„И Моисей си каза: Да свърна и да видя това велико явление.“ (Изход 3:3)

За прочит: Изход 3:1-12; Числа 26-27; Марк 8:1-21

Тази сутрин имаше величествен изгрев, но бях твърде зает да му обърна внимание. Врътнах се и започнах да се занимавам с други неща. Спомних си за този изгрев по-късно и осъзнах, че съм пропуснал една възможност да се насладя на Божието творение.
Сред заетостта и напрежението на нашето всекидневие има късчета красота навсякъде около нас, мимолетни възприятия, разкриващи Божията мъдрост и доброта, които улавяме тук и там по житейския си път. Това са местата във вселената, където се разкрива - само ако отделим време да спрем и да размишляваме за Божията любов към нас.
Какво би станало ако Моисей беше хвърлил само бегъл поглед към храста, който гореше, но „не изгаряше“? (Изход 3:2). Какво би се случило ако той беше пренебрегнал тази гледка и беше побързал да върши други неща? (Моисей е имал цяло стадо, за което да се грижи и да върши важна работа). Той би пропуснал уникална, променяща живота среща с Живия Бог (ст.4-12).
Има моменти в живота, когато трябва да бързаме. Но като цяло в житейския си път трябва да бъдем по-бавни и да забелязваме повече неща. Животът е настоящето. Животът означава да долавяме. Той означава да виждаме как Божията любов се разкрива. Да се обърнем и да видим чудото на нещо подобно на изгрева. Нещо краткотрайно и въпреки това напомнящо за вечността, която ни очаква.
Автор: Д. Ропър

Очите ми, Господи, днес отвори,
на Своята истинаТи ме учи.
И моля Те, дай ми на Словот ключа -
Твоята воля така да науча.    Скот

ГОСПОДИ, ОТВОРИ ОЧИТЕ НИ, ЗА ДА ВИЖДАМЕ.