Автор:
Александра Карамихалева


Мно­зи­на, до­ри сред хрис­ти­я­ни­те, ка­то слу­шат за Лу­ка­вия и за не­го­ви­те коз­ни ги при­е­мат ка­то фан­тас­ма­го­рии, ка­то удоб­но обяс­не­ние за ця­ло­то зло в све­та и у хо­ра­та. Но как­во­то и да мис­лим и да го­во­рим за дя­во­ла, той съ­щес­т­ву­ва. У чо­век, кой­то вед­нъж е ви­дял с очи­те си бес­но­ват, об­се­бен от зъл де­мон, не ос­та­ва ни­как­во съм­не­ние, че се е срещ­нал не с луд, а с дя­во­ла и, че той е точ­но та­къв, ка­къв­то ни го раз­к­ри­ва Све­ще­но­то Пи­са­ние и све­ти­те от­ци и под­виж­ни­ци на Цър­к­ва­та Хрис­то­ва.

Под дя­вол Све­ще­но­то Пи­са­ние раз­би­ра не прос­то зла си­ла или зло­то въ­об­ще, а сво­бод­на, ра­зум­на, без­п­лът­на лич­ност с ум, чув­с­т­ва и во­ля. Дя­во­лът и не­го­во­то войн­с­т­во по своя ум, си­ла и спо­соб­нос­ти зна­чи­тел­но пре­въз­хож­дат чо­ве­ка, тях­на­та во­ля е твър­до ус­та­но­ве­на в зло­то, те чув­с­т­ват гняв, за­вист, гор­дост, страх и тре­пет (Як. 2:19) и не­въ­об­ра­зи­ма ом­ра­за към Бо­га и всич­ко бо­жие. Тях­на­та глав­на цел е раз­ру­ша­ва­не на Цар­с­т­во­то Бо­жие, цар­с­т­во­то на ми­ра, лю­бов­та, един­с­т­во­то, ка­то вся­ват ом­ра­за, лъ­жи и раз­до­ри.

Де­мо­ни­те се стре­мят да от­къс­нат хо­ра­та от Бо­га да ги под­чи­нят на се­бе си и да из­пол­з­ват фи­зи­чес­ки­те и пси­хи­чес­ки­те им си­ли за сво­и­те це­ли.

Све­ще­но­то Пи­са­ние, све­то­от­чес­ка­та и ас­ке­ти­чес­ка­та ли­те­ра­ту­ра раз­к­ри­ват, че са­та­на­та и де­мо­ни­те мо­гат да зас­ле­пя­ват ума на чо­ве­ка, да въз­буж­дат в сър­це­то му по­роч­ни же­ла­ния, да по­раж­дат чув­с­т­ве­ни усе­ща­ния, да скла­нят во­ля­та му към гре­хов­ни дейс­т­вия. Не­чис­ти­те ду­хо­ве мо­гат да про­ник­ват в тя­ло­то на чо­ве­ка по­доб­но на въз­дух, да си ус­т­рой­ва от не­го жи­ли­ще и да дър­жат на­сил­с­т­ве­но как­то тя­ло­то на об­се­бе­ния, та­ка и ду­ша­та му. Та­ко­ва опи­са­ние мо­жем да от­к­ри­ем в раз­ка­за на Мо­то­ви­лов за то­ва, как не­чис­ти­ят дух зав­ла­дял тя­ло­то му и го из­мъч­вал с го­ди­ни. Спо­ред св. Иг­на­тий Брян­ча­ни­нов, как­то га­зо­ве­те, та­ка и де­мо­ни­те имат свойс­т­во­то да за­е­мат раз­ли­чен обем, ко­е­то поз­во­ля­ва на мно­го де­мо­ни да на­се­ля­ват ед­нов­ре­мен­но ед­но и съ­що тя­ло (вж. Лук. 8:30).

Спо­ред твър­де­ни­е­то на св. Йо­ан Ка­си­ан и дру­ги от­ци на Цър­к­ва­та де­мо­ни­те, про­ник­ват у чо­ве­ка, ка­то най-нап­ред зав­ла­дя­ват ума му. Те му вну­ша­ват раз­лич­ни гре­хов­ни по­мис­ли, ко­и­то той, ако не е на­яс­но с ду­хов­ния жи­вот, при­е­ма ка­то свои, за­дър­жа ги в ума си, съг­ла­ся­ва се с тях и та­ка ста­ва про­вод­ник и из­пъл­ни­тел на чуж­да зла во­ля. Ос­вен към мис­ле­на­та сфе­ра пад­на­ли­те ду­хо­ве мо­гат да се при­леп­ват и към чув­с­т­ве­на­та и во­ле­ва­та стра­на на чо­веш­ка­та ду­ша. Ето как­во пи­ше по то­зи въп­рос преп. Нил Си­найс­ки: “Ко­га­то за­вис­т­ли­ви­ят де­мон не ус­пее да зад­ви­жи па­мет­та, то­га­ва въз­дейс­т­ва на кръв­та и со­ко­ве­те, та чрез тях да пре­диз­ви­ка в ума въ­об­ра­же­ние и да го из­пъл­ни с об­ра­зи”. Въз­дейс­т­вай­ки на тя­ло­то, бе­сът въз­буж­да в чо­ве­ка чув­с­т­во на ярост, гняв, апа­тия, по­хот и т.н.

Мо­нах Еваг­рий пи­ше, че бе­со­ве­те се раз­ли­ча­ват по злост, си­ла и слу­же­ние. Св. Йо­ан Ка­си­ан, го­во­ри за то­ва, че на ед­ни им се ус­лаж­да бо­го­хул­с­т­во­то, на дру­ги ярост­та, на дру­ги тщес­ла­ви­е­то, тъ­га­та, блуд­с­т­во­то... и все­ки про­буж­да в сър­це­то на чо­ве­ка, она­зи страст, ко­я­то най му се ус­лаж­да. Ка­то раз­пал­ват оп­ре­де­ле­на страст у чо­ве­ка де­мо­ни­те пос­те­пен­но по­лу­ча­ват власт над ду­ша­та и тя­ло­то му. От еван­ге­ли­е­то на све­ти апос­тол и еван­ге­лист Йо­ан на­у­ча­ва­ме как пос­те­пен­но, ка­то раз­па­лил страст­та на среб­ро­лю­би­е­то (вж. Йо­ан 12:6), дя­во­лът зав­ла­дял един от уче­ни­ци­те на Хрис­тос, до­вел го до от­с­тъп­ни­чес­т­во, а по-къс­но и до са­мо­у­бийс­т­во. Вра­та­та към ду­ша­та и тя­ло­то на чо­ве­ка са не­го­ви­те страс­ти. За не­чес­ти­ви­те де­мо­ни те са най-уют­на­та сре­да, в ко­я­то влас­т­ват и до­вол­с­т­ват.

Бе­со­ве­те се хра­нят и ум­но­жа­ват си­ла­та си от тран­с­фор­ми­ра­на­та в страст жиз­не­на енер­гия на хо­ра­та. Ако по ду­ми­те на св. Йо­ан Да­мас­кин, ан­ге­ли­те “до­кол­ко­то им е да­де­но, съ­зер­ца­ват Бо­га и се хра­нят от то­ва”, то де­мо­ни­те, за ко­и­то съ­зер­ца­ни­е­то на Бо­га е не­въз­мож­но, мо­гат да по­лу­ча­ват енер­гия кос­ве­но, чрез чо­ве­ка. Ос­вен то­ва, ов­ла­дя­вай­ки греш­ни­ка, зли­те ду­хо­ве из­пол­з­ват тя­ло­то му ка­то ин­с­т­ру­мент за по­лу­ча­ва­не на по-го­ля­ма нас­ла­да от гре­ха.

Те се прок­рад­ват в ду­ша­та на чо­ве­ка един по един в за­ви­си­мост от ду­хов­но­то и ду­шев­но­то със­то­я­ние на из­ку­ша­ва­ния. Спо­ред св. Йо­ан Ка­си­ан “на но­во­на­чал­ни­те и не­мощ­ни­те се пра­щат да ги на­па­дат по-сла­би ду­хо­ве, а ако те не ус­пе­ят да ги по­бе­дят, се пра­щат по-сил­ни”. Еван­гел­с­ки­ят раз­каз (вж. Мат. 12:43-45) раз­к­ри­ва, как­во ста­ва, ако след ка­то чо­век от­б­лъс­не един не­чист дух, ос­та­не бла­го­дат­но не­за­щи­тен и не жи­вее та­ка, че да се из­пъл­ва с Дух Све­тий.

Об­себ­ва­не­то се ха­рак­те­ри­зи­ра с оп­ре­де­ле­ни сим­п­то­ми на­ли­чи­е­то на ко­и­то го пра­ви лес­но раз­поз­на­ва­е­мо. За пос­та­вя­не­то на та­ка­ва ди­аг­но­за най-важ­ни са ду­хов­ни­те сим­п­то­ми ­ оне­зи, ко­и­то се от­на­сят до Бо­га и бо­жес­т­ве­но­то. Пси­хо­со­ма­тич­ни­те и со­ма­тич­ни­те сим­п­то­ми са вто­рос­те­пен­ни. Са­ми по се­бе си, ако не са в съ­че­та­ние с ду­хов­ни сим­п­то­ми, те мо­гат да са по­ка­за­тел за обик­но­ве­но пси­хи­чес­ко или фи­зи­чес­ко за­бо­ля­ва­не.

Ха­рак­тер­но за об­се­бе­ни­те е, че при съп­ри­кос­но­ве­ние със све­ти­ни и при слу­ша­не на Сло­во­то Бо­жие де­мо­ни­те в тях оказ­ват ярос­т­на съп­ро­ти­ва. При вли­за­не в хра­ма, по вре­ме на бо­гос­лу­же­ние и осо­бе­но по вре­ме на св. Ли­тур­гия об­се­бе­ни­те кре­щят, из­ри­чат сквер­нос­ло­вия; бли­зост­та на све­та­та ча­ша, мо­щи на све­тии, кръст, све­те­на во­да и др. ги из­мъч­ва и из­га­ря. В та­ки­ва слу­чаи де­мо­ни­те мо­гат да за­го­во­рят от свое име. Об­се­бе­ни­ят под вли­я­ни­е­то на де­мо­ни­те се съп­ро­тив­ля­ва на бо­жес­т­ве­но­то: бо­го­хул­с­т­ват, прок­ли­нат, не­на­виж­дат всич­ко хрис­ти­ян­с­ко.

Де­мо­ни­те из­пол­з­ват ду­ша­та и тя­ло­то на об­се­бе­ния и та­ка той ста­ва под­в­лас­тен на чуж­да за не­го лич­ност или лич­нос­ти. Окол­ни­те мо­гат да ста­нат сви­де­те­ли на не­кон­т­ро­ли­ру­е­ми те­лод­ви­же­ния у об­се­бе­ния, го­во­ре­не с чужд, не­въ­об­ра­зи­мо про­ти­вен глас (мъ­же­те с жен­с­ки глас, а же­ни­те с мъж­ки), грух­те­не, със­ка­не, ку­чеш­ки лай и др., да ви­дят как ли­це­то му се из­к­ри­вя­ва от не­чо­веш­ки злоб­ни и от­в­ра­ти­тел­ни гри­ма­си.

Бе­лег за об­себ­ва­не е чув­с­т­во­то на ужас при вли­за­не в пра­вос­ла­вен храм, усе­ща­не за чуж­до при­със­т­вие в тя­ло­то, по­ду­ва­ния в сто­ма­ха, га­де­не, пов­ръ­ща­не, ос­т­ри бол­ки в сър­деч­на­та об­ласт или в гла­ва­та, пос­то­ян­на без­п­ри­чин­на вът­реш­на зло­ба и раз­д­раз­не­ние, не­о­бяс­ни­ма тъ­га, уни­ние, апа­тия, по­ви­ше­на те­лес­на тем­пе­ра­ту­ра, про­дъл­жа­ва­ща го­ди­ни, яс­но из­ра­зе­ни сим­п­то­ми за за­бо­ля­ва­не, без да са ди­аг­нос­ти­ци­ра­ни ор­га­ни­чес­ки при­чи­ни.

Съ­нят при об­се­бе­ни­те е на­ру­шен. Ле­жей­ки, чо­век усе­ща те­жест вър­ху се­бе си, не­що тъм­но, ко­е­то го при­тис­ка и за­ду­ша­ва. Чу­ва тъ­тен, гла­со­ве, ко­и­то бе­сед­ват с не­го и в на­ча­ло­то лъс­ти­во го из­ку­ша­ват, а по-къс­но и от­к­ри­то го под­с­т­ре­ка­ват към раз­ру­ши­тел­ни и са­мо­раз­ру­ши­тел­ни дейс­т­вия.

Ня­кои от из­б­ро­е­ни­те сим­п­то­ми не са спе­ци­фич­ни са­мо за слу­ча­и­те на об­себ­ва­не. Нап­ри­мер по­ду­ва­не­то на сто­ма­ха, сър­це­би­е­не­то, учес­те­но­то про­зя­ва­не и др. мо­гат да бъ­дат по­ро­де­ни и от ня­как­ви со­ма­ти­чни от­к­ло­не­ния (осо­бе­но по вре­ме на пост). Но ко­га­то те­зи сим­п­то­ми са под­чер­та­но яс­но из­ра­зе­ни в хра­ма и в бли­зост до све­ти­ни, а на­вън из­чез­ват ­ ве­ро­ят­ност­та за об­себ­ва­не е го­ля­ма. Друг при­мер: уни­ни­е­то, не­же­ла­ни­е­то да пос­тиш и да се мо­лиш са не­що оби­чай­но при ате­ис­ти­те и при не­хай­ни­те хрис­ти­я­ни. В то­ва със­то­я­ние мо­же да из­пад­не до­ри опи­тен под­виж­ник. Но съ­че­та­но с дру­ги от из­б­ро­е­ни­те сим­п­то­ми, ве­ро­ят­ност­та от об­себ­ва­не е го­ля­ма.

Слу­ча­и­те на об­себ­ва­не чес­то са съп­ро­во­де­ни с емо­ци­о­нал­ни на­ру­ше­ния, свръх­въз­бу­да, апа­тия, аг­ре­сия и ав­то­аг­ре­сия, как­то и с ал­ко­хо­ли­зъм, нар­ко­ма­ния, сек­су­ал­ни из­в­ра­ще­ния, свръх­сек­су­ал­ност. Към до­пъл­ни­тел­ни­те сим­п­то­ми за об­себ­ва­не от зли де­мо­ни се от­на­сят и те­лес­ни­те приз­на­ци, ко­и­то мо­гат да съ­път­с­т­ват об­себ­ва­не­то, ка­то глу­хо­та, не­мо­та, зло­во­ние от ус­та­та, раз­лич­ни по­ду­ти­ни по тя­ло­то, как­то и свръ­хес­тес­т­ве­на си­ла и из­д­ръж­ли­вост.

Об­себ­ва­не­то чес­то е съп­ро­во­де­но със свръ­хес­тес­т­ве­ни зна­ния и уме­ния, ка­то га­да­тел­с­т­во, яв­ле­ни­е­то пол­тър­гайст, те­ле­ки­не­за и дру­ги.

Об­себ­ва­не­то чес­то се бър­ка с пси­хи­чес­ки за­бо­ля­ва­ния, ка­то ши­зоф­ре­ния, ис­те­рия, епи­леп­сия, но то­ва, ко­е­то ка­те­го­рич­но от­ли­ча­ва об­себ­ва­не­то от пси­хи­чес­ки­те за­бо­ля­ва­ния, е на­ли­чи­е­то на ду­хов­ни сим­п­то­ми.

Как­во спо­соб­с­т­ва за об­себ­ва­не от зли ду­хо­ве?

Об­себ­ва­не­то ста­ва въз­мож­но, ко­га­то чо­век е пред­раз­по­ло­жен към то­ва или сам се стре­ми към об­щу­ва­не с под­не­бес­ни­те ду­хо­ве.

Сред най-чес­ти­те при­чи­ни за об­себ­ва­не са: раз­лич­ни фор­ми на идо­ло­пок­лон­с­т­во, ези­чес­т­во­то (Вто­роз. 32:17); ин­те­рес към окул­т­ни за­ни­ма­ния, ка­то га­да­тел­с­т­во, ма­гии, спи­ри­ти­зъм (ви­ка­не на ду­хо­ве) и др.; за­ни­ма­ния с ме­ди­та­ция и раз­лич­ни древ­ни окул­т­ни прак­ти­ки; из­пол­з­ва­не на нар­ко­тич­ни ве­щес­т­ва; ком­пю­тър­ни иг­ри, фил­ми, му­зи­ка и т. н., под­х­ран­ва­щи аг­ре­си­я­та; учас­тие в са­та­нист­ки сек­ти и прак­ти­ки; хо­де­не при врач­ки, магьос­ни­ци, ек­с­т­ра­сен­си и нет­ра­ди­ци­он­ни ле­чи­те­ли, под­ла­га­не на хип­но­за и раз­лич­ни спо­со­би за из­па­да­не в транс. При­чи­на за об­себ­ва­не мо­же да ста­не и ко­я­то и да е гре­хов­на страст, ко­я­то раз­ру­ша­ва бла­го­дат­на­та за­щи­та и от­ва­ря дос­тъп за де­мо­ни­те до ду­ша­та на чо­ве­ка. Ус­ло­вие за де­мон­с­ко об­себ­ва­не мо­же да ста­не ня­кое пси­хи­чес­ко за­бо­ля­ва­не, ко­е­то пра­ви чо­века по­дат­лив на де­мон­с­ко вли­я­ние, как­то и теж­ко на­ра­ня­ва­не на гла­ва­та.

Слу­чаи на об­себ­ва­не има и сред де­ца. При­чи­ни за то­ва яв­ле­ние мо­гат да бъ­дат как­то нас­лед­с­т­ве­на об­ре­ме­не­ност, та­ка и близ­ко­то съ­жи­тел­с­т­во на де­те­то с окул­т­но об­ре­ме­не­на лич­ност, без то да има бла­го­дат­на за­щи­та.

През зем­ния си жи­вот Ии­сус Хрис­тос из­це­ля­вал мно­го бес­но­ва­ти. Та­зи власт над не­чис­ти­те ду­хо­ве Той дал и на апос­то­ли­те, и на тех­ни­те при­ем­ни­ци. (Лука. 10:17-20) Ис­то­ри­я­та на Цър­к­ва­та поз­на­ва мно­го слу­чаи на из­гон­ва­не на бе­со­ве чрез под­виж­ни­ци на бла­го­чес­ти­е­то със си­ла­та на бла­го­дат­та. Във всич­ки вре­ме­на е има­ло и све­ще­нос­лу­жи­те­ли, ко­и­то с мо­лит­ви­те си и Бо­жи­я­та бла­го­дат, пре­по­да­ва­на чрез Тайн­с­т­ва­та, са про­гон­ва­ли не­чис­ти ду­хо­ве от стра­да­щи­те. От власт­та на дя­во­ла чо­век мо­же да бъ­де из­ба­вен са­мо от бла­го­дат­та Бо­жия. “Но душата ­ по ду­ми­те на преп. Си­ме­он Но­ви Бо­гос­лов ­ из­бя­га ли от дя­во­ла, тя тряб­ва да при­бег­не към до­мос­т­ро­и­те­ля на бла­го­дат­та, то­ест към ду­хо­вен отец, за да не я на­ме­ри дя­во­лът от­но­во не­за­щи­те­на и да я по­хи­ти. Ду­хов­ни­ят отец ще я на­у­чи за как­во тряб­ва да се пог­ри­жи, за да ста­не но­си­тел­ка на все­о­ръ­жи­е­то Бо­жие, т.е. бла­го­дат­та, и с нея да про­ти­вос­тои на всич­ки коз­ни на дя­во­ла, на на­чал­с­т­ва­та, влас­ти­те, све­то­уп­рав­ни­ци­те на тъм­ни­на­та от тоя век, под­не­бес­ни­те ду­хо­ве на зло­ба­та. За­що­то ду­ша­та, съ­е­ди­не­на с плът­та, не мо­же са­ма, го­ла, да про­ти­во­бор­с­т­ва на тол­ко­ва сил­ни и мно­гоб­рой­ни вра­го­ве, ако не е об­ле­че­на във все­о­ръ­жи­е­то Бо­жие.”

А към об­се­бе­ни­те от зли ду­хо­ве тряб­ва да се от­на­ся­ме с тър­пе­ние и съ­чув­с­т­вие. Да има­ме пред­вид, че то­ва със­то­я­ние се до­пус­ка от Бо­га за по­ка­я­ние или за да пред­па­зи стра­да­щия от по-го­ле­ми съз­на­тел­ни лич­ни гре­хо­ве. Св. Йо­ан Лес­т­вич­ник каз­ва: “Ко­га­то ви­дим ня­кой войн в Хрис­та в те­лес­но стра­да­ние и не­мощ, вмес­то лу­ка­во да тър­сим обяс­не­ние за бо­лест­та му, по-доб­ре да го при­е­мем с прос­то­та и лю­бов, ко­я­то зло не мис­ли, и да се пос­та­ра­ем да го из­це­рим ка­то соб­с­т­вен уд (член) и ка­то во­йн, ра­нен в бит­ка”.

https://www.pravmladeji.org/node/302