„Слушал бях за Тебе ... но сега окото ми Те вижда.“ (Йов 42:5)

За прочит: Втор. 32-34; Марк 15:26-47; Йов 3:3-5; 42:5-6

През 1927 г. немският филм „Криле“, филм за Първата световна война, печели първата награда на Академията за най-добър филм. Когато го снимали, работата спряла за няколко дни. Обезсърчените продуценти попитали режисьора каква е причината. Той отговорил: „Небето е ясно. Сраженията във въздуха няма да бъдат така реалистични без облаци. Облаците дават перспектива.“ Той бил прав. Когато види битката във въздуха на фона на облаци, зрителят ще разбере какво всъщност става.
Ние често желаем сини небеса вместо буреносни облаци. Но облачното небе може да разкрие Божията вярност. Когато погледнем назад към облаците, виждаме, че Бог е бил верен в нашите изпитания.
В началото на своето ужасно страдание, Йов се оплаква: „Да погине денят, в който се родих ... Облак да седи на него.“ (Йов 3:3-5). Отчаянието му продължава дълго време, докато Бог проговаря. Тогава Йов възкликва: „Слушал бях за Тебе ... но сега окото ми Те видя“ (42:5). Йов е срещнал всемогъщия Творец и това променя перспективата му за Божиите цели.
Дали небето днес е покрито с облаци на трудности? Бог може да използва тези облаци, за да ти помогне да придобиеш представа за Неговата вярност.

Автор: Д. Фишер

Господи, дай ми крила, за да мога
да литна над земната скръб и тревога;
да стигна простора небесен желая
и Твоята мъдра любов да позная.   Спер

ОБЛАЦИТЕ НА СКРЪБ ЧЕСТО РАЗКРИВАТ СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА НА НЕГОВОТО ЛИЦЕ.   Джаспър