Постинг
25.08.2016 06:00 -
ЗАЩО СЪМ ХРИСТИЯНИН част 4
Грехът
Ето нашият, човешки отговор на Божията любов.
Има една дълбока, страшно болезнена рана в живота на човечеството. Тя носи името грях. Грехът е бунт против Бога, нарушение на святата Му воля, войната, която е обявило против всемогъщия любещ Бог. Бог направи човека с голяма любов. Постави го да живее в прекрасна градина. Естествено беше човекът да питае любов към Твореца. Между прекрасните плодни дървета беше и дървото за познаване на зло и добро. Но на човека беше забранено да яде неговия плод. Така верността и послушанието на човека трябваше да се поставят на изпитание. Новото създание трябваше да докаже чрез послушание и лично решение, че е достоен член на Божието семейство. Бог го създаде по Свой образ и подобие. Като такъв той имаше собствена воля и следователно, възможност да прави каквото иска. Можеше да бъде покорен на Създателя, но можеше да нарушава волята Му и да греши. Грехът е плод не на свободната воля, а на злоупотребата със свободната воля. Изкушението можеше да се победи чрез послушание и воля. Грехът не се натрапва. Човек доброволно го върши, даже го търси. Картинно можем да представим положението така: всеки има пред портата си бяло агне и змия. Отваряме портата и пускаме по избор едното или другото.
Мнозина се питат защо въобще има зло, защо съществува грехът? В него виждаме нещо неестествено, неправилно. Така и зъбите ни са дадени, за да дъвчем, а не да ни болят. Ножът е за да работим с него, а не да се порязваме. Свободната воля е, за да вършим добро, а не за да грешим. Световната история ни учи, че човечеството във всички епохи се е борило против
злото. И какъв е резултатът? Всъщност, всички мразим злото, дълбоко в душите си го презираме. Интересно е, че никой не ни задава въпроса защо има добро. Това доказва, че доброто единствено има право на съществуване. Злото е разбойник. Явило се е по-късно. Така е със здравето. Докато сме здрави, не се питаме защо сме здрави. Разболеем ли се задаваме си въпроса защо сме болни и как да се отървем от болестта. Злото е и крадец. Вмъкнало се е в чужд дом. Знае, че трябва да бъде изгонено. Злото е дошло, защото сме свободни. Злоупотребявайки със свободата си, човек е приел греха. Затова и Жан-Жак Русо се провиква: ”Човече, престани да търсиш виновника за злото. Този виновник си сам ти.” Злоупотребявайки със свободата човек е превърнал съдбоносната възможност в страшна действителност. Свободата е дар от Бога. Злоупотребата с нея е дело на човека.
Грехът е катастрофа. Първият човек яде от дървото и позна доброто и злото. Предполагаме че след време Бог щеше да даде на човека възможност да разбере същината на доброто и злото. Обаче това трябваше да стане тогава, когато човек щеше да има достатъчно познания и богата опитност за Божията благодат и съвършена воля. Трагедията е в това че човек получи познания, без да има понятие за богатото Божие сърце.
Днес виждаме, че младото поколение твърде рано опознава много грехове. С какво може да изненада животът тези предварително изхабени същества? Като позна преди всичко злото, човек се натовари с нещо, което не може да понесе и разбере. Получи знание за тъмнината, но беше лишен от сили да я преодолее. Така той загуби истинския живот, затвори очите си за Божествената светлина.
Бог беше принуден да изгони човека от Едемския рай. Всъщност човека беше изгонил Бога от сърцето си. Това е нашата ежедневна опитност. Хора, които обичат греха, са враждебно настроени към Бога. Всяко споменаване на Божието име възбужда у тях неочаквана злоба. Грехът унищожава у човека желанието да общува с Бога, защото се е подчинил доброволно на тиранията на злото. Извратеното човешко естество е ненаситно в стремежа си към забраненото. Явно е, че грехът отвръща от Бога и е черна неблагодарност към Него. Той е стремеж у човека да търси изгода и щастие далеко от Небесния Баща. Скарал се с Бога, човек не може да живее в мир нито с ближния, нито със себе си. Докато има грях на земята, ще има конфликти, войни, съдилища, затвори, неразбирателство.
В разказ, наситен с истинност, Библията ни запознава с грехопадението, този най-черен ден в световната история. Интересно е, че сред много примитивни народи са запазени спомени за едно далечно минало и безвъзвратно изгубено блаженство. В Месопотамия са намерени две глинени плочки с надпис: ”Полето на змията, която проговори в Едем”. Наистина, грехът направи от човека карикатура.
Важен остатък от човешката невинност е съвестта, този Божи глас у нас. Тя изобличава и увещава да променим живота си. При всеки грях тя ни осъжда и посочва, че не вършим това, което трябва.
С греха дойде преходността на всичко, дойде и смъртта. Започна жестока борба за оцеляване. С първото братоубийство започна враждебността между хората. Виновният човек бе изпълнен със страх пред бъдещето, с панически ужас пред смъртта.
Една майка събира гъби в гората. Оставила е бебето си под едно дърво. То сладко спи на чистия въздух. Майката се връща с гъбите и тихо доближава рожбата си. Но с ужас вижда, че една змия пълзи към детето. Какво според вас ще направи тя? Ще отиде да погали змията ли? Не, като лъвица тя се хвърля, за да я убие или прогони. Ето Божият гняв против греха, плод на Божията любов. Грехът е гибел за човека. Бог го мрази и е промислил лек против него. Човек желае най-лошото, най-злото, а Бог му отговаря с най-доброто. Бог не желае гибелта на човека, а спасението му.
Господ Исус Христос. Второто лице на Бога, Спасителят от зло, грях и смърт
Видяхме, че грехът е катастрофа за човечеството. Той е война между Бога и човека. Това неестествено състояние не бива да се задържа. Трябва да се сключи мир. Затова Бог изработи план за премахването на греха и за нашето спасение. Затова Той изпрати Своя Единороден Син на земята. И Той наистина дойде. Живя като обикновен земен жител и донесе най- великото учение. Вършеше най-чудни дела. Завърши земния си живот, като изработи примирението с Бога и ни предостави спасението.
Бог е любов. Като такъв, Той люби. Но кого? Дали някой, който е равен Нему? Или който заслужава любовта Му? Той възлюби човека, падналия, грешен човек, който отговаря на любовта Му с омраза.
Някой е казал: ”Да познаваш човека значи да го презираш”. Е, добре, Бог познава много добре човека. И все пак го обича. Той обича и вас. Той вижда не само това, което сме, но и онова, което можем да бъдем, ако приемем любовта Му. Бог ни люби. Това не значи, че Той одобрява поведението ни. Но Той гори от желание и готовност да ни изтръгне от тинята на греха. Така лекарят обича своя пациент, но мрази болестта му и воюва против нея. Бог ни люби не защото сме добри; ние можем да бъдем добри, защото Бог ни люби. Любовта не може да остане скрита. Тя се проявява. Може ли ароматът на розовото масло да остане скрит? Божията любов се изразява не само с думи, но главно с дела и жертва. Бог даде единородния Си Син Исус Христос, който е най- скъпа жертва за нас. Евангелист Йоан пише:”Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Това е всъщност обяснение в любов от страна на Бога към нас, грешните човеци.
Всяка година на 25 декември ние празнуваме Рождество Христово. Тогава преди 2000 години се отвори небето. Яви се множество небесни ангели и оповести благата вест, че в грубата ясла се е родил Спасителят на света. Небето изпрати на земята най-скъпия дар. ”Днес се роди ВАМ Спасител”. Той е за вас човеците, понеже вие сте грешни. Ангелите са чисти. Те не познават греха и нямат нужда от Спасител. Не е така с нас човеците.
Човек обича греха. Не желае да се спаси. Бяга от Бога. Първият човек се скри от Бога в храсталаците на Едемския рай. Днешният човек също си има храсталаци, за да се крие от Бога: работа, липса на време, забавления, наслади, пиянство, телевизия, самоубийство...
Един мислител е казал: ”Загубиш ли пари, нищо не си загубил. Загубиш ли чест, много си загубил. Загубиш ли душата си, всичко си загубил.” Грехът е гибел. Пропаст е за душата.
Грешникът е погиващ човек. Най-голямата му нужда не е от музика, философия, наука, изкуство, а от спасение, от Спасител. Човек е оставил Бога, но Бог не го е оставил, при все че не заслужава да се занимава Бог с него.
Спасителят дойде и обяви война на злото и го победи, при все че то не е премахнато съвсем. Все пак злият свят е победен от Исус, но пълното ликвидиране на злото предстои. Грехът не може да ни владее, освен ако не му се подчиним доброволно. Големият реформатор Мартин Лютер ни уверява:”Не можем да забраним на птиците да прелитат над главите ни, но можем да не им позволим да свиват гнезда на главите ни”.
Един старец се явил на лекарски преглед. Казал, че в единия му крак имало куршум от войната. “Колко време си го носил”, попитал лекарят. “Четирсет години”. ”Не ти ли пречи?” “Много, много ми пречи.” ”Защо не си го махнал досега?” “Страх ме е било от ножа. Знам, че лекарите са касапи.” “Слушай, дядо, колкото и да го носиш, той няма да стане част от организма, остава винаги чужд. Затова реши се, ще ти го махнем и ще се успокоиш.” Грехът е чужд елемент за нас. Не само чужд, но и
враждебен. Един вид духовен рак. Затова колкото по-рано се освободим от него, толкова по-добре. Ето задачата на Исуса! Той е второто лице на Бога, единственият възлюбен Син на Небесния Баща. Той остави небесната Си слава и дойде на земята. Откри ни Бога и стана наш Спасител. Като Богочовек заяви: ”Аз Съм Истината”. И вековете повтарят като ехо този факт. Като най-велик благодетел изработи спасението ни, лекуваше болни, призова човеци за Свои ученици, повика презирани грешници, прощаваше на каещите се, изяви на всички Божията любов. Затова, който срещне Исуса и не Го обикне, се превръща в демон. Такъв човек мрази истината, гони я и се старае да я погази. Това направиха фарисеите и садукеите.
Бог дойде на земята като личност, откри ни се в Христос, Който разкри дълбините на Божието сърце, изяви ни намеренията на вечната милост, океанът на мировата любов, тайната на вечния живот. Той има отговор на нашите въпроси, посочи ни истинската добродетел, съвършената чистота, вечния човешки идеал, същността на вътрешния човек. Там, където Той действа, се сгромолясва всеки идол, всяко съмнение чезне от душата заедно с мрака.
Господ Исус Христос не беше приет от всички. Болшинството не се покая и Го отхвърли. Той беше осъден и убит по най-позорен начин - прикован на кръст и издигнат на Голгота. Историята е отбелязала най-различни събития, но най-великото е разпятието на Господа Исуса Христа.
Ние благоговеем пред майчината любов. Най-дивна е Божията любов.
Грехът е страшна катастрофа, но опрощението, което Бог ни дава чрез Господа Исуса е най-великото освобождение.
Като християнин благоговея пред Голгота. На земята има различни места: красиви, грозни, студени, горещи, тягостни пустини, високи планини, равни поля, безбрежни океани, острови. Но има едно място, което е Светая Светих за всеки земен жител. Това е Голгота. Тук бе принесен в жертва за нас Божият Син. Тук Той умря, за да живеем ние. Ето Божият амвон! Бог ни говори и ни уверява, че ни люби. Той ни придаде Себе Си. Прие наказанието за нашия грях. Ние съгрешихме, а Той беше наказан. ”Заплатата на греха е смърт”. Чрез мъченическата Си смърт Той заплати за греховете ни. Затова Бог ни прощава. Христовата жертва ни прави чада на Бога. Той пострада от неправедните заради неправедните. Той бе убит от враговете Си.
В една приказка се разказва за един справедлив цар. Той имал син, когото много обичал и който имал приятел. С него ходел на училище, играел. Приятелството се запазило и когато двамата пораснали. Един ден бил открит заговор против живота на царя. Негов организатор бил приятелят на престолонаследника. Виновникът бил осъден на смърт. В затвора бил посетен от своя приятел. Двамата много плакали. След това царският син отишъл при баща си и го помолил да помилва затворника. “Синко, казал царят, правдата е главната украса и опора на държавата. Кажи ми как да примирим правдата и любовта?” “Татко, открих. Моля те, позволи ми аз да умра вместо моя приятел!” Приказката свършва до тук. Не ни казва какво е станало по-нататък, но ни дава известна представа за великия факт: Божият Син умря вместо нас, грешните. Той се остави в ръцете на враговете Си. Каква огромна мощ има в Неговата слабост! Каква слава съдържа Неговият позор! Как се прекланяме пред Този, Когото така безсрамно хулеха! Позорният кръст не намали славата на Неговото величие. Тръненият венец само предшества вечната Му корона. Чрез унищожението враговете Му Го тласнаха към славата. От Голгота се излъчва съвършена Божия любов, въпреки камшиците, трънения венец и гвоздеите в ръцете и нозете. Господ Исус беше прикован между двама разбойника. Единият се покая и спаси. Другият се закорави и погина. Това показва разделението на човеците на две: каещи се грешници и закоравели грешници. Между тях се издига Богочовекът. Всеки земен жител участва в разпятието на Господа Исуса Христа. И вие, драги читателю. Но като какъв? Като каещ грешник ли?
Ето нашият, човешки отговор на Божията любов.
Има една дълбока, страшно болезнена рана в живота на човечеството. Тя носи името грях. Грехът е бунт против Бога, нарушение на святата Му воля, войната, която е обявило против всемогъщия любещ Бог. Бог направи човека с голяма любов. Постави го да живее в прекрасна градина. Естествено беше човекът да питае любов към Твореца. Между прекрасните плодни дървета беше и дървото за познаване на зло и добро. Но на човека беше забранено да яде неговия плод. Така верността и послушанието на човека трябваше да се поставят на изпитание. Новото създание трябваше да докаже чрез послушание и лично решение, че е достоен член на Божието семейство. Бог го създаде по Свой образ и подобие. Като такъв той имаше собствена воля и следователно, възможност да прави каквото иска. Можеше да бъде покорен на Създателя, но можеше да нарушава волята Му и да греши. Грехът е плод не на свободната воля, а на злоупотребата със свободната воля. Изкушението можеше да се победи чрез послушание и воля. Грехът не се натрапва. Човек доброволно го върши, даже го търси. Картинно можем да представим положението така: всеки има пред портата си бяло агне и змия. Отваряме портата и пускаме по избор едното или другото.
Мнозина се питат защо въобще има зло, защо съществува грехът? В него виждаме нещо неестествено, неправилно. Така и зъбите ни са дадени, за да дъвчем, а не да ни болят. Ножът е за да работим с него, а не да се порязваме. Свободната воля е, за да вършим добро, а не за да грешим. Световната история ни учи, че човечеството във всички епохи се е борило против
злото. И какъв е резултатът? Всъщност, всички мразим злото, дълбоко в душите си го презираме. Интересно е, че никой не ни задава въпроса защо има добро. Това доказва, че доброто единствено има право на съществуване. Злото е разбойник. Явило се е по-късно. Така е със здравето. Докато сме здрави, не се питаме защо сме здрави. Разболеем ли се задаваме си въпроса защо сме болни и как да се отървем от болестта. Злото е и крадец. Вмъкнало се е в чужд дом. Знае, че трябва да бъде изгонено. Злото е дошло, защото сме свободни. Злоупотребявайки със свободата си, човек е приел греха. Затова и Жан-Жак Русо се провиква: ”Човече, престани да търсиш виновника за злото. Този виновник си сам ти.” Злоупотребявайки със свободата човек е превърнал съдбоносната възможност в страшна действителност. Свободата е дар от Бога. Злоупотребата с нея е дело на човека.
Грехът е катастрофа. Първият човек яде от дървото и позна доброто и злото. Предполагаме че след време Бог щеше да даде на човека възможност да разбере същината на доброто и злото. Обаче това трябваше да стане тогава, когато човек щеше да има достатъчно познания и богата опитност за Божията благодат и съвършена воля. Трагедията е в това че човек получи познания, без да има понятие за богатото Божие сърце.
Днес виждаме, че младото поколение твърде рано опознава много грехове. С какво може да изненада животът тези предварително изхабени същества? Като позна преди всичко злото, човек се натовари с нещо, което не може да понесе и разбере. Получи знание за тъмнината, но беше лишен от сили да я преодолее. Така той загуби истинския живот, затвори очите си за Божествената светлина.
Бог беше принуден да изгони човека от Едемския рай. Всъщност човека беше изгонил Бога от сърцето си. Това е нашата ежедневна опитност. Хора, които обичат греха, са враждебно настроени към Бога. Всяко споменаване на Божието име възбужда у тях неочаквана злоба. Грехът унищожава у човека желанието да общува с Бога, защото се е подчинил доброволно на тиранията на злото. Извратеното човешко естество е ненаситно в стремежа си към забраненото. Явно е, че грехът отвръща от Бога и е черна неблагодарност към Него. Той е стремеж у човека да търси изгода и щастие далеко от Небесния Баща. Скарал се с Бога, човек не може да живее в мир нито с ближния, нито със себе си. Докато има грях на земята, ще има конфликти, войни, съдилища, затвори, неразбирателство.
В разказ, наситен с истинност, Библията ни запознава с грехопадението, този най-черен ден в световната история. Интересно е, че сред много примитивни народи са запазени спомени за едно далечно минало и безвъзвратно изгубено блаженство. В Месопотамия са намерени две глинени плочки с надпис: ”Полето на змията, която проговори в Едем”. Наистина, грехът направи от човека карикатура.
Важен остатък от човешката невинност е съвестта, този Божи глас у нас. Тя изобличава и увещава да променим живота си. При всеки грях тя ни осъжда и посочва, че не вършим това, което трябва.
С греха дойде преходността на всичко, дойде и смъртта. Започна жестока борба за оцеляване. С първото братоубийство започна враждебността между хората. Виновният човек бе изпълнен със страх пред бъдещето, с панически ужас пред смъртта.
Една майка събира гъби в гората. Оставила е бебето си под едно дърво. То сладко спи на чистия въздух. Майката се връща с гъбите и тихо доближава рожбата си. Но с ужас вижда, че една змия пълзи към детето. Какво според вас ще направи тя? Ще отиде да погали змията ли? Не, като лъвица тя се хвърля, за да я убие или прогони. Ето Божият гняв против греха, плод на Божията любов. Грехът е гибел за човека. Бог го мрази и е промислил лек против него. Човек желае най-лошото, най-злото, а Бог му отговаря с най-доброто. Бог не желае гибелта на човека, а спасението му.
Господ Исус Христос. Второто лице на Бога, Спасителят от зло, грях и смърт
Видяхме, че грехът е катастрофа за човечеството. Той е война между Бога и човека. Това неестествено състояние не бива да се задържа. Трябва да се сключи мир. Затова Бог изработи план за премахването на греха и за нашето спасение. Затова Той изпрати Своя Единороден Син на земята. И Той наистина дойде. Живя като обикновен земен жител и донесе най- великото учение. Вършеше най-чудни дела. Завърши земния си живот, като изработи примирението с Бога и ни предостави спасението.
Бог е любов. Като такъв, Той люби. Но кого? Дали някой, който е равен Нему? Или който заслужава любовта Му? Той възлюби човека, падналия, грешен човек, който отговаря на любовта Му с омраза.
Някой е казал: ”Да познаваш човека значи да го презираш”. Е, добре, Бог познава много добре човека. И все пак го обича. Той обича и вас. Той вижда не само това, което сме, но и онова, което можем да бъдем, ако приемем любовта Му. Бог ни люби. Това не значи, че Той одобрява поведението ни. Но Той гори от желание и готовност да ни изтръгне от тинята на греха. Така лекарят обича своя пациент, но мрази болестта му и воюва против нея. Бог ни люби не защото сме добри; ние можем да бъдем добри, защото Бог ни люби. Любовта не може да остане скрита. Тя се проявява. Може ли ароматът на розовото масло да остане скрит? Божията любов се изразява не само с думи, но главно с дела и жертва. Бог даде единородния Си Син Исус Христос, който е най- скъпа жертва за нас. Евангелист Йоан пише:”Защото Бог толкоз възлюби света, щото даде Своя Единороден Син, за да не погине никой, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Това е всъщност обяснение в любов от страна на Бога към нас, грешните човеци.
Всяка година на 25 декември ние празнуваме Рождество Христово. Тогава преди 2000 години се отвори небето. Яви се множество небесни ангели и оповести благата вест, че в грубата ясла се е родил Спасителят на света. Небето изпрати на земята най-скъпия дар. ”Днес се роди ВАМ Спасител”. Той е за вас човеците, понеже вие сте грешни. Ангелите са чисти. Те не познават греха и нямат нужда от Спасител. Не е така с нас човеците.
Човек обича греха. Не желае да се спаси. Бяга от Бога. Първият човек се скри от Бога в храсталаците на Едемския рай. Днешният човек също си има храсталаци, за да се крие от Бога: работа, липса на време, забавления, наслади, пиянство, телевизия, самоубийство...
Един мислител е казал: ”Загубиш ли пари, нищо не си загубил. Загубиш ли чест, много си загубил. Загубиш ли душата си, всичко си загубил.” Грехът е гибел. Пропаст е за душата.
Грешникът е погиващ човек. Най-голямата му нужда не е от музика, философия, наука, изкуство, а от спасение, от Спасител. Човек е оставил Бога, но Бог не го е оставил, при все че не заслужава да се занимава Бог с него.
Спасителят дойде и обяви война на злото и го победи, при все че то не е премахнато съвсем. Все пак злият свят е победен от Исус, но пълното ликвидиране на злото предстои. Грехът не може да ни владее, освен ако не му се подчиним доброволно. Големият реформатор Мартин Лютер ни уверява:”Не можем да забраним на птиците да прелитат над главите ни, но можем да не им позволим да свиват гнезда на главите ни”.
Един старец се явил на лекарски преглед. Казал, че в единия му крак имало куршум от войната. “Колко време си го носил”, попитал лекарят. “Четирсет години”. ”Не ти ли пречи?” “Много, много ми пречи.” ”Защо не си го махнал досега?” “Страх ме е било от ножа. Знам, че лекарите са касапи.” “Слушай, дядо, колкото и да го носиш, той няма да стане част от организма, остава винаги чужд. Затова реши се, ще ти го махнем и ще се успокоиш.” Грехът е чужд елемент за нас. Не само чужд, но и
враждебен. Един вид духовен рак. Затова колкото по-рано се освободим от него, толкова по-добре. Ето задачата на Исуса! Той е второто лице на Бога, единственият възлюбен Син на Небесния Баща. Той остави небесната Си слава и дойде на земята. Откри ни Бога и стана наш Спасител. Като Богочовек заяви: ”Аз Съм Истината”. И вековете повтарят като ехо този факт. Като най-велик благодетел изработи спасението ни, лекуваше болни, призова човеци за Свои ученици, повика презирани грешници, прощаваше на каещите се, изяви на всички Божията любов. Затова, който срещне Исуса и не Го обикне, се превръща в демон. Такъв човек мрази истината, гони я и се старае да я погази. Това направиха фарисеите и садукеите.
Бог дойде на земята като личност, откри ни се в Христос, Който разкри дълбините на Божието сърце, изяви ни намеренията на вечната милост, океанът на мировата любов, тайната на вечния живот. Той има отговор на нашите въпроси, посочи ни истинската добродетел, съвършената чистота, вечния човешки идеал, същността на вътрешния човек. Там, където Той действа, се сгромолясва всеки идол, всяко съмнение чезне от душата заедно с мрака.
Господ Исус Христос не беше приет от всички. Болшинството не се покая и Го отхвърли. Той беше осъден и убит по най-позорен начин - прикован на кръст и издигнат на Голгота. Историята е отбелязала най-различни събития, но най-великото е разпятието на Господа Исуса Христа.
Ние благоговеем пред майчината любов. Най-дивна е Божията любов.
Грехът е страшна катастрофа, но опрощението, което Бог ни дава чрез Господа Исуса е най-великото освобождение.
Като християнин благоговея пред Голгота. На земята има различни места: красиви, грозни, студени, горещи, тягостни пустини, високи планини, равни поля, безбрежни океани, острови. Но има едно място, което е Светая Светих за всеки земен жител. Това е Голгота. Тук бе принесен в жертва за нас Божият Син. Тук Той умря, за да живеем ние. Ето Божият амвон! Бог ни говори и ни уверява, че ни люби. Той ни придаде Себе Си. Прие наказанието за нашия грях. Ние съгрешихме, а Той беше наказан. ”Заплатата на греха е смърт”. Чрез мъченическата Си смърт Той заплати за греховете ни. Затова Бог ни прощава. Христовата жертва ни прави чада на Бога. Той пострада от неправедните заради неправедните. Той бе убит от враговете Си.
В една приказка се разказва за един справедлив цар. Той имал син, когото много обичал и който имал приятел. С него ходел на училище, играел. Приятелството се запазило и когато двамата пораснали. Един ден бил открит заговор против живота на царя. Негов организатор бил приятелят на престолонаследника. Виновникът бил осъден на смърт. В затвора бил посетен от своя приятел. Двамата много плакали. След това царският син отишъл при баща си и го помолил да помилва затворника. “Синко, казал царят, правдата е главната украса и опора на държавата. Кажи ми как да примирим правдата и любовта?” “Татко, открих. Моля те, позволи ми аз да умра вместо моя приятел!” Приказката свършва до тук. Не ни казва какво е станало по-нататък, но ни дава известна представа за великия факт: Божият Син умря вместо нас, грешните. Той се остави в ръцете на враговете Си. Каква огромна мощ има в Неговата слабост! Каква слава съдържа Неговият позор! Как се прекланяме пред Този, Когото така безсрамно хулеха! Позорният кръст не намали славата на Неговото величие. Тръненият венец само предшества вечната Му корона. Чрез унищожението враговете Му Го тласнаха към славата. От Голгота се излъчва съвършена Божия любов, въпреки камшиците, трънения венец и гвоздеите в ръцете и нозете. Господ Исус беше прикован между двама разбойника. Единият се покая и спаси. Другият се закорави и погина. Това показва разделението на човеците на две: каещи се грешници и закоравели грешници. Между тях се издига Богочовекът. Всеки земен жител участва в разпятието на Господа Исуса Христа. И вие, драги читателю. Но като какъв? Като каещ грешник ли?
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
