Постинг
09.08.2016 17:37 -
САГА ЗА СКАКАЛЕЦА
Исус ме спаси!
Джак Олсън: Наистина е жалко, че се налага да бъдем спасявани толкова често, вместо просто да повярваме, че Бог е на наша страна. Предполагам, че ние хората сме свикнали с мисълта, че знаем как ще се развият нещата - „какъв ще е крайният, естествен резултат.“ Това се нарича здрав разум. Ако обаче се поотдалечим от него, може да се окаже, че сме „преминали границата“. Проблемът е, че ние забравяме, че Бог се грижи за нашето благосъстояние. В 1 Петрово 2:9 (преводът на Кинг Джеймс) се казва, че ние сме „особен“ народ. Може да употребите „особен“ както си искате. Но в повечето преводи (или поне тези, които аз имам), думата е употребена в смисъл на „притежание на Бога“ ... или смисъл близък до този. Гореспомеатото твърдение наистина би трябвало да означава много за нас. За Кени Лейн това определено е така. Ето и неговата история:
Някои хора може и да си мислят, че е пълна глупост или че си служа с измама, но когато става въпрос за нещо важно, аз се моля. Нямаше да го правя, ако не получавах помощ. Обикновено, резултата от молитвата е свръхестенствен.
Следната история е точно един такъв свръхестествен, чуден развой на събитията.
Аз съм дребен строителен предприемач, свикнал да бъде наеман за дребни работи. Дребен съм и на ръст, а и състоянието, което имам също е незначително. Мога да се отъждествя със следния пример взет от Библията. Бог каза на Израелския народ да завладеят и притежават земята на враговете си. Те изпратиха съгледвачи в чуждата земя, които като се върнаха казаха, че хората живеещи там са толкова високи и огромни, че до тях израилтяните изглеждали като скакалци. Тези думи сложиха край на начинанието. Те се провалиха заради своя дребен, малък, скакалешки начин на мислене.
Точно това бях и аз. В сравнение с онези големи и силни момчета, аз бях само един скакалец.
В случая, който ще ви разкажа, ставаше дума за един хотел, който трябваше да се построи. Успях да си уредя среща с изпълнителния директор на корпорацията в 9:30 сутринта. Помолих Бог да ми даде благополучно развитие на нещата. Отговорът Му ме озадачи.
Господ каза: „Искам да планираш обяд с него.“
Аз обаче, също като израилтяните, отговорих: „Как така от една обикновена бизнес среща в 9:30 сутринта, да променя плана за обяд с него? Този човек просто ще ми каже едно „ха добро утро“ ...“ Влязох в сградата с нагласата си на скакалец, която ме беше завладяла напълно и от която не можех да се отърва.
Както казах, прекрачих прага на сградата, но после изведнъж се врътнах назад и изкочих на улицата. Закрачих по тротоара напред-назад и започнах да се моля.
Тогава се намеси Бог.
Един човек от църквата „Назарянина“ се приближи до мен и ме сграбчи за рамото. Това беше последния човек на света, когото бих помолил да се моли заедно с мен да имам вярата, да построя този хотел.
Той ме попита: „Кени, какво правиш?“
„А, Чарли ... моля се.“
„Това е очевидно“, каза той. „Но за какво?“
„Вярвам, че Бог иска аз да построя този хотел.“
„Запознат съм с проекта.“, отвърна Чарли. „Какво искаш да кажеш с това, че ти ще построиш хотела?“
Разказах му за срещата си, за неувереността си и че исках аз да бъда главния изпълнител на проекта.
Той ме втрещи с: „Знаеш ли, имам вярата да застана с теб и да вярвам, че ти ще построиш хотела!“
Отговорих: „Скакалецът току-що избяга! Внимавайте - идвам аз!“
Точно в 9:30 бях в офиса на корпорацията. Можех да виждам какво се случва в конферентната зала. Изпълнителният директор седеше с гръб към мен, а в залата заедно с него имаше още 10-12 души. Пред единият от тях имаше голяма чанта с документи, така че разбрах, че шефа щеше да бъде доста зает. Казах на секретарката, че имах среща с него. Тя отговори: „Няма как да привлека вниманието му, за да му кажа, че сте тук. Веднъж щом тази врата се затвори, аз нямам право да прекъсвам работата му.“
Казах: „Ще се върна в 11:30, за да излезем на обяд с него.“
Тя погледна графика със срещите на бизнесмена: „Няма записана среща с вас за обяд.“
„Зная, че не е запланувана такава среща; всъщност, точно сега, аз би трябвало да съм на среща с него. Но ще се върна в 11:30.“
Обадих му се в 11:00 ч. Той се извини, че е забравил за срещата ни сутринта и любезно ми обясни, кои бяха хората в конферентната зала. Били от банката. После ме попита: „Можете ли да дойдете сега?“
„Разбира се, че мога.“ Бях подготвен.
В залата имаше група хора, които изглеждаха доста важни. Скакалеца, заедно със своята неувереност, се опита да се върне, но аз седнах спокойно и зачаках. Директора ме подмина, отправяйки се към тях и им каза: „Ще трябва да ме извините за малко. Зная, че в момента имаме важна среща, но аз все още не съм обядвал. Кени Лейн и аз ще идем да хапнем набързо, а също така искам да го разведа из сградата.“ Аз погледнах към секретарката със широко отворени очи, опитвайки се да не зяпна от изненада.
Тя ме попита: „Но как постигнахте това?“
„Повярвайте ми, самият аз нищо не съм направил.“
Споделих с него част от случката и казах: „Знаете ли, Бог ми каза да ви поканя на обяд.“
По-късно същата седмица аз се обадих на архитекта и уговорих среща с него. Звъннах и на изпълнителия директор, за да го информирам за нея. Той отговори, че вече две седмици се мъчат да насрочат такава с него: „Този човек няма време за нас. Как успя да уредиш среща с него?“
Отговорих: „Просто му се обадих. „Да, ще се видим.“, каза той. Когато му се обадих втори път, за да му благодаря, че е приел да се срещнем, той ме покани да отида при него във вторник, казвайки: „Тогава ще бъда на строежа и ще ти покажа всичко, а също така ще ти дам и някои от чертежите. Ще разговаряме и за твоите ангажименти по проекта.“
Бях включен в проекта с такава лекота, сякаш ме познаваха от сто години. Превърнах се в техият любим строителен предприемач. С какво бях заслужил това благоразположение? С нищо. То дойде по чуден път, право от ръката на Бога.
Днес се извисявам заедно с гигантите. Всъщност, съм един от тях. Библията ни учи, че като приемем Исус за Господ на живота си, ние ставаме един от братята Му. Моят дребен, скакалешки начин на мислене явно Го е обиждал.
Бог се погрижи за много от моите проблеми, включително и за този. Надявам се никога повече да не се съмнявам в Него.
Ами ти? Какво ще направиш? Ще подскачаш или ще се извисиш?
Кени Лейн
wwwww.hristiqni.com
Джак Олсън: Наистина е жалко, че се налага да бъдем спасявани толкова често, вместо просто да повярваме, че Бог е на наша страна. Предполагам, че ние хората сме свикнали с мисълта, че знаем как ще се развият нещата - „какъв ще е крайният, естествен резултат.“ Това се нарича здрав разум. Ако обаче се поотдалечим от него, може да се окаже, че сме „преминали границата“. Проблемът е, че ние забравяме, че Бог се грижи за нашето благосъстояние. В 1 Петрово 2:9 (преводът на Кинг Джеймс) се казва, че ние сме „особен“ народ. Може да употребите „особен“ както си искате. Но в повечето преводи (или поне тези, които аз имам), думата е употребена в смисъл на „притежание на Бога“ ... или смисъл близък до този. Гореспомеатото твърдение наистина би трябвало да означава много за нас. За Кени Лейн това определено е така. Ето и неговата история:
Някои хора може и да си мислят, че е пълна глупост или че си служа с измама, но когато става въпрос за нещо важно, аз се моля. Нямаше да го правя, ако не получавах помощ. Обикновено, резултата от молитвата е свръхестенствен.
Следната история е точно един такъв свръхестествен, чуден развой на събитията.
Аз съм дребен строителен предприемач, свикнал да бъде наеман за дребни работи. Дребен съм и на ръст, а и състоянието, което имам също е незначително. Мога да се отъждествя със следния пример взет от Библията. Бог каза на Израелския народ да завладеят и притежават земята на враговете си. Те изпратиха съгледвачи в чуждата земя, които като се върнаха казаха, че хората живеещи там са толкова високи и огромни, че до тях израилтяните изглеждали като скакалци. Тези думи сложиха край на начинанието. Те се провалиха заради своя дребен, малък, скакалешки начин на мислене.
Точно това бях и аз. В сравнение с онези големи и силни момчета, аз бях само един скакалец.
В случая, който ще ви разкажа, ставаше дума за един хотел, който трябваше да се построи. Успях да си уредя среща с изпълнителния директор на корпорацията в 9:30 сутринта. Помолих Бог да ми даде благополучно развитие на нещата. Отговорът Му ме озадачи.
Господ каза: „Искам да планираш обяд с него.“
Аз обаче, също като израилтяните, отговорих: „Как така от една обикновена бизнес среща в 9:30 сутринта, да променя плана за обяд с него? Този човек просто ще ми каже едно „ха добро утро“ ...“ Влязох в сградата с нагласата си на скакалец, която ме беше завладяла напълно и от която не можех да се отърва.
Както казах, прекрачих прага на сградата, но после изведнъж се врътнах назад и изкочих на улицата. Закрачих по тротоара напред-назад и започнах да се моля.
Тогава се намеси Бог.
Един човек от църквата „Назарянина“ се приближи до мен и ме сграбчи за рамото. Това беше последния човек на света, когото бих помолил да се моли заедно с мен да имам вярата, да построя този хотел.
Той ме попита: „Кени, какво правиш?“
„А, Чарли ... моля се.“
„Това е очевидно“, каза той. „Но за какво?“
„Вярвам, че Бог иска аз да построя този хотел.“
„Запознат съм с проекта.“, отвърна Чарли. „Какво искаш да кажеш с това, че ти ще построиш хотела?“
Разказах му за срещата си, за неувереността си и че исках аз да бъда главния изпълнител на проекта.
Той ме втрещи с: „Знаеш ли, имам вярата да застана с теб и да вярвам, че ти ще построиш хотела!“
Отговорих: „Скакалецът току-що избяга! Внимавайте - идвам аз!“
Точно в 9:30 бях в офиса на корпорацията. Можех да виждам какво се случва в конферентната зала. Изпълнителният директор седеше с гръб към мен, а в залата заедно с него имаше още 10-12 души. Пред единият от тях имаше голяма чанта с документи, така че разбрах, че шефа щеше да бъде доста зает. Казах на секретарката, че имах среща с него. Тя отговори: „Няма как да привлека вниманието му, за да му кажа, че сте тук. Веднъж щом тази врата се затвори, аз нямам право да прекъсвам работата му.“
Казах: „Ще се върна в 11:30, за да излезем на обяд с него.“
Тя погледна графика със срещите на бизнесмена: „Няма записана среща с вас за обяд.“
„Зная, че не е запланувана такава среща; всъщност, точно сега, аз би трябвало да съм на среща с него. Но ще се върна в 11:30.“
Обадих му се в 11:00 ч. Той се извини, че е забравил за срещата ни сутринта и любезно ми обясни, кои бяха хората в конферентната зала. Били от банката. После ме попита: „Можете ли да дойдете сега?“
„Разбира се, че мога.“ Бях подготвен.
В залата имаше група хора, които изглеждаха доста важни. Скакалеца, заедно със своята неувереност, се опита да се върне, но аз седнах спокойно и зачаках. Директора ме подмина, отправяйки се към тях и им каза: „Ще трябва да ме извините за малко. Зная, че в момента имаме важна среща, но аз все още не съм обядвал. Кени Лейн и аз ще идем да хапнем набързо, а също така искам да го разведа из сградата.“ Аз погледнах към секретарката със широко отворени очи, опитвайки се да не зяпна от изненада.
Тя ме попита: „Но как постигнахте това?“
„Повярвайте ми, самият аз нищо не съм направил.“
Споделих с него част от случката и казах: „Знаете ли, Бог ми каза да ви поканя на обяд.“
По-късно същата седмица аз се обадих на архитекта и уговорих среща с него. Звъннах и на изпълнителия директор, за да го информирам за нея. Той отговори, че вече две седмици се мъчат да насрочат такава с него: „Този човек няма време за нас. Как успя да уредиш среща с него?“
Отговорих: „Просто му се обадих. „Да, ще се видим.“, каза той. Когато му се обадих втори път, за да му благодаря, че е приел да се срещнем, той ме покани да отида при него във вторник, казвайки: „Тогава ще бъда на строежа и ще ти покажа всичко, а също така ще ти дам и някои от чертежите. Ще разговаряме и за твоите ангажименти по проекта.“
Бях включен в проекта с такава лекота, сякаш ме познаваха от сто години. Превърнах се в техият любим строителен предприемач. С какво бях заслужил това благоразположение? С нищо. То дойде по чуден път, право от ръката на Бога.
Днес се извисявам заедно с гигантите. Всъщност, съм един от тях. Библията ни учи, че като приемем Исус за Господ на живота си, ние ставаме един от братята Му. Моят дребен, скакалешки начин на мислене явно Го е обиждал.
Бог се погрижи за много от моите проблеми, включително и за този. Надявам се никога повече да не се съмнявам в Него.
Ами ти? Какво ще направиш? Ще подскачаш или ще се извисиш?
Кени Лейн
wwwww.hristiqni.com
Тагове:
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
