Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.08.2016 17:25 - БОГ ОПРЕДЕЛЕНО ЗНАЕ КАК ДА КАРА КОЛА!
Автор: rozasaronova888 Категория: Други   
Прочетен: 355 Коментари: 0 Гласове:
0



 
Исус ме спаси!

От: Нола Хипшър

Аз съм самотна майка и имам 4 деца. Обикалях от църква на църква без да получа от проповедите това, което търсех. Знаех, че имаше нещо повече от цветя и рози. Знаех, че Исус ме обича. Но също така разбирах, че има и поправление, дисциплина, която обаче не намирах в тези църкви. Затова реших да не стъпвам повече там и започнах да се моля: „Господи, ако искаш да ходя на църква, Ти ми намери такава и ме заведи там, защото Ти знаеш какво искам и от какво се нуждая. В църквите, които съм ходила, аз не го намирам. И докато не ми отговориш, ще си седя в къщи и ще гледам служби по телевизията.“ Казах тази молитва през ноември 2004. Настъпи декември, а аз все още си седях у дома: Нямах отговор от Бога.

На 22 декември имах среща в съседното градче, което се намираше само на около 15-30 мин. далеч от дома ми. Попитах майка си дали би гледала децата през този ден и тя се съгласи. Някак си усещах, че днес нещо щеше да ми случи, но не знаех какво, понеже майка ми никога не би се съгласила да гледа 4-те си внука наведнъж.

Тръгнах с колата. Отидох на срещата, която имах, но ... нищо. И тъй като имах сертификат-подарък за един от големите магазини, реших преди да се прибера да мина от там и да купя подарък за Рождество на най-големия си син, който беше на 3 г. Направих и това, но все още нищо не се беше случило.

Докато пътувах към къщи започна да вали ... нещо между дъжд и сняг. Гумите на колата ми бяха доста износени. Трябваше да внимавам много докато шофирам и да се прибера колкото се можеше по-скоро у дома. Спуснах се надолу по улицата, за да мога да хвана първата пресечка, която щеше да ме заведе в къщи. Наближавах знака СТОП, но колата ми започна да се хлъзга, а пред мен имаше спрели два автомобила. Помолих се бързо: „Господи, не позволявай да се ударя в буса пред мене, моля Те!“

Тогава пуснах волана и той започна да се завърта от самосебе си ... насочвайки колата ми към канавката и една пощенска кутия. Незнайно поради каква причина, аз изобщо не се бях уплашила. Даже се радвах, че не се блъснах в буса.
                                                  

Обаче се забих в пощенската кутия и то здравата! Тя хвръкна във въздуха и се стовари върху предното стъкло на колата, без обаче да го счупи. Двигателя угасна. Нямаше как да дам на заден, за да се измъкна от там, понеже гумите бяха износени, а и земята беше покрита със киша. Така че, просто си останах в колата, благодарейки на Бога, че не нараних никого и че децата не бяха с мене. Вдигнах поглед и видях, че пощенската кутия, която се беше стоварила върху предното стъкло, всъщност принадлежеше на една църква. Започнах да се смея: „Господи, да не би това да е църквата, в която искаш да ходя?“

Продължавах да седя в колата, когато един човек се приближи, за да провери дали бях добре. Двете коли, в които аз почти се блъснах, дори не спряха, за да видят дали имам нужда от помощ. Дори и да се намирах на път, излизащ на магистрата, никой не спря, за да ме попита как съм.

Но този човек дойде и ми предложи помощта си. Той живееше три къщи по-надолу. Отидох в дома му, за да използвам телефона. Обадих се на баща ми и се оказа, че той също е в града. Татко дойде и ми помогна да измъкна колата от канавката. Използвахме верига, за да я изтеглим. Пощенската кутия беше закрепена на прът, който в долната си част имаше голяма метална тръба. Колата ми беше „кацнала“ точно върху тази тръба. За всеобща почуда, тя не беше пробила колата.

След като измъкнахме амтомобила ми от канавката, мъжът, чийто телефон бях използвала, ми каза, че трябва да ида при пастора на църквата и да му кажа какво се беше случило. Много се уплаших, че ще трябва да разговарям с него: проповедник или не, той определено щеше да се ядоса. Събрах малкото кураж, който ми беше останал и се отправих към пастора, който живееше в съседната къща. Татко през това време сваляше веригата от колата ми и поправяше доколкото беше възможно пощенската кутия.

Почуках на вратата, която ми отвори синът пастора. Попитах дали баща му си е в къщи и той отговори с „да“. Пасторът се появи и ми каза: „Тъкмо се събудих от следобедната си почивка и погледнах през прозореца, и видях, че някой се беше „настанил“ върху пощенската кутия на църквата. Вие ли бяхте това?“, каза той смеейки се, а аз се зарадвах, че не беше ядосан.

„Да ... аз бях“, смотолевих.

Разменихме някоя-друга дума и в този момент баща ми заедно с един полицай се приближиха към нас. Направо се тресях от нерви. Полицаят просто задаваше рутинни въпроси. „Тъй като инцидента се е случил в частна собственост, не мога да обвиня никого. Но ако църквата желае, може да повдигне обвинения срещу вас.“

Следната мисъл мина през ума ми: „Стига, бе! Да повдигнат обвинения! Не е ли малко пресилено заради една пощенска кутия!“

Пасторът отговори: „Аз ще разговарям с ръководството на църквата и мисля, че просто ще поправим кутията. Няма нужда да се повдигат обвинения.“

Какво облекчение почувствах в този момент! Полицаят подаде две визитни картички и каза: „Това са моите координати. Казвам се офицер Мирикъл (бел.пр. - в превод на български фамилията му означава „Чудо“)! Ако възникнат някакви въпроси, моля, обадете ми се.“

Аз започнах да се смея: „Много се извинявам, но как казахте, че се казвате?“

Той отговори: „Кристофър Мирикъл (бел.пр. - Кристофър на български означава „Изпратен от Бога“). “ Тогава им разказах за молитвата, която бях отправила към Бог, да ме заведе в правилната за мен църква.

Попитах пастора кога са службите. Все още пазя визитната картичка на офицер Чудо и все още ходя в същата църква. Никой не може да ми каже, че Бог няма чувство за хумор и че не знае как да кара кола!

Бог да благослови всички ви!

Нола Хипшър, Лима, щата Охайо

www.hristiqni.com
ww

 
          
 



Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: rozasaronova888
Категория: Други
Прочетен: 1693205
Постинги: 3893
Коментари: 97
Гласове: 1005
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031