„Плодът на правдата се сее с мир от миротворците.“ (Яков 3:18)

За прочит: Яков 3:1-12; Втор. 17-19; Марк 13:1-20

Президентът на САЩ Хари Трумън имал правило: Всяко писмо, което написвал докато е ядосан, трябвало да престои на бюлото му 24 часа преди да го пусне. Ако в края на този „охлаждащ период“ чувствата останат без промяна, пускал писмото. Така през живота си той напълнил едно голямо чекмедже с писма, които не изпратил.
В нашето съвремие, характерно с бързи комуникации, дори 24 минути мъдро сдържане би ни спестило неловки ситуации! В своето послание Яков пише за вредата, която може да нанесе неконтролираният език и така засяга една универсална тема в човешката история. „Езика никой човек не може да укроти - пише той. - Буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.“ (3:8).
Когато клюкарстваме или говорим с гняв, излизаме извън пределите на на Богоугодното поведение. Нашите езици, нашите писалки и дори клавиатурите на компютрите ни би трябвало по-често да замлъкват и да бъдем благодарни в сърцата си за самообладанието, което Бог ни дава. За съжаление твърдо често когато говорим ние напомняме на всички за нашата греховност като човешки същества.
Когато искаме да изненадаме другите с промяната, която Христос е извършил в живота ни, може би трябва да обърнем повече внимание на контрола на своя език. Не е възможно другите да не забележат, когато отдаваме почит на Бога с това, което казваме - или не казваме.
Автор: Р. Килгор

Помогни ми, Господи, да използвам думите така, че да не събарям другите, нито да изграждам собствена репутация, а да търся първо доброто на другите и с това да служа на Теб и на Твоето царство. Амин.

КОЙТО ВЪЗДЪРЖА УСТАТА И ЕЗИКА СИ, ОПАЗВА ДУШАТА СИ ОТ СМУЩЕНИЯ.