За прочит: Матей 21:1-11

„А множествата, които вървяха пред Него и идваха след Него,  викаха: Осанна на Давидовия Син! Благословен, Който иде в Господното име!“ (Матей 21:9)

                                                   

На този ден народът искрено прояви своето възхищение от влизащия в Ерусалим Христос. Хората бяха въодушевени и изпълнени с надежда. Но добрите им чувства траяха само няколко дни. Скоро Ерусалим се огласи от още по-гръмкото: „Разпни Го!“
Духовният живот не се състои  от върхове и падения. Това е присъщо на плътския живот. Спортисти, които са постигали високи успехи, продължават и след години да бъдат почитани, макар отдавна вече да не могат да направят и една десета от това, което са можели тогава.
Народът на Ерусалим на този ден отбеляза едно високо духовно постижеие. Той разпоза в лицето на Исус от Назарет Божия Помазаник. Това беше чудесно. Но скоро възхищението взе да спада. Хората разбраха, че са сгрешили човека. Духовната мощ на народа започна главоломно да се срива, за да стигне в петък дъното и да отбележи най-чудовищното падение.
Добре правим, ако постигнем победа в името на Господа, ако издържим тежко изпитание, ако преодолеем огромно изкушение. Това несъмнено е един връх. Но ако тръгнем да слизаме, уплашени от височината, жалко за постижението. Тогава приличаме на алпинистите, които се изкатерват на високите върхове с неистови усилия, за да постоят там малко и после да си тръгнат обратно. Нашето призвание е да стоим нависоко, да държим високо духовно ниво и никога да не сваляме летвата, да не превръщаме вярата си в нещо лесно, което не ни струва никакво усилие.

Молитва: Отче, не ни позволявай да се отпускаме и да не занемаряваме духовния си живот, като се осланяме на минала слава и минали победи. Давай ни нови духовни опитности всеки ден, за да растем в освещението. Амин.

ХРИСТИЯНИНЪТ НЕ Е ЧОВЕК НА НАСТРОЕНИЯТА.