Че християнството води човечеството към нови радостни бъднини, свидетелстват чудесните факти, поразителните, просто невероятните промени в живота и бита на примитивните народи сред които са работили мисионерите. Тези преобразования превъзхождат благоденствието, както зорницата предшества настъпващия ден и изгряващото слънце. Дейността на мисионерите доказва, че истинското християнство действа като взрив, който разрушава негодното и открива нови светли хоризонти. Безбожието питае неоправдана ненавист към Бога и главно към християнството. Естествено е, че се старае с всички средства да подцени значението на мисионерството. Приписва му задни намерения и се сили да го представи в жалка, смешна форма. В желанието си да мине за приятел на примитивните народи, то твърди, че на тях трябвало да се занесе не християнство, а само цивилизация или дори да се оставят на мира в своето собствено езическо развитие, т.е. да не пробуждат от вековната заспалост.

За внимателния и безпристрастен наблюдател не е скрито, че мисионерството е най-светлото дело на нашето време. Това важи не само за християнската, но и за културната история. Като даде Нобеловата премияза мир през 1955 г. , културният свят демонстрира чрез мисионера Алберт Швайцер своята признателност не само към него, но и към плеядата скромни труженици по най-отдалечените кътчета на земното кълбо. Безпримерният идеализъм, невероятно великата себепожертвувателност,трогателното себеотрицание, героичното мъченичество присъщи на мисионерите,възбуждат нашето безгранично удивление, дори благоговение. Главното качество на мисионера е готовността да върши всяка служба и да се откаже от всяко господаруване. Ясно е защо мисионерите имат за символ един вол, стоящ между рало и олтар, с надпис: И за двете съм готов,т.е. готов съм да бъда впрегнат, за да ора. Готов съм и да бъда принесен в жертва.

Естествено не можем да отречем, че е имало и има непризвани мисионери, които недостойно са заемали и заемат мястото си. Те са опетнявали името на благородната си служба. Но са могли да съществуват само защото са били обкръжени от истински Божии слуги. Нали и фалшивите пари могат да се пласиратсамо защото има истински? Ако нямаше истински банкноти, кой би приел фалшивите? Непризвани мисионери могат да работят само защото до тях има достойни работници. Мисионерите се трудят, защото са призвани да бъдат свидетели за Исус Христос. Да не мисионерстват, значи да се отрекат от действена вяра и да проявяват жестоко равнодушие към хората,които не познават Христос.

Госпожа Пандита Рамбай от Индия отишла в Англия, за да намери идеи и планове за социални реформи в своята страна. В най-мизерните квартали на Лондон тя видяла как себепожертвувателни жени със светнали лица помагат на паднали момичета, за да ги спасят от тинята на греха. Тя разбрала, че тези жени също така били избавени от подобен позорен живот и сега се стараели да спасяват други. Запитани за силата, с която вършели тази работа, благородните жени отговорили: Със силата на Спасителя Христос. Когато тя се завърнала в Индия, донесла със себе си не само идеи и планове, но и Спасителя на човечеството. Така се поставили основите на най-голямото социално движение за издигане духовното равнище на индийската жена.

Неописуеми са трудностите, с които трябва да се справят мисионерите. Всеки друг би оставил работата си и би побягнал. Но те устояват докрай.

Езичеството се отличава с особено лицемерие и фалш. Според някои наблюдатели това е до голяма степен характерът на китаеца.

Но където проникне християнството, изчезва идолопоклонството с кървавите си, мрачни обреди. Продавач ва спиртни напитки отишъл на един от островите Фиджи. Като обикалял острова, видял един туземец да чете Евангелието. Остави тази книга - му казал кръчмарят, - тя е лъжлива. Аз ти предлагам нещо много хубаво - и му подал бутилка с алкохол. Не зная дали тази книга е лъжлива - отговорил спокойно туземецът, - но виждаш ли този пън? На него отсичахме главите на чужденците, за да ги изядем. Откакто се научихме да четем тази книга, това повече не се случва. Търговецът не пожелал да спори повече и побързал да се отдалечи.
През 1816 г. мисионерите Джансен и Дюринг отишли в предпланините на Сиера Леоне. Там те намерили 22 различни негърски племена с 22 различни езика и наречия. Тези племена били близо до изчезване. Ходели съвършено голи. Брак не съществувал. Напълно била осъществена свободната любов, за която мнозина в Европа бленуват. Всеки общувал с всякоя. По 10-15 души живеели общо в колиби. Но следствията били страховити. Всички били ужасно слаби. Смъртните случаи се умножавали. За цялата област имало само шест раждания годишно. Местните религии били груб фетишизъм. През 1920 г. пътешевственикът Ренер посетил същите места. Намерил голямо село с 19 улици. Имало различни жилища, обитавани от 400 добре облечени брачни двойки. За шест месеца имало шест смъртни случая при 42 раждания. всички били християни; 1300 души се черкували; 500 момчета и момичета ходели на училище. Заспалата от векове съвест се пробудила и давала всички добри признаци на хамитската раса.

Едва ли има народ, който в миналото е стоял тъй визко, както папуасите от Австралия. Дарвин казал, че гаргите имали повече разум отколкото много папуаси. В езика им нямало понятие за любов, вярност, честност, прошка. Младият мъж отстъпвал жена си на всекиго. Роденото дете от такова смеешение бивало изяждано. През 1839 г. мисионерът Уилямс бил убит и изяден. Само след 5 години при работата на мисионера Трелкелд се събирала църква с 50 000 члена. Християнството донесе на езичеството и култура. Цивилизация без християнство им носи алкохол и опиум. Цивилизовани хора без съвест експлоатират без милост. Те не будят съвестта, но събуждат ярост и гняв.

През 1835 г. младият 22 годишен Чарлз Дарвин предприема първото си околосветско пътуване,за да събира материал за прочутата си еволюционна теория. Между много страни посетил и остров Огнена земя, разположен в южния край на Америка. Запитан за туземците там, Дарвин казал, че не може да ги признае за човеци, защото сотяли по-близо до животните отколкото до човеците. Езикът им не бил истиски човешки. В тяхно лице той мислел, че е открил преходното звено между маймуната и човека. Според него те били толкова диви, че и след десетки хиляди години едва ли ще бъдат годни да възприемат европейската култура. Скоро след това мисионерите заминали за Огнена земя. Тогава Дарвин остро осъдил чрез пресата тяхната според мнението му, неразумна и необмислена постъпка. Обявил, че мисията е предварително осъдена на неуспех. Изминали 20 години. Дарвин отново посетил същия остров, като останал поразен от чудния прелом в живота на островитяните. Това, което обиковения живот не би могъл да стори за хилядолетия, било извършено от мисионерите за две десетилетия. Тогава доблестният учен публично признал грешката си и поискал извинение. Нещо повече. В знак на благодарност към Британското иностранно библейско дружество, което занесло там Библията, той дарил голяма сума за печатане на Библии и останал до края на живота си активен член на това дружество.

Из книгата „Защо вярвам в Бога“

П.П. Ако някой желае да получи цялата книга безплатно, заедно с други книги от същия автор (заплащат се само пощенските разходи по изпращането), моля да се свържи със сина на Пастор Попов - Пастор Божидар Попов, на следният телефонен номер или и-мейл:

0878 826 233 или bojidar.popov1@abv.bg