в къщи, почиваш си и така до другата служба. Но тук на духовния фронт, всяка минута не е равна на следващата. По улиците гледаш и срещаш тъжни погледи, протягаш ръце, и стопляш някое сърце. Показваш му пътя до малката църква. Така започва новият живот на някой потънал в грижи човек. Друг път чукаш на вратата на някой, който е потънал в мъката си по близък човек. И като лекар на души, превързваш раните с благост и утешителна любов. На празното място, зейнало като гроб, в сърцето му поставяш Исус, с Неговата безгранична любов. Гледаш в очите на твоята сестра, потапяш се в нейната болка, плачеш с нея кротко, хващаш болното й сърце, поставяш го в ладията на Исус и го отнасяш надалеч, надалеч, от болката му. Молиш се за небесна намеса от Святия Дух, да ти открие коренът на огорчението, за да го откъснеш чрез прошка и да го отнесеш високо над проблемите му. Сърце за другите, забравило личните си проблеми, отдадено специално на чуждата болка, вярно на пътя към Исус - това е мисионера.    Да бъдеш мисионер в Родопите, това е да засееш червена роза сред пустиня. Червената роза е любовта ти към хората, а пустинята е безразличието на хората към християнството. Тук в Девин, в Родопите, има българомохамедани, които следват мюсюлманската вяра и моралните ценности са като на ислямската вяра - многоженство, безбрачие, побой и унижение към жените, прелюбодейство, блудство. Тези духове властват над Девин и горко на тези жени, които живеят в свободна България, а животът им протича по нравите на друга държава, където унижението към жените се толерира. Болни жени, с оскърбени сърца от мъжете си, които довеждат нови съпруги с деца в домовете си. И първата жена трябва да търпи. И държавата не се намесва в техните проблеми, но мисионерът влиза в такива домове, докосва сърцата на тези души с много любов и им показва изхода. Не развод, не омраза, но духовна борба с молитва към Бога, да търсим подкрепа и помощ от най-добрият ни приятел и баща. Работим от  сутрин до късна вечер, учим хората, бавно ги водим по стръмната пътека към върха - Исус.  И като се обърнах назад, разбрах, че тези дни на мисионерство бяха най-радостните ми дни в живота. Моето АЗ беше изчезнало. В мисълта ми живееха другите хора и техните проблеми. Издигах ги в молитва и разбрах, че най-голямата радост е да мислиш за другите и да забравиш личните си проблеми. Собственото ти спасение е спасението на другите. Тази истина открих, помагайки на другите чрез Словото на Бог, като бях непрекъснато в Неговото присъствие. На едно място събираме разделено семейство, на друго събираме разделени майка и дъщеря, на трето - утешаваме жена, която току що се е  разделила с любим човек.  Всеки ден на мисионера е изпълнен с неочаквани събития. Всеки звън на вратата е зов за помощ и се хвърляш да спасяваш нечий живот, който потъва в тинята на нечистотата. Звъни се и ето на вратата млад човек, пиян от мъка, търси Бог за помощ, защото не може да се откаже от алкохола. Сядаш и започваш: Кажи сега какъв е проблема? Винаги не ще можем да бъдем с тях, но като светлината на фара в тъмнината, можем да показваме по кой път да тръгнат.  Отново звън - и ето пред вратата слабичка женица, отрудена и обременена, която изглежда на много години, забравила, че някога е била красива като сърничка, а сега от униженията на мъжа си е заприличала на възрастна жена. И ужас те обхваща в първия момент и се чудиш в България ли се намираш или в някоя далечна турска провинция, където мъжете имат по няколко жени. Протягаш с любов ръка, измъкваш потъващите и сърцето ти се изпълва с радост и щастие. Разбираш, че никой човек не може да те направи така щастлив, както може Бог да те направи. Бог те прави радостен, когато слугуваш на хората безкористно с агапе любов: безрезервно, безкритично, така както Бог ги вижда, чисти и без грехове. Радостта на мисионера се състои в това, винаги да си готов да послужиш на другите.  Гинка Константинова, Варна   ЧЕТИРИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ГРАДА Пророк Дъглас Лили за съживлението   През 2007 година бях на един норвежки остров и работих там върху една тераса като строител. Домакините бяха християни и имаха много овце. Когато заколиха две от животните, Господ ми каза, да взема рогата им и да направя шофари.  Миналата есен получих писмо от Джордж Маркакис, за да подготвим конференция на Елеонския хълм. Бог ми даде датата, 9 септември, 2009. Какво означава числото 9? Това е номер на новото начало и божественото рождение. Вярвах, че Господ ще направи нещо ново на Елеонския хълм и ще има съживление в цяла Европа. Не знаех защо трябва да взема тези четири шофара, които бях направил. И това разбрах, когато започнах да се моля. Видях Божията ръка с меч над четири града: Осло в Норвегия, Берлин в Германия, Атина в Гърция, и Йерусалим в Израел. Видях меча, насочен и към Израел и това е мечът на Духа. Божията свята ръка е готова за битка. Тогава разбрах целта за тези четири града. Святият Дух ми каза да взема тези четири шофара и да ги дам на лидерите от тези четири града, които ще дойдат на конференцията на Елеонския хълм.  Една седмица преди да започне конференцията, приятели ме предупредиха, че на същата дата започва и един сатанински празник, празникът на звяра, който се празнува на всеки 28 години. Сатанистите канят дявола да дойде на техните събрания и принасят човешка жертва. Молят се да дойде световния управител, Антихрист. Трябва да го извършат 13 пъти, през 28 години. И това беше 13-тия  път.  Миналата година, във всичките тези четири града, които видях във видението, настанаха политически промени. Бяха избрани нови правителства във всеки един от тези четири града. Това беше време на промени и смяна на сезона. Също и време на жътва. Оказа се, че през септември се събраха духовни лидери и сатанински лидери. На тази дата ние свирихме на шофари на Елеонския хълм, за да прогласим ново съживление и ново освобождение в църквата.  Трудно ми беше да разбера и да повярвам всички тези неща. На 12-ти септември се разхождах по улиците на Ерусалим. Посетих къпалнята Витезда, където един парализиран човек е прекарал там 38 години. Близо два часа стоях там и размишлявах. След това минах през Кидронската долина и отидох в “Църквата на всички народи.” Стоях до най-старото дърво в Гетсимания и чаках, защото Господ ми каза: “Чакай!” Не знаех защо, но чаках там около половин час.  Изведнъж, гледам, позната сестра от Германия. Казах: “Сестро, какво правиш тук? Цяла година не съм те виждал”. Миналата година бях я видял пак на същото място на Елеонския хълм. Не съм планувал да я срещна. И тя водеше 15 американци със себе си.  Седнахме до това дърво. Може да е било местото, където Исус се е молел. Защото на това място в градината има осем стари дървета. И те са най-старите дървета в Гетсимания. И Святият Дух слезе върху мен, и започнах да пророкувам върху всеки един човек там. Когато свърших, се качих нагоре към планината и стигнах до мястото, на което Исус е плакал за града. Там е направена църква. Продължих по-нагоре, където е еврейското гробище. Има хиляди евреи погребани от тая страна на Елеонския хълм. Имах еврейски шал и се покрих с него. И започнах да чета от Писанието. Святият Дух ми каза да прочета Йезекиил 36 и 37 глава. Там се говори за вятър и за пророкуване.  Това е пророчество за дома на Израел и изкуплението на евреите в последните дни. Но същото пророчество важи и за църквата. И както Йезекиил пророкуваше да дойдат мускули и кожа върху костите, и стана мощна армия, също така, това е църквата на последното време, която се издига. Дадена й е сила от Святия Дух. Започнах да чета тези Писания и когато свърших, поднесох шофара към устните си. И тогава от всички джамии в околността се понесе този вик, че Аллах е велик. Надух шофара и усетих как един силен вятър задуха от север. Той започна да се усилва и духаше цялата нощ.  На следващата сутрин се събрахме в 7 часа на молитва. Боже, не бях виждал от доста отдавна дъжд. Земята бе суха. Не беше валяло от доста време. След дългото, продължително лято, се очакваше ранният дъжд да дойде по тези места. От денят на Петдесятница, до края на лятото, беше много топло и обикновено септември, есента, идва ранния дъжд.  Бяхме четири души в къщата и погледнах през прозореца. Видях, че се задава тъмен облак откъм планината на Самуил. Тя е на север от Йерусалим, където пророк Самуил е имал своето първо пророческо училище. Самуил беше първият от пророците, а Йоан Кръстител беше последният от пророците.  Приближих се до прозореца и видях, че са паднали две капки. Отворих прозореца и си протегнах ръката. Усетих как малки капчици започнаха да капят върху ръката ми. Тогава извиках силно: “Господи, нека да завали.” И почнаха все повече и повече капки да падат. И трети път извиках: “Нека да вали.” И се изля дъжд като из ведро и изми всичкия прах, който се беше натрупал по листата на дърветата. Беше много силно преживяване.  Знаех, че Бог ще изпрати съживление. Когато се върнах в Норвегия, една сестра от Германия ми каза, че вече има съживление в Норвегия. В една много стара петдесятна църква много младежи били раздвижени и Бог започнал да ги посещава. Бог се движи и това ще бъде освежаване за много места. Бог започва раздвижване през тази година и в България. Тогава, когато ние свирихме с шофарите на Елеонския хълм, през месец септември, това беше времето, когато Бог щеше да започне да извършва нещо и в Европа.  Всичките тези четири града в Европа контролират сили на поднебесната. В Норвегия се покланят на стария викингски бог Орин. В Германия се покланят на небесната царица. Там е трона на Сатана, който е вавилонския дух. Атина е градът на хуманизма и гръцките богове. Йерусалим е мястото на кабала, и най-старото магьосничество, чрез което са се покланяли на Ваал.  Всички тези четири града са много важни и всичките тези духовни сили ги държат в робство. Когато свирим на шофар, прогласяваме годината на юбилея и освобождаването на пленниците. Седемнадесет години свиря на такъв инструмент. Числото 17 означава смърт, погребение и възкресение. Не всичко мога да разбера, но вярвам в това, че идва велико съживление и за България.    ДЕВИН, МОЛИТВЕНАТА ПЛАНИНА   В края на месец май ми се отдаде възможност с една сестра да посетим Мисионерския дом в гр. Девин. Отивах за първи път там и затова, преди да замина, стоях в молитва и питах Гос­пода за мястото и за посланието към тези люде. И Бог проговори в мен: Девин е МОЛИТВЕНА ПЛАНИНА. Чувайки тези думи, си казах: Господи, Ти ни извикваш в общение? Продължих молитвата и разбрах посланието, което Бог имаше за там: Да съблечем старото естество! Как? Когато предадем човешката свободна воля в ръцете на Бога. Идват изкушения в живота ни, а те са тест за човешката свободна воля и без свръхестествена намеса не можем да ги победим. И щом предадем тази воля в Божиите ръце, то тогава Той премахва алтернативата да се греши, премахва самата страст да грешим.  Защо е нужно да съблечем старото естество? За да бъдем истинската Невяста Христова. Нужно е да бъдем със сърце, изцяло предадено на Христос, сърце посветено на Него, пълно с любов и привързаност към Исус. Това четем в живота на Мария Магдалена (Йоан 20 гл.). В описания текст учениците дойдоха до гроба, видяха, че е празен и си отидоха. Те бяха задоволени от знанието за случилото се. Но Мария стоеше до гроба и сърцето й казваше: “Той е моят Господ, моят Господ, аз не искам да Го изгубя!” Нейното сърце получи отговора и тя срещна Исус. Мария получи и посланието: “Чух лично от Него и имам какво да ви кажа!” Нека и ние да бъдем със сърце, което казва: “Моят Господ, моят Господ!” Да бъдем хора, които са се отказали да намират помощ и утеха от каквото и да било нещо на земята, и да се научим да зависим изцяло от Господа.  Заминах за Девин с мисълта, че няма да бъде обикновено посещение. Пътуването беше чудесно. По пътя микробуса се движеше покрай реката. Откриваше се прекрасна гледка и тези хълмове, осеяни с борови гори. Самите постройки бяха накацали върху тях и всеки би възкликнал: “Това е райско кътче!” Наистина бях сред голяма красота. В неделния ден богослужението наистина премина в общение. Освободих това послание към църквата и други сестри споделяха свои опитности, нужди.                   В Мисионерския дом е практика, дойдат ли гости, дните минават в молитва и общение. В уречения час, 8 часа сутринта, пристигаха сестри и братя - някои от Девин, други от околните села, събирахме се по 8-10 души. Имаше българи, българомохамедани, туркини, но всички казваха: “Ние сме Христови.” Някои от тях са по един или двама в село с българомохамеданско население, но са там и светят, изпълнени с Духа Господен. Нямат църква, нямат неделно богослужение, идват само през седмицата в Молитвения дом, но Господ ги изпълва с радостта и присъствието Си. Други идваха по обяд и общението продължаваше почти до 17 часа през деня. Кой когато имаше възможност, идваше. Бог благославяше и трапезата ни, като всеки обяд всички сядахме на масата. Някои от тях са безработни, но никой не се оплакваше - упованието им бе Христос, и те казваха: “Благодарна съм, ако поне веднъж мога да се нахраня през деня!” Дните ни бяха изпълнени с Божието присъствие. Имаше сестри, които в молитва получаваха освобождение.  Една от тях (българка) пет години бе носила своята вина и тревога и Бог я освободи, тя се радваше и благодареше. Друга (туркиня) бе в немощ, а е ревностен благовестител. Тя също се освободи. Трета (българомохамеданка) с тежест в семейството си - едвам я носеше, но Бог докосна и нея и я освободи. Тези мили сестри, радвах се на тяхната жажда и ревност за Господа. Една седмица неусетно се изниза. Трябваше да отпътувам. Тръгвах си, изпълнена с любовта, която бликаше от техните сърца. Искам да кажа това, че ако друго не можем да направим, то поне можем да се молим усърдно за Девин и за Родопите, защото това все още е неразорана почва, която чака семената на Христовото благовестие.  М.С.   ПРАЗНИКЪТ ПУРИМ В ДЕВИН   Когато реших да изпратя един материал на брат Енчо по интернет, не предполагах, че това ще доведе до едно от най-уникалните ми преживявания в Родопите. Бях поканен с цялото си семейство в Девин, където е мисионерския дом. Децата не успяха да дойдат с нас, затова пък ние със Златка успяхме да отидем. Още в началото бяхме изненадани от факта, че не сме сами. Имаше още две семейства, с които се запознахме и веднага се сприятелихме. Изумително е колко бързо намират общ език хората, когато ги свързва Божията любов. Макар и от различни деноминации, ние можехме с часове да обсъждаме Божието Слово, да се наслаждаваме в Божието присъствие. След всяко общение ние можехме да се опознаваме все повече - не само като личности, братя и сестри в Христа, но и като съработници на Божията нива.  Тук трябва да спомена, че това, което ни беше довело в Девин, не беше просто една почивка. Святият Дух се беше погрижил да събере на едно място Посветени хора с горящи за Родопите сърца. Всеки помагаше с каквото може, без да са го принудили. Дори Джево (един брат от пловдивските гости), въпреки че беше незрящ, успя с упоритото си желание да служи, да възстанови нарушената от половин година интернетна връзка на първи и втори етажи. За награда брат Енчо го назначи като главен поливач на двора. Друг брат се погрижи за грундирането и боядисването на тавана на една от стаите на първи етаж. Не пропускахме случай също и да благовестваме. Дори и в това начинание се оказа, че почеркът ни е Уникален. Наред с редовните богослужения в сряда и неделя, по случай нашето гостуване, брат Енчо се разпореди да бъде организиран семинар - всяка вечер имахме възможност да послужим на различни хора с Божието слово на терасата на втори етаж. Получиха се такива импровизирани дискусии, че всички бяхме единодушни - това беше дело на Автора на Библията - Всемогъщия Святи Дух. Върхът на всичко беше новорождението на няколко младежи, които бяха дошли на този семинар. Още на другия ден те организираха изпирането на всички одеяла, килими и пътеки в дома, а така също и подреждането на предметите в гаража и дървата за зимата. След това се разхождахме из града, чоплехме слънчоглед, споделяхме опитности и свидетелства един с друг, молехме се за Родопите.  Накрая, макар и с нежелание трябваше да се разделим. Но го направихме с ясното съзнание, че дори и хора с различна народност (в случая - българи, турци, македонци, цигани и арменци), Бог може така да ги употреби, че да бъдат част от една здрава Интернационална Мисия за Негова слава. Затова, не се чудете на заглавието. Да, това наистина беше една Посветена Уникална Родопска Интернационална Мисия (ПУРИМ), и ние всички го преживяхме като един свят и незабравим празник.  Хари ТАТЕОСЯН, Пловдив   ПРОРОЧЕСТВО ЗА РОДОПИТЕ   Вярвам, че имам слово за нашия брат Енчо. Девин е един фонтан на истинска физическа вода. Това също е една физическа изява на това, което Господ иска да извърши в Духа. В същото време Бог вече го върши. Живата вода и слово от Девин досега е излизала навсякъде по света. Но този фонтан, който вече е отворен в Девин, е ходил до сега по света чрез тези списания на “Братска любов”, но те са само един малък, малък фонтан, в сравнение с това, което Бог ще отприщи. И аз вярвам, че Бог ти казва Енчо: Ти си бил намерен верен в малкото и си бил в един период на подготовка. Сега си в периода да разбираш неща, които не си разбирал преди, въпреки, че си имал доста добра връзка с хората, и имаш толкова хора, които познаваш навсякъде, и толкова хора те познават навсякъде. Въпреки това, казва Господ, сега е сезона на истинските връзки. Сега е сезона за стратегическите връзки. Досега твоето видение е било всред хората в църквите, но сега аз разширявам твоето видение. И аз разширявам твоята мисия, защото имаш стратегическа роля да изиграеш, като един, който да бъде поставен навътре във вражеската линия. Така че ти си бил като един шофьор сред неприятелите. Но Бог ще превърне сега тези центрове, всред които ти си бил досега, като основни бази. Ти си бил обучен в това да комуникираш с хората, и въпреки това, то е нищо в сравнение с това, което ще дойде. Защото твоето място ще бъде като място на радар, когато ще изпращаш тези комуникационни сигнали на различни места. И твоето място няма да бъде повече изолирано. Твоето място ще бъде наводнено от мнозина. И както, Аз Господ, докарах един човек от Норвегия, да бъде с теб 40 дни, и както си виждал и други да идват от време навреме при тебе, това представя една малка мярка за това, което тепърва предстои, защото до този момент почти цялата област на Родопите е била като скрита. И много малко хора са видели и разбрали значимостта на това място, но в този нов сезон, голяма публичност ще бъде дадена на този регион, и особено на тези, които имат Божието сърце за мюсюлманите. Много нови мисии ще дойдат и ще наводнят тази област. И Аз вече съм работил и работя в сърцата им по целия свят. Мисионери са били подготвени, и бюджети са били отделени. Ти не знаеш нищо за всички тези неща. И те не те познават, но ще дойде деня, когато вие ще се запознаете един с друг. Защото аз подготвям навсякъде около Европа тази мощна армия, казва Господ. И цялата тази област ще бъде изпълнена с тълпи от мисионери. И в идните дни цялата тази земя ще бъде изпълнена с мисионерски центрове. Защото за човек ще бъде трудно да бъде в течение за това, което ще се случва там.  Ти си бил един предвестник. Ти си бил там, за да отвориш пътя, да установиш фонтана, да изградиш тази инфраструктура за тези щабове, за да издигнеш тази антена за радара. Но времето за изграждане на тази инфраструктура е свършило. Сега тази инфраструктура е готова да бъде употребена и използвана. Бъди подготвен за този нов сезон, който е дошъл. Забрави за всичко, което знаеш от миналото. Просто гради и строй върху всичко това и пусни по течението на реката и стратегическия връх, който Аз ще ти покажа, за да бъдат тези взаимоотношения и връзки. Следвай Моето царство.  Слово освободено от Маркакис, Атина   МИСИОНЕРИ В РОДОПИТЕ   През тази година навършваме 18 години, откакто сме в Родопите. А списанието, което издаваме, навършва 20 години. Това ми звучи като кръгла годишнина, ще рече юбилей. Трябва да го отпразнуваме. Трябва и да напиша нещо по-интересно по случай този юбилей. Един приятел от Пловдив ми казваше: “Вие си карате курорта горе в Девин. Пиете най-хубавата вода, дишате най-чистия въздух и пиете от най-хубавия чай – мурсалски.” Наистина това е така. Е, понякога има и доста работа, но не всеки път. Например, когато дойде време да се изпраща новия брой на списанието, знаете ли как се обработват 32 хиляди бройки? Всичко това трябва да се пакетира, надпише и изпрати по пощата или лично да се разнесе по цяла България, а имаме и пратки за чужбина. Понякога всичко това е трябвало да го правя самичък. Опитвал съм се да открадна и от нощните часове, но после ми излиза солено.  Сега вече не е така. Повярваха няколко души от този труден район и някои от тях проявяват разбиране и се включват да помогнат. Като се съберат повече хора, става весело. Един каже едно, друг друго. “Брат Енчо - подхвърля някой -  разкажи пак за четирите степени на мисионерство”. Аз отговарям: “Това съм го разказвал и вие знаете историята.” “Не, та не. Разкажи я пак!” И аз започвам.  Първата степен е, когато си вече в Родопите (прибавям Родопите, за да стане историята актуална) и някой ден решиш да разнообразиш храната, която е еднообразна, и отиваш в някое заведение, където е по-евтино. Казах еднообразна, но само когато съм самичък и Таня не е при мен за да готви. Всъщност и аз мога да готвя някои неща, като например: яйца на очи, яйца без очи... След това  на другия ден сменям с картофи и после пак яйца... Един ден, докато размишлявах за последните времена, когато ще бъде трудно да се оцелява, ме осени мисълта, с колко ли мога да изкарам следващия месец, ако правя икономии? Кой знае, може и да вляза в книгата на Гинес. И тъй, започнах и знаете ли, успях. Изкарах месеца само с 18 лева. Бях толкова горд от постижението си, че взех и го споделих с двама братя от църквата. А те, и двамата в един глас, казаха: “Много си похарчил!” Амбицирах се. Следващият месец ще бия рекорда си. Наближавах края на месеца и видях, че ще успея. Но тогава... Тогава Таня се върна от чужбина и усилията ми пропаднаха, когато видя хладилника съвсем празен... Сега се сещам, че можех да го изключа и него за икономии... И така, когато тя видя празния хладилник, каза: “Така не може да я караме! Давай пари!” О, Господи, отиде ми рекорда. И можете ли да си представите, само за няколко дни разходите веднага скочиха и приключихме месеца с баснословната сума от 32 лева. Но да приключим с това... Да, разказвах ви за четирите степени на мисионерство... И до къде бях стигнал? Ах, да, до заведението, в което мисионерът си поръчва супа. И за негов ужас, открива в супата муха... “Сервитьор - крещи той - сменете ми супата, в нея има муха.”  Минава време и когато нашият приятел вече е забравил историята с мухата, решава да разнообрази менюто си и да посети отново задименото заведение. И поръчва, какво мислите? Отново супа. И отново муха в супата... Но сега реакцията е малко по-друга. Месеците, прекарани в Родопите, когато се сблъсква с беднотия, която не може да се опише... е, една муха в супата... Нашият приятел действа с лъжицата внимателно, за да бъде отстранена само мухата. Сега вече може спокойно да консумира останалата част.  Минава време и той отново е в същото бедно заведение. Е, разбира се, в такова заведение е съвсем нормално в супата отново да има муха. Сега той вече е толкова добре адаптиран към истинско мисионерство, че мухата не му прави впечатление и я изяжда заедно с другото съдържание, без дори да се замисли. Отново минава време и той пак е в заведението. Сега достига до най-високата степен, в която може да се издигне един мисионер. Влиза той в претъпканото и задимено заведение. Намира си едно ъгълче и чака с нетърпение своята супа. Известно време й се наслаждава и след това бавно я разбърква, очаквайки да открие някакви следи от месо, но е разочарован. И тогава... тогава се сеща за мухата, единственото мезе, което може да разнообрази изстиналата супа. “Сервитьор - крещи той - сервитьор?” Сервитьорът пристига притеснен... “Сервитьор, къде ми е мухата!!!”  Хората около масата, с които правим пратките, се превиват от смях и така работата тръгва с по-бързи темпове... Сега идва и сериозната част. Трябва да има и твърда храна. Мога ли да ви разкажа за четири минути 24 важни неща от Библията? Започвам... Знаете ли за първото знамение, което извърши Исус в Кана Галилейска? “Да! - обажда се някой. - Това е чудото с водата и виното.” Добре, слушайте тогава! В тази история ще откриете три групи: майката на Исус, самият Господ и слугите. Всяка група извършва по три неща. Майката вижда проблема и отива с този проблем при Исус, като Му казва: “Няма вино!” Но интересно, получава отрицателен отговор. Въпреки отказа, тя отива, събира слугите и, посочвайки към Исус, казва: “Каквото ви рече, сторете го!” Исус също извършва три неща: Отказва да изпълни молбата на Своята майка, като й казва: “Какво общо има между Мен и теб, жено? Моето време още не е дошло.” Ние изтръпваме ужасени. Господ дори не я нарича майка!? Но тогава става нещо интересно. Той отива при слугите и заповядва: “Напълнете делвите!” След това отново нарежда: “Сега занесете от водата в делвите на угощението.” Слугите също извършват три неща: донасят вода, напълват делвите и занасят от водата, сега превърната във вино, на настойника на угощението.  Проследявайки внимателно историята, откриваме, че три неща са споменати: делвата, водата и виното. За делвите откриваме отново още три неща: те са шест (човешко число, защото човекът е сътворен на шестия ден), пръстни са (човекът е направен от пръст) и са празни. От това разбираме, че делвите символизират нас, хората, и по-скоро тези хора в света, които са празни и нямат Господ Исус за свой Спасител.  Тогава идват и поуките. Те също са три. Хора, като майката, които познават Исус, никога не се отказват да вярват за чудо, въпреки че в началото отговорът е бил отрицателен. Тогава идваме до поуката с Исус. Защо Исус отказва на майка си? Защото няма директиви от Своя Отец. Господ никога не съгреши в живота Си и тайната е, че Той винаги и за всяко нещо питаше и чакаше Отец да Го насочи. Когато вярата на майката задвижи ръката на Отец, тогава идва и заповедта: “Напълнете делвите!” Поуката за слугите е, че те смирено изпълняват заповедта, без да умуват. Това е толкова шокиращо, да налеят от водата в делвите и да занесат на угощението, вместо истинско вино! Нали биха станали за присмех? Те са тези, които напълват делвите с вода и знаят, че това е вода, а не вино. Но въпреки шокиращите обстоятелства те се подчиняват на заповедта и чудото става. И сега, накрая, идва най-важната част: трите служения.  Това е служението на майката - молител и ходатай. Молителите и ходатаите в църквата първи виждат проблемите и се молят те да бъдат решени или премахнати. Ако няма молители в църквите, такова общество е обречено на провал. Те познават своя Господар, както майката е била тази, която е имала най-много време с Исус, още от раждането Му и по-късно, по време на Неговото служение.  Сега идва ред да кажем нещо и за служението на Исус. Неговата цел е спасението на цялото човечество. Той най-добре знае, че делвите, хората в света, са празни без вяра в Бога. Затова заповедта е толкова категорична към нас: “Напълнете делвите!” Водата в Библията е символ на Словото (Еф.5:26). Трябва да занесем Словото сред хората. Това е заповед. А Господ ще извърши чудото и ще превърне водата във вино, символ на Святия Дух (Деян.2:13), Който ще извърши промяната и освещението в нас.  И накрая идва служението на слугите. Заповедта към тях е: “Занесете от виното на угощението!” Тези, които са преживяли помазанието на Святия Дух и са запалени от огъня Му, трябва да занесат от този огън и в другите църкви. Това ще бъде съживление, съживление на Святия Дух, и тогава за Божието царство ще бъдат докоснати хиляди и милиони (Деян.2:41).  В този момент някой се обажда: “Брат Енчо, минаха четирите минути.” Е, минутите не са толкова важни. Важна е поуката, ако сме я разбрали и решили да я изпълним. Толкова е весело между нас и така добре си прекарваме, но го държим в тайна, защото всички вярващи по църквите ще искат да станат мисионери, и къде ще ги събираме? Мисионерският дом е ограничен, но Родопите са огромни и чакат за всички нас. Всяка по-голяма църква може да си направи по един Мисионерски дом и хората да си прекарват чудесно времето там, а не да завиждат на нас за курорта, който караме в Родопите.  Понякога преживяваме и трудни времена като например камъни, които изпочупиха прозорците на целия дом, или пожар, предизвикан от нафта, с която беше залята сградата и запалена; срязани гуми, залети с киселина коли, заплахи за живота ни. Дори един кмет в района беше казал: “Ако имам пистолет, ще отида в Девин и ще разстрелям Енчо.” В селото им има две джамии. Сега този кмет е вярващ и мой добър приятел.  Имаше време, когато се повтаряше от ухо на ухо: “Чухте ли за страшната секта? През миналата зима са изяли две момичета.” Как няма да говорят такива неща, след като бяхме в едно село и на улицата си играеха цяла тумба деца, а до тях родителите ги наблюдаваха. И когато Таня ги наближи, каза на глас: “Ох, какви са сладки, да си ги изям!” Директорката на гимназията беше притеснена за своите ученици и викаше родителите, за да пазят децата си. Тази директорка също повярва в Господ Исус Христос и сега си ходим на гости.  Изглежда ви уплаших. Да продължа ли да ви разказвам? През миналата година правихме ремонт в дома и изглежда се пресилих. Получих херния. Направиха ми операция. В болницата в Девин няма уролог, който задължително трябва да ме прегледа преди операцията, и от упойката се получиха усложнения. Блокира отделителната ми система. Трябваше 24 часа да не ставам от леглото, но започна да ме напъва от течностите, които бях поел. Успях внимателно да се измъкна от леглото и да потърся сестрата, за да ми помогне. Звънците са развалени и дори хора с тежки случаи са принудени да търсят медицинския персонал по стаите. Намерих сестрата в нейния кабинет. Тя дори не вдигна погледа си от телевизора. Изглежда даваха турските сериали. Каза само: “Ти не си пил течности. Пий!” Аз повярвах и Таня ми донесе един литър сок. Изпих го на един дъх. И не ме питайте какво стана след това? Коремът ми се поду, стана твърд като бетон от прекалено многото течности. Беше невъзможно да стоя в леглото. Стоях прав, притискайки с ръка операцията, за да не се получи повторно херния. Таня ми сменяше фланелките, които ставаха моментално мокри от напрежението и отделената пот. Изглежда сериалът свърши и сестрата се появи по едно време: “Сега ще ти бия една инжекция и ще се оправиш.”  Сега разбирам, че тези инжекции помагат за обезводняване, но само ако отделителната ти система работи нормално, но в моя случай? След инжекцията преживях самия ад. Не мога да ви опиша и болките, и напрежението, от което ми се струваше, че пикочният ми мехур ще се пръсне... Как съм намирал сили в този момент да изговарям благодарност и хваление към Бога, не знам. Успях отново да се дотътря до кабинета на сестрата и я помолих да извика лекаря. След доста време той дойде и потърси катетър, за да спасят положението, но имаха само най-големия размер. Таня хукна по аптеките да търси нормален раз

нормален размер, но нямаше. Поставиха ми катетър от големия размер, от който уретъра се разрани и това, което се отделяше в торбичката, имаше кървавочервен цвят. Лекарят се усмихна: “Спасихме бъбреците!”
След няколко дни той извърши по-специален преглед, за да разбере състоянието на простатата ми. Очаквах за коментар, но той не каза нищо. Изписаха ме и виждах, че Таня не се усмихва и е много тъжна. Питах я за това състояние, но тя не искаше да ми каже. Когато много настоявах, тя ми призна. Лекарят, който е наш близък, й споделил за вероятната диагноза. Напипал е възли по простатата и казал на Таня: “Дано да няма разсейки!” Аз започнах да се смея: “И какво, ти очакваш да умра и мисионерската ни работа да завърши толкова безславно?! Не! В името на Исус, аз ще живея и ще продължим да работим в Родопите!” Казах: “Ще започна пост, ако трябва и 40-дневен, но няма да се предам!”
Лекарите уролози в Пловдив бяха категорични: трябва спешно да се извърши операция. Във вторника, определен за операция, отидох, но не за да ме приемат, а да махнат катетъра. Лекарят ме погледна загрижен: “Момче, няма да издържиш повече от два дни и ще дойдеш отново при нас.” И наистина, той беше прав. След кошмара на първата нощ, който изживях, помолих Таня: “Купувай катетър, не мога да издържам повече на болките!” Запалих колата и се отправих към хирургиите. По пътя чух ясно глас: “Само вярвай!” И се върнах. Таня учудено ме гледаше. Разказах й за гласа. “Добре, да бъде според вярата ти!” Само че вместо чудо нещата се усложниха още повече. Осъмвах, без да съм мигнал, посещавайки тоалетната стотици пъти, но без резултат. И въпреки всичко, успявах да изговарям: “Господи, благодаря Ти! Благодаря Ти, че мога да опитам поне малка частица от това, което Ти си преживял на кръста, умирайки за нашите грехове. Господи, благодаря Ти!” И така мина втората нощ.
Третата нощ беше най-ужасната. Сменях фланелките една след друга и отново ги обличах мокри. Започна да се развиделява. Благодарях на Бога, че все още

съм жив. И тогава, тогава Господ ми проговори: “След тъмнината, идва светлина!”
Сега, близо година след операцията, когато описвам това, не мога да задържа сълзите си заради Божията милост. Всичко беше дотам. Тичам, отново работя, раздавам списания и Божието слово и живея, и то какъв живот? Толкова благословен... Чувствам се богат в Него. Иска ми се да крещя и да славя Божието име. Милостта Му е неизмерима!
Ще ви разкажа още нещо и с това свършвам... Преди повече от месец имаше безплатни медицински прегледи от уролог, дошъл от Смолян. Някой ми каза и аз реших да отида за преглед, въпреки че се чувствах добре. След прегледа лекарят каза, че всичко е наред и че аз съм добре. Разказах му за преживяното през миналата година и категоричната констатация на уролози в две болници за спешна операция. Лекарят се усмихна: “Ти си добре. Простатата ти е съвсем нормална. Нямаш нужда от никаква операция.” Прославих Бога пред него и му свидетелствах за Исус. Той пожела да му занеса Библия, а също и от списанията. Слава на Бога! Не е ли чудесен нашият Господ?!
С много любов ви пиша това:
Енчо ТОДОРОВ

ОТКРОВЕНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И РОДОПИТЕ

Роден съм през 1975 година. В детството си бях по-различен от останалите деца. Участвах в рецитали, в конкурси по рисуване и обирах всички награди. Започнах като отличник, но завърших като двойкаджия. Колкото повече растях, толкова повече се променях. От ден на ден ставах все по-голям хулиган. Започнах да пия и да пуша.
През един летен ден на 1991 година в родното ми село предстоеше евангелизация. Знаех това отпреди няколко дни и се бях подготвил да проваля всичко. Искаше ми се да се пошегувам с проповедниците, да ги предизвикам и да се сбия с тях.
Когато седнах и започнах да слушам, бях шокиран. Като гръм от ясно небе чух потресаващите думи от Евангелието на Йоан 3:16. Този стих се заби в сърцето ми, аз не можех да повярвам на ушите си. Не можех да се помръдна. Стоях като труп до края на проповедта, безмълвен и с наострени уши. Нещо ставаше с мен. Чудесната Божия любов стопи леда, който години наред беше оковал сърцето ми... Тогава за първи път в живота си повярвах в Исус. Исках да науча нещо повече за Него, но брошурите, които раздаваха в края на проповедта, не стигнаха до мен. Вярвам, че Бог е имал специален план за моя по-нататъшен живот, защото точно тогава до мен дойде една жена, която ме попита дали искам да ми разкаже за Исус. Бях доста нетърпелив да чуя нещо повече за Този, Който беше умрял за мен, и приех поканата да отида с нея. В къщата на тази жена се събираха вярващи хора, аз научих доста неща и оттогава редовно посещавам сбирките.
През септември отидох на училище в Добрич. Всичко беше по-различно, защото Бог ми се беше открил, и аз не забравих да посещавам църквата. Не след дълго получих кръщение в Святия Дух. Това беше и ще бъде най-щастливият миг от живота ми. От този момент нататък Исус вложи словото Си в мен и аз започнах да благовествам. Бог ми даде дарбите: изцеление, откровение и пророчество, но знам, че Той иска да ме употребява най-вече чрез благовестието. Така започна моят християнски живот.
Сега съм повече от сигурен, че съм в пътя на живота. Радвам се, че Бог благоволи да покаже милост към един такъв грешник като мен.
С Божията помощ завърших образованието си и се върнах в родното си село. Около 30 души вярващи сме и службите, които провеждаме, са помазани с мощната сила на Святия Дух. Исус спасява, кръщава, изцерява.
На 31.06.1991 г. получих откровение от Бог, че църквата в Карапелит ще се преумножи. Отдавам слава на Бог, защото Той изпълнява обещанието Си. Вярвам, че още много мои съселяни ще приемат Исус.
Малко по-късно имах видение от Бог. Видях как цяла България гори в огъня на Святия Дух и най-вече горяха Родопите, имаше много големи пламъци... Прииска ми се и аз да съм там, но вярвам, че Бог има план къде и как да ме употреби...
Мъчно ми става, когато хората хулят и казват, че заради нас децата се самоубиват и бягат от домовете си, защото сме ги учели на непокорство. Но нашият Адвокат - Исус, ще ни оправдае, защото само Той е Свидетел на всичко. Словото казва: “Адът и погибелта са открити пред Господа, колко повече сърцата на човешките чада!” (Притчи 15:11).
Трябва да се молим за тези, които приказват зли приказки за Божиите люде. Не трябва да ги презираме. Забелязал съм, за съжаление, че повечето вярващи са загубили ревността си и част от любовта им е заместена от омраза. О, горко! Християнството охладнява, появяват се разединения. Трябва много да внимаваме и бдим.
Днес християнинът се нуждае от изобличение повече от всякога и ако го приеме, ще устои във вярата, а ако не го приеме, ще отпадне. Божият Дух е наскърбен, поради това трябва горещо да се молим и постим за духовното и болнавото състояние на изгубените овце на Израел...
Георги Вълев Илиев, с. Карапелит, обл. Варненска

ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ

Далече преди сътворението, преди формирането на всичко съществуващо, беше Ти, Боже. Съвършен. Нямаш нужда от нищо. Но поглеждал ли си от празното небе с копнеж за нещо повече? Нещо, което още не е родено? Мислил ли си за нас? Мислил ли си за мен?

ХИЛЯДИ ВЪПРОСИ

“Да бъде!” - Ти каза. И с тази заповед се постави началото. Светлина и енергия, гравитация, орбити и галактики. Комети, следващи галактически магистрали, един балет от друго измерение. Хиляда години като един ден. Съвършено нова планета, стоплена от огъня на сътворението. Зараждаш се живот. Делене на клетки, ДНК код, заложени заповеди как да растат.
Добре дошли у дома човешки чада. Обходете земята, изкачете планините, прекосете реките, пийте от изворите. Нека свободната ви воля преброди пътеките на тази градина наречена Едем.
Но, почакай, почакай! Правилно ли разбрах? Ние сме загубили всичко. Изтъргували сме го в странна сделка. Изковаването на първото оръжие. Проливането на първата кръв. Потъпкването и отхвърлянето на рая. Затръшвайки Божия дар с трясък.
Сега имаме нужда от интензивна грижа, от дъжд за безплодната земя. Сега градовете раждат гета, оръжия, терористични атентати...

ЗАЩО? ЗАЩО? ЗАЩО?

Защо се прекъсва обещания живот точно, когато му предстои да разцъфне? Танкове трещят и стрелят, войници умират, не казвайки никому “сбогом”. Защо?
Защо децата спят на студа? Защо са прострели рогозките си на улицата? Там в мрака, неспособни да вярват, и без да са им останали сълзи да плачат! Защо?
Как си се чувствал Боже, когато си ходил по тази жалка останка на планета, плачещ като съкрушено дете, знаейки колко съвършено трябваше да бъде всичко? И каква е бруталността на реалността? Защо? Защо? Защо?
Това е светът на Моя Баща.
Намирам мир при мисълта
за скалите и дърветата,
небесата и моретата,
чудесата извършени от Неговата ръка...
Колко молитви се издигат точно сега? Колко надежди са отправени към Теб.
Боже, Твоята древна история разказва, че си дал живота Си, плътта Си и кръвта Си от любов. Историята продължава, че Ти още ни обичаш. Ти бдиш над скърбящите. Долавяш всяка въздишка. Познаваш ударите на сърцето. И има обещание, проправящо си път през страниците на Твоето Слово, празник за гладния, освобождение на пленниците, изцеление на изоставените, окончателна победа на справедливостта, правейки всичко ново!
Надежда за болните в клиниките, надежда в училищата и затворите. Тя отеква в болничните зали. Надежда в градовете и бойните полета. Надежда в съдебните зали и разрушените домове, в семинарните зали и кибер пространството. По улиците на бездомните и гладните. В колибите и фабриките. Във фермите, където почвата е суха. По улиците, където скърбящи майки плачат, където заразените със СПИН сираци се взират. Затворниците блъскат по стените. В миньорските селища и заводи... в гетата, тъмниците и гробищата...
Къде е тя? Не я виждам. Не я получавам. Къде е изпълнението на обещанието? Аз не го виждам. И този страх? Може ли да остане надежда при тази огромна болка? Не я виждам.
Земята въздиша нощ и ден. Една болка заради човешкото иго. За мрачна болест и бедност. За деца в плен.
Боже, това е звукът, който стига до мен! Още ли си толкова далече и високо? Още ли гледаш от това празно небе? Още ли простираш тази любяща ръка? Аз не чувам глас и не разбирам!
Зная за теологията. Зная, че даде Синът Си за мен. Зная, че Си обвит в мистерия. Зная, че Си невидим, но аз още виждам тяхната мизерия. Аз чувам техните натрапчиви гласове да казват: Кой ще дойде да ни освободи? Кой ще дойде да ни освободи? Кой ще дойде да ни освободи?
Ето ме! Изпрати мен! Ето ме! Изпрати мен! Ето ме! Изпрати мен!
Това е светът на моя Баща. Битката не е приключила. Исус, Който умря, ще бъде удовлетворен. И земята и небето ще бъдат едно.
Ето ме! Ето ме! Изпрати мен!