„... славете небесния Бог, защото милостта Му трае до века.“  (Псалом 136:26)

За прочит: Псалом 136:1-3

Обръщението към децата по време на последното богослужение беше свързано с увереността на псалмиста, че Божията милост трае вечно. Жената, която отговаряше за обръщението, беше подготвила жълти кофички за пясък, от които чрез кратка пантомима сякаш разпръсна Божията милост над децата. Когато кофичките „се изпразниха“, тя извади още една. Също както псалмиста повтаря многократно „милостта Му трае до века“, тя продължи да изважда още кофички, за да разберат децата посланието. Винаги имаше още една „пълна“ кофичка.
В края на богослужението, когато дойде времето за събиране на дискоса, пасторът взе същите кофички и каза: „Тъй като Божията милост трае до века, ние също не трябва да спираме да даваме за Бога, затова днес ще съберем дискоса в същите тези кофички, за да дадем на Бога своята благодарност като отговор на Неговата милост и любов.“
Колкото и да даваме на Бога, никога не бихме могли да Му се отплатим за любовта Му към нас, но благодарните сърца са един отговор, който помага Божието царство да се разраства в този свят. Като знаем колко сме благословени и обичани, можем с любов да даваме и на другите.
Автор: Ксавия Шефилд (Мериленд)

Молитва: Господи на любовта, помагай ни все повече да обичаме своите ближни в този свят, който Ти си създал за всички нас. Амин.

Мисъл на деня: Колко любов и милост мога да дам на другите днес?

Да се молим за: ТЕЗИ, КОИТО НЕ СЕ ЧУВСТВАТ ОБИЧАНИ.