„Но сега, когато Тимотей дойде при нас и нидонесе добри вести за вярата и любовта ви.“ (1 Сол. 3:6)

За прочит: 1 Сол. 2:17-3:7; Битие 31-32; Матей 9:18-38

                         

През април 1937 г., армиите на Мусолини принудили всички мисионери, които служели в областта Валамо да напуснат Етиопия. Те оставили 48 новоповярвали християни, които имали само Евангелието от Марк за своя духовен разтеж. Малко от тях знаели да четат. Но когато мисионерите се върнали след 4 години, църквата не само оцеляла. Тя наброявала 10 000 души!
Когато апостол Павел бил принуден да напусне Солун (Деян. 17:1-10), той копнеел да научи как е оцеляла малката група християни, които оставил там (1 Сол. 2:17). Но когато по-късно Тимотей посетил солунската църква, той известил на Павел в Атина за тяхната „вяра и любов“ (1 Сол. 3:6). Те станали „пример“ за вярващите в околните области, както и в Македония и Ахая (1 Сол. 1:8).
Апостол Павел никога не претендирал, че има заслуга за увеличаващият се брой вярващи в неговото служение. Нито го приписвал на някой друг. Той отдавал заслугата на Бога и затова пише: „Аз насадих, Аполос напои, но Господ прави да расте“ (1 Кор. 3:6).
Трудните обстоятелства могат да осуетят и най-добрите ни намерения като отделят приятели един от друг за известно време. Но Бог прави Своята църква да расте чрез всяка трудност. Ние трябва само да бъдем верни и да оставим резултатите на Него.

Автор: Ч. Хиа

Господи, ние сме много склонни да се уплашим, когато срещнем опозиция и въпреки това много често искаме да си припишем заслугата за всеки малък успех. Помогни ни да видим, че Ти си Този, Който благославяш и изграждаш Своята църква.

ЩЕ СЪГРАДЯ МОЯТА ЦЪРКВА; И ПОРТИТЕ НА АДА НЯМА ДА Ѝ НАДДЕЛЕЯТ (Матей 16:18)