„Като винаги благодарите за всичко.“ (Ефесяни 5:20)

За прочит: Изход 19-20; Матей 18:21-35; Ефес. 5:15-21

Прекъсванията не са нещо ново. Денят рядко преминава така, както е планиран.
Животът е пълен с неудобства. Плановете ни постоянно се осуетяват от сили извън нашия контрол. Списъкът е дълъг и винаги се променя: Болест. Конфликт. Задръстване на превозните средства. Забравяне. Неизправност на уреди. Грубост. Мързел. Нетърпение. Неспособност.
Това, което не можем да видим обаче е другата страна на неудобството. Мислим си, че то няма друга цел освен да ни обезсърчи, да направи живота ни по-труден и да попречи на плановете ни. Но неудобството може да бъде Божи начин да ни запази от някаква невидима опастност  или е възможност да се изяви Божията благодат и прошка. Възможно е да бъде начало на нещо по-добро от това, което сме планирани. Или може би е тест да видим как реагираме при злополучие. Каквото и да е, макар да не знаем Божията причина, можем да сме сигурни в Неговия мотив - да ни направи подобни на Господ Исус и да продължи да изгражда Своето царство на земята.
Да кажем, че Божиите последователи през историята са били „притеснявани“ ще бъде меко казано. Но Бог е имал цел. Като знаем това, можем да Му благодарим като сме уверени, че Той ни дава възможност да изкупваме времето (Ефес. 5:16,20).
Автор: Д. Линк

Господи, толкова често малките неща в живота ме безпокоят и ми се струват непреодолими. Когато се изкушавам да избухна, да обвиня някого или просто да се откажа, помогни ми да видя Твоята ръка във всичко. Амин.

ТОВА, КОЕТО НИ СЕ СЛУЧВА, НЕ Е ТОЛКОВА ВАЖНО, КОЛКОТО ТОВА, КОЕТО БОГ ВЪРШИ В НАС И ЧРЕЗ НАС.