Постинг
03.07.2016 20:02 -
Книгата на пророк Данаил - край
"И в крепостите така ще направи с помощта на чуждия бог: на онези, които го признаят, ще умножи славата, и ще ги направи да владеят над мнозина, и земята ще раздава за награда." (39 стих)
Португалия и Испания са любимите деца на средновековното папство, защото са единствените народи, чиито крале никога не са се противопоставяли на духовния му авторитет. Те са водили борби против маврите и са прогонили неверниците, с огън и меч са изкоренявали всяка ерес от земята си - никъде папската инквизиция не е намирала по-голяма готовност за съдействие. И когато в епохата на Великите географски открития (1445-1521) между тях назрява сериозен конфликт, папата не оставя своите послушни деца да се намразят и да бъдат въвлечени в изтощителни войни. Той им разделя всички още непознати страни в света, и то не на "сфери на влияние", а ясно и недвусмислено подарява всички народи, земи, острови и морета по силата на своя авторитет като наместник на Христа на земята. Просто взема земното кълбо и го разрязва като ябълка, но не с нож, а със своята була от 4 май 1493 година. Линията на разреза минава на сто левги западно от островите Зелени нос. Новооткритите земи, които се окажат на запад от тази линия, ще принадлежат на милото му чедо Испания, които пък се окажат на изток от нея - на любимата Португалия. След една година (по молба на Португалия) граничната линия се премества с още двеста и седемдесет левги на запад (благодарение на което Португалия по-късно ще получи все още неоткритата Бразилия. С договора от 7 юни 1494 г. непознатият свят е вече разделен. Остава да бъде опознат: 1486 година - Диас, първият европеец, се осмелява да стигне до нос Добра Надежда, 1492 година - Колумб достига американските острови. 1497 година - Себастиян Кабот открива Лабрадор и с това - американския материк. Един нов континент се включва в съзнанието на бялата раса. Васко да Гама вдига платната от Занзибар и се насочва към Калкута, за да открие морския път към Индия. В 1500 година Кабрал открива Бразилия. И най-сетне: от 1519 до 1522 година Магелан предприема достопаметния, увенчаващ всички дотогавашни постижения подвиг - първото околосветско пътуване.Само с 500 души и няколко топа Кортес успява да покори държавата на ацтеките. Помага му разпространеното вярване, че ще дойде техният бог със свитата си и ще ги научи как да живеят. Външният вид на испанците и особената им вяра съответстват на поверието и те биват приети за богове. В 1531 г. Франциск Пизаро слага край на царството на инките - още една древна култура. В същото време португалците завладяват Бразилия, а англичаните откриват бреговете на Северна Америка. Откриването на Новия свят става в разгара на инквизиторския терор в Испания. Това обещава, а и донася баснословни богатства на испанската корона. Тогавашните богослови твърдят, че Всевишният подарил Новия свят на католическите крале като награда за техния неуморен труд при преследване на еретиците. На току-що завоюваната Западна Индия испанската корона поднася инквизицията. Тези народи трябва да приемат християнството колкото се може по-бързо. На 7 януари 1519 г. великият инквизитор на Испания Алонсо Монрике официално упълномощава първия испански архиепископ в Америка Алонсо Монсо и вицепровинциала на доминиканския орден Педро де Кордоба да изпълняват по съвместителство задълженията на "апостолически инквизитори във всички градове, селища и места на островите на Морето - океан", възлагайки им да назначават нотариуси, пристави, следователи и други чиновници, необходими за организацията на "светото дело". На новите светове наистина предстои да видят силата на една нова религия и на един нов бог! За да подобри работата на инквизицията - да може да действа в новооткритите земи, както и да противостои на Реформацията - испанският крал Филип II издава през 1569 г. декрет, даващ й неограничена власт в завоюваните територии. Навред се издигат клади. Хората, които имат по-различно отношение към новия бог или не се съгласяват изцяло с догмите на католическата църква, са ограбвани, измъчвани и изгаряни, а техните предатели - богато възнаграждавани. На някои места действията на инквизицията продължават чак до средата на ХIХ век! Така 39 стих ни представя още един аспект от дейността на "нищожния цар", насочен пак към "крепостите" на земята, но този път - към новооткритите земи.
"И в края на времето южният цар ще се сблъска с него..." (40 стих, I част)
Пак се появява южният цар! Понеже се намираме в християнската ера, понятията от Стария завет се разглеждат в техния нарицателен смисъл. При първата поява на южния цар го идентифицирахме с турците. Коя е силата, която сега се изправя срещу папството? Стихът е ориентиран във времето - той говори за края на някакъв определен период. Ясно е, че става дума за периода на господството на средновековното папство. В "Даниил" - 7:25 е казано, че този период е "време, времена и половин време" - 1260 буквални години. Като прибавим към 538 г., когато папството получава политическа власт, 1260 години, стигаме до 1798 година - годината на пленяването на папа Пий VI и издаването на забрана за избиране на нов папа. Коя сила извърши този акт? Франция! Идеите на френските мислители, предвождани от Волтер, запалват Френската революция. Нейното бойно знаме е атеизмът и въздигането на човешкия разум. Войниците на френската революция маршируват по пътищата на Западна Европа, стигат до Рим, където пленяват папа Пий VI. По такъв начин първата атеистична сила в Европа се "сблъска" с "нищожния цар". Чрез трудовете на Ленин флагът на атеизма се прехвърля в Русия и става бойно знаме на образувалата се след това комунистическа система. Историята й ни е добре позната. Южният цар (атеизмът) се впи в душите на хората, разби моралните устои, уби творческите и нравствените сили и опустоши цели народи. Но той се оказа нетрайно явление. Без вяра човекът не може да живее и за да му помогне да продължи бунта си срещу Бога, Дяволът пак трябва да му поднесе опиващото питие на фалшивото християнство - модерната разновидност на идолопоклонството.
"...и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници, и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и замине." (40 стих, II част)
Кой е северният цар? Под "северен цар" евреите са разбирали Вавилон, а той е бил символ на дръзко противопоставяне на Божия авторитет, робство и неразбория. В Новия завет Вавилон става символ на отпадналото християнство, което флиртува със "земните царе": "Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудстване. И на челото й имаше написано име: Тайна, великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята" (Откр. 17:4, Откр. 17:5). Тази изневеряваща църква ни е добре позната - папската институция. Според стиха тя ще набере сили и ще победи атеизма. Ние живеем точно сред тези събития. Наистина, първата кървяща рана на комунизма, която даде началото на неговата агония, бе нанесена от католицизма - откъсването на Полша. Комунизмът рухна. Сега очакваме католицизмът да се насочи към бившите комунистически страни. Според текста папството ще увеличи многократно влиянието си там. Орденът на йезуитите има специално разработена програма за постигането на тази цел.
Но споменаването на северната посока съдържа и друг елемент. В описанието на падането на Сатана пророк Исая ни казва, че той мислил в сърцето си "да стане подобен на Всевишния, да седне на планината на събраните богове към най-крайните страни на север". По всяка вероятност триумфът на "нищожния" цар, "или северния цар", ще бъде предизвикан и от прояви на свръхестествена сила на Сатана, прикрит под маската на Христос. Към подобна мисъл ни навежда и следващият стих.
"Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците. Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне. Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му." (41 и 42 стихове)
"Земята на славата" е Божията църква. Тя ще бъде преследвана. Защо? Поради една-единствена причина - верността. Новата световна църква (под егидата на папството) ще налага следване на определени правила, които ще нарича християнски; ще изисква поклонение на образи, най-вече на Дева Мария, и това ще бъде съпроводено от чудеса, които ще стават в местата за поклонение. Всеки, който надигне глас, че това противоречи на библейското учение, ще бъде белязан. Хората твърде лесно се настройват срещу някого. Едом, Моав и амонците са роднини на Божия народ в Стария завет, но нечислящи се към него. Това означава, че истинските Христови последователи ще имат симпатизанти, ще има хора, които духом ще са с тях, но на този етап няма да бъдат закачани. Споменаването на Египет, Либия и Етиопия, т.е. на народи, изповядващи далечна на еврейската вяра и според тогавашните представи намираща се на края на света, показва, че папството ще стане абсолютен господар както на атеизма, така и на мохамеданството и езичеството. Очевидно чудесата, които ще стават в неговите среди, съчетани с политическия авторитет, ще осъществяват това предсказание."Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление. И ще постави шатрите на палата си върху моретата, върху славния свят хълм, но при все това ще постигне края си, и не ще има кой да му помага." (44,45)
Изток е посоката, откъдето ще дойде Господ като Освободител. "Бог дойде от Теман и Светият - от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе пълна с хваление към Него." (Авакум 3:4, Авакум 3:3). "Кой издигна праведния от изток? Призова го при нозете си, предаде му народи и го постави господар над царе!" (Ис.41:2) "Известията от изток" са вестите, които Божиите верни последователи ще разнасят в това бурно време на преследвания и гонения. От север, от "планината на събраните богове" идва Съдията. "Издигнах един от север, и той е дошъл - от изгрева на слънцето един, който призовава Моето име; и ще нагази първенците като кал, както грънчарят тъпче глината" (Исая 41:25). Божият народ ще издига учението за оправдание чрез вяра и ще говори за близостта на края. Той ще бъде подкрепен от своя Бог, за да занесе последната вест на погиващия свят. Това велико дело е представено в "Откровение" като ангел, от чиято светлина цялата Земя просветва. "След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица, защото народите пиха от виното на нейното разпалено блудство и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош!" (Откр.18:1-3) Делото ще бъде подобно на онова по време на Петдесятницата. Както "ранният дъжд" (с този израз Свещеното писание обозначава мащабното действие на Светия Дух) се изля в началото на прогласяването на евангелската вест, за да помогне на посятото от Исус да поникне, така в края на благодатното време ще има "късен дъжд", т.е. още едно мощно изявление на силата на Светия Дух, за да узрее жетвата. "И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа, като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд: като късен дъжд ще напои земята." (Ос.6:3)
"И вие, чеда Сионови, радвайте се и веселете се у Господа, вашия Бог, защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди." (Йоил 2:23) "Божии служители с просветени и сияещи от ревност лица ще бързат от място на място, за да разгласяват вестта от небето. Хиляди гласове ще разпространяват предупреждението по цялата земя. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и ще следват знамения и чудеса от вярващите...Вестта ще се разпространява не толкова чрез привеждане на доказателства, колкото чрез дълбокото убеждение на Божия Дух. Доказателствата са вече изнесени. Семето е разпръснато и сега ще пониква, и ще дава плод. Разпространената книжнина ще е оказвала влиянието си; но много, чиито духове са били пленени от нея, са били спъвани да разберат напълно истината и да й бъдат послушни. А сега лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в нейната яснота и искрените Божии чеда разкъсват връзките, които са ги задържали. Семейни задължения, църковни отношения сега са безсилни да ги задържат. Истината е по-ценна от всичко друго. Независимо от действието на обявените против истината сили, едно голямо число застават на страната на Господа."
"И чух глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й." (Откр.18:4)
Това мощно дело ще предизвика оредяване в редиците на модерния Вавилон. И за да се запази, установената религиозно-политическа система ще повдигне вълна на гонение и зашеметяващи чудеса. "Страшни свръхестествени явления ще се появят на небето като знак за силата на чудотворни поличби. Бесовски духове ще отиват при царете (Откр.16:13), за да ги държат здраво в измама и да поддържат престъпването на Божия закон. Личности ще обявяват себе си за Христос и ще претендират за титлата и почитанието, които принадлежат на Него. Те ще извършат удивителни чудеса на изцеление и ще казват, че имат откровения от небето, които обаче ще противоречат на Свещеното Писание". "И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса, и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят." (2Сол.2:8-10) "Като венец на делата си в голямата драма на измама Сатана ще се представи за Христос...В различни части на земята той ще се открива на хората като едно величествено същество с ослепителен блясък. Славата, която ще го обкръжава, излиза извън всякакви представи. По въздуха се разнася ликуващ вик: "Христос е дошъл! Христос е дошъл!" Народът пада на земята, покланяйки му се, докато той повдига ръцете си и изговаря над тях едно благословение, както Христос е благославял учениците си. Гласът му е кротък и тих, но много благозвучен. С благ състрадателен тон изнася някои от вечните истини, които Исус е говорил. Проповедите му са съпроводени с изцеление на болни." Но верните на Бога хора няма да се заблудят. Онези, които издигат Библията над всички авторитети и я изучават всеки ден, ще разпознаят фалшификацията. А повърхностните християни, склонни към суеверие и емоции, християните, които никога през живота си не са си дали труда сериозно да изучат и изпитат библейската истина, ще се оставят в ръцете на сатанинските сили (Мат.24:23-28). Вавилон пак триумфира над Божия народ! Той манифестира политическа и свръхестествена сила и увлича след себе си хиляди хора. Но ще "постигне края си", защото идва ред сам Бог да проговори!"И в онова време ще се повдигне великият княз Михаил, Който се застъпва за твоите люде; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде - всеки, който се намери записан в книгата на живота." (12:1)
Великият княз Михаил е Господ Исус Христос. "Повдигането Му" означава прекратяване на ходатайствената служба, която извършва в небето за нас. Във Всемира прозвучават думите: "Който си е неправеден, да продължи да върши неправда, който си е праведен, да продължава да върши правда и светият да се осветява!" (Откр.22:11) Силата, която е задържала мощта на греха през вековете, е отстранена и сатанинският дух владее непокаяните - Всички страсти са пуснати на свобода - да вилнеят, както си искат. Хората са оставени в ръцете на собствената си грешна природа. Когато Исус каза на еврейския народ: "Остава се домът ви пуст!", нищо съществено не се почувства. Службата в храма продължава, принасят се жертви и всекидневно се призовава Божието благословение за един народ, който съвсем безцеремонно разпъна Сина Му. По същия начин и последното поколение няма видимо да разбере кога е била прекратена ходатайствената служба. Разюзданите страсти обаче не могат да не се видят, извращенията в човешката психика не могат да се прикриват дълго. Изминават години и еврейският народ стига до положението жените му да ядат собствените си деца...Каква ужасна картина! Каква трагедия! А тя е само умалено изображение на онова, което ще стане във времето на скръбта. Особеното на тези дни ще бъде и това, че Бог ще стовари седем наказателни удара, наречени "язви", върху отпадналото християнство (Откровение 16 глава), като праведните ще бъдат запазени по особен начин. Спирането на ходатайствената служба, оттеглянето на Светия Дух и изливането на язвите правят скръбта да бъде единствена по рода си."И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение." (12:2)
Стихът ни говори за някакво частично възкресение, което ще стане непосредствено преди Второто пришествие.То ще обхваща хора и от групата на праведните, и от групата на неправедните. За едните това ще стане за техен укор, а за другите - за да увеличи радостта и славата им. Кои от неправедните ще бъдат взети? "И ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха!" (Откровение 1:7). Сам Исус обеща на Своите обвинители това: "Отсега ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на силата и идващ на небесните облаци!" (Мат.26:64). За да видят сцените на идването Му в слава и величие, те ще бъдат възкресени, а после ще загинат от блясъка на Неговата слава (Откровение 6:14-17), за да бъдат събудени за втори път след хиляда години и да бъдат съдени заедно с останалите неправедни (Откровение 20 гл.).
Ще направи ли силно впечатление това неповторимо събитие? Да, но няма да предизвика покаяние, защото ходатайствената служба е прекъсната и Божият Дух Се е оттеглил. Според пророк Амос хората ще изпитват остър глад за духовна храна, "ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, за да търсят словото на Господа, но няма да го намерят" (Амос 8:11, Амос 8:12). Великият княз Михаил идва не за да промени хората и да отправя последни апели към тях; Той идва заради онези, които са Му верни.
"Разумните ще сияят със светлостта на простора, и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите, до вечни векове." (12:3)
В контраст с тежките събития пророкът вижда промяната на положението на верните. Мъртвите праведни са възкресени, живите - преобразени. Всички светят, всички са облечени със светлина на Божието присъствие. Както вътрешно, така и външно са получили отличителните белези на Неговото достойнство и правда. Сега те, пренебрегваните, хулените, считаните за еретици, обявяваните за омразна секта, мразените и насилствено убиваните, светят неподправено и никой не може да замъгли техния блясък. И той никога няма да угасне, защото сърцата им са съхранили пламъка на любовта и верността, който никоя стихия не може да угаси.
Така завършва видението за съдбата на Божия народ през вековете. То започва от персийското владичество, минава през походите на Александър Македонски, през борбите между Птоломеите и Селевкидите, през подтисничеството на Римската империя, през средновековното господство на папството, през времето на атеизма, през последното въздигане на фалшивото християнство под егидата на папската институция през края на благодатното време, през скръбта и Второто пришествие. През цялото това пътуване срещахме вярващи и невярващи хора, верни и неверни християни. Независимо дали е верен на Бога или не, човекът е поставен в един непрекъснат водовъртеж. Само че проблемите на нечестивите изглеждат някак си по-естествени и незабележими. Човечеството живее в непрекъснати битки, вражди, разправии;това е така, защото е болно от жестока болест, която пресушава духовните му сили - то е грешно. Сред мрака на греха верността към Бога е едно голямо предизвикателство. Верните няма да бъдат оставени на спокойствие. Праведният човек също живее във водовъртеж, но с послушанието си и с любовта си той се издига над злободневните проблеми. Защото вярата му не е изменчива и преходна, тя има две непоклатими опорни точки - Първото идване на Исус и Неговото Второ идване. В трите предишни пророчества се споменават и Второто пришествие (в първите две), и "посичането на Месия" (в третото). А сега тези два момента само се загатват. Защо? Не беше ли по-хубаво да се опише как Михаил ще дойде в славата Си, как ще бъде придружен от хилядите Свои ангели? Нямаше ли да бъде по-добре, ако заедно със страданията на Божия народ се покажат и страданията на Месия, които са несравними с тези на Неговите последователи? Може би заради пълнотата на разказа би било по-добре. Но библейското пророчество не е само описание на пророка, а и на Бога. То е преди всичко откровение на Неговата личност и за чувствата, които изпитва към нас. Когато Бог говори за страданията на народа Си, Той също преживява, Него също Го боли и болката е толкова силна, така пареща, че забравя Себе Си. Вярно е, че страданията на Голгота са несравними с нашите проблеми, но при вида на едно-единствено същество, протягащо ръка за помощ, Христос е готов и да умре, но да го спаси. Огромната любов към нас Го отправи към Голгота и пак тя постави в центъра на преживяванията Му не Неговата лична болка, а нашата. Същото е и с радостта. Не Неговата слава е най-важното нещо в очите Му, а нашата. Затова и пророчеството не описва Божията бляскава външност, а блясъка на спасените. "Господ Бог Твой, който е сред тебе, силният, ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост. Ще те милва в любовта си. Ще се всели за тебе с песни." (Соф.3:17) Той, Идващият Михаил, е винаги при нас с любовта Си. И точно това Негово присъствие е давало сила на верните Му люде да минат през кладите на аутодафетата. То ги е правело да излизат от всяка трудност по-чисти и по-пламенни. Когато земята се разлюлее под краката на човека, когато естествените му опори в живота рухнат и той остане сам, може би по-ясно ще разбере думите на Исус: "ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека" (Мат.28:20). Библейските истини трябва да се осмислят, преживеят и изстрадат. Тогава всъщност се отделя скъпоценното от нищожното. В своето пребиваване на Земята Божият народ винаги е бил притискан в клещите на "южния цар" и "северния цар" - в клещите на суеверието, атеизма и фалшивото християнство. И ако досега не е смазан, то е, защото Господ е всякога с него. Божият народ не загива. Нещо повече - той блести на тъмния небосвод, за да каже на потъналото в грях човечество, че краят наближава, и да му помогне с радост да посрещне Идващия.
С това приключвам темата за големите пророчески вериги в книгата Данаил
Специални благодарности на брат с ник ЧИМИ ( от "приятели на Библията") ,който се постара преди време да разработи темата .
Ползвани източници :
"Данаил" -пастор Цанко Митев
http://strajica.sdabg.net/page.php?st=download&id=35
"Данаил и човешката цивилизация "-пастор Агоп Тахмисян
материали от сайта на Ники Димов
http://nikidimov.com/daniel/
Португалия и Испания са любимите деца на средновековното папство, защото са единствените народи, чиито крале никога не са се противопоставяли на духовния му авторитет. Те са водили борби против маврите и са прогонили неверниците, с огън и меч са изкоренявали всяка ерес от земята си - никъде папската инквизиция не е намирала по-голяма готовност за съдействие. И когато в епохата на Великите географски открития (1445-1521) между тях назрява сериозен конфликт, папата не оставя своите послушни деца да се намразят и да бъдат въвлечени в изтощителни войни. Той им разделя всички още непознати страни в света, и то не на "сфери на влияние", а ясно и недвусмислено подарява всички народи, земи, острови и морета по силата на своя авторитет като наместник на Христа на земята. Просто взема земното кълбо и го разрязва като ябълка, но не с нож, а със своята була от 4 май 1493 година. Линията на разреза минава на сто левги западно от островите Зелени нос. Новооткритите земи, които се окажат на запад от тази линия, ще принадлежат на милото му чедо Испания, които пък се окажат на изток от нея - на любимата Португалия. След една година (по молба на Португалия) граничната линия се премества с още двеста и седемдесет левги на запад (благодарение на което Португалия по-късно ще получи все още неоткритата Бразилия. С договора от 7 юни 1494 г. непознатият свят е вече разделен. Остава да бъде опознат: 1486 година - Диас, първият европеец, се осмелява да стигне до нос Добра Надежда, 1492 година - Колумб достига американските острови. 1497 година - Себастиян Кабот открива Лабрадор и с това - американския материк. Един нов континент се включва в съзнанието на бялата раса. Васко да Гама вдига платната от Занзибар и се насочва към Калкута, за да открие морския път към Индия. В 1500 година Кабрал открива Бразилия. И най-сетне: от 1519 до 1522 година Магелан предприема достопаметния, увенчаващ всички дотогавашни постижения подвиг - първото околосветско пътуване.Само с 500 души и няколко топа Кортес успява да покори държавата на ацтеките. Помага му разпространеното вярване, че ще дойде техният бог със свитата си и ще ги научи как да живеят. Външният вид на испанците и особената им вяра съответстват на поверието и те биват приети за богове. В 1531 г. Франциск Пизаро слага край на царството на инките - още една древна култура. В същото време португалците завладяват Бразилия, а англичаните откриват бреговете на Северна Америка. Откриването на Новия свят става в разгара на инквизиторския терор в Испания. Това обещава, а и донася баснословни богатства на испанската корона. Тогавашните богослови твърдят, че Всевишният подарил Новия свят на католическите крале като награда за техния неуморен труд при преследване на еретиците. На току-що завоюваната Западна Индия испанската корона поднася инквизицията. Тези народи трябва да приемат християнството колкото се може по-бързо. На 7 януари 1519 г. великият инквизитор на Испания Алонсо Монрике официално упълномощава първия испански архиепископ в Америка Алонсо Монсо и вицепровинциала на доминиканския орден Педро де Кордоба да изпълняват по съвместителство задълженията на "апостолически инквизитори във всички градове, селища и места на островите на Морето - океан", възлагайки им да назначават нотариуси, пристави, следователи и други чиновници, необходими за организацията на "светото дело". На новите светове наистина предстои да видят силата на една нова религия и на един нов бог! За да подобри работата на инквизицията - да може да действа в новооткритите земи, както и да противостои на Реформацията - испанският крал Филип II издава през 1569 г. декрет, даващ й неограничена власт в завоюваните територии. Навред се издигат клади. Хората, които имат по-различно отношение към новия бог или не се съгласяват изцяло с догмите на католическата църква, са ограбвани, измъчвани и изгаряни, а техните предатели - богато възнаграждавани. На някои места действията на инквизицията продължават чак до средата на ХIХ век! Така 39 стих ни представя още един аспект от дейността на "нищожния цар", насочен пак към "крепостите" на земята, но този път - към новооткритите земи.
"И в края на времето южният цар ще се сблъска с него..." (40 стих, I част)
Пак се появява южният цар! Понеже се намираме в християнската ера, понятията от Стария завет се разглеждат в техния нарицателен смисъл. При първата поява на южния цар го идентифицирахме с турците. Коя е силата, която сега се изправя срещу папството? Стихът е ориентиран във времето - той говори за края на някакъв определен период. Ясно е, че става дума за периода на господството на средновековното папство. В "Даниил" - 7:25 е казано, че този период е "време, времена и половин време" - 1260 буквални години. Като прибавим към 538 г., когато папството получава политическа власт, 1260 години, стигаме до 1798 година - годината на пленяването на папа Пий VI и издаването на забрана за избиране на нов папа. Коя сила извърши този акт? Франция! Идеите на френските мислители, предвождани от Волтер, запалват Френската революция. Нейното бойно знаме е атеизмът и въздигането на човешкия разум. Войниците на френската революция маршируват по пътищата на Западна Европа, стигат до Рим, където пленяват папа Пий VI. По такъв начин първата атеистична сила в Европа се "сблъска" с "нищожния цар". Чрез трудовете на Ленин флагът на атеизма се прехвърля в Русия и става бойно знаме на образувалата се след това комунистическа система. Историята й ни е добре позната. Южният цар (атеизмът) се впи в душите на хората, разби моралните устои, уби творческите и нравствените сили и опустоши цели народи. Но той се оказа нетрайно явление. Без вяра човекът не може да живее и за да му помогне да продължи бунта си срещу Бога, Дяволът пак трябва да му поднесе опиващото питие на фалшивото християнство - модерната разновидност на идолопоклонството.
"...и северният цар ще дойде против него като вихрушка, с колесници и конници, и много кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и замине." (40 стих, II част)
Кой е северният цар? Под "северен цар" евреите са разбирали Вавилон, а той е бил символ на дръзко противопоставяне на Божия авторитет, робство и неразбория. В Новия завет Вавилон става символ на отпадналото християнство, което флиртува със "земните царе": "Жената бе облечена в багреница и червено, и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудстване. И на челото й имаше написано име: Тайна, великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята" (Откр. 17:4, Откр. 17:5). Тази изневеряваща църква ни е добре позната - папската институция. Според стиха тя ще набере сили и ще победи атеизма. Ние живеем точно сред тези събития. Наистина, първата кървяща рана на комунизма, която даде началото на неговата агония, бе нанесена от католицизма - откъсването на Полша. Комунизмът рухна. Сега очакваме католицизмът да се насочи към бившите комунистически страни. Според текста папството ще увеличи многократно влиянието си там. Орденът на йезуитите има специално разработена програма за постигането на тази цел.
Но споменаването на северната посока съдържа и друг елемент. В описанието на падането на Сатана пророк Исая ни казва, че той мислил в сърцето си "да стане подобен на Всевишния, да седне на планината на събраните богове към най-крайните страни на север". По всяка вероятност триумфът на "нищожния" цар, "или северния цар", ще бъде предизвикан и от прояви на свръхестествена сила на Сатана, прикрит под маската на Христос. Към подобна мисъл ни навежда и следващият стих.
"Ще влезе и в славната земя, и много страни ще се разорят; но следните ще се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният град на амонците. Ще простре ръката си върху страните; и Египетската земя няма да избегне. Защото ще завладее съкровищата на златото, на среброто и на всички скъпоценности на Египет; и либийците и етиопяните ще бъдат заставени да следват по стъпките му." (41 и 42 стихове)
"Земята на славата" е Божията църква. Тя ще бъде преследвана. Защо? Поради една-единствена причина - верността. Новата световна църква (под егидата на папството) ще налага следване на определени правила, които ще нарича християнски; ще изисква поклонение на образи, най-вече на Дева Мария, и това ще бъде съпроводено от чудеса, които ще стават в местата за поклонение. Всеки, който надигне глас, че това противоречи на библейското учение, ще бъде белязан. Хората твърде лесно се настройват срещу някого. Едом, Моав и амонците са роднини на Божия народ в Стария завет, но нечислящи се към него. Това означава, че истинските Христови последователи ще имат симпатизанти, ще има хора, които духом ще са с тях, но на този етап няма да бъдат закачани. Споменаването на Египет, Либия и Етиопия, т.е. на народи, изповядващи далечна на еврейската вяра и според тогавашните представи намираща се на края на света, показва, че папството ще стане абсолютен господар както на атеизма, така и на мохамеданството и езичеството. Очевидно чудесата, които ще стават в неговите среди, съчетани с политическия авторитет, ще осъществяват това предсказание."Но известия от изток и от север ще го смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби мнозина и да ги обрече на изтребление. И ще постави шатрите на палата си върху моретата, върху славния свят хълм, но при все това ще постигне края си, и не ще има кой да му помага." (44,45)
Изток е посоката, откъдето ще дойде Господ като Освободител. "Бог дойде от Теман и Светият - от хълма Фаран. Славата Му покри небето и земята бе пълна с хваление към Него." (Авакум 3:4, Авакум 3:3). "Кой издигна праведния от изток? Призова го при нозете си, предаде му народи и го постави господар над царе!" (Ис.41:2) "Известията от изток" са вестите, които Божиите верни последователи ще разнасят в това бурно време на преследвания и гонения. От север, от "планината на събраните богове" идва Съдията. "Издигнах един от север, и той е дошъл - от изгрева на слънцето един, който призовава Моето име; и ще нагази първенците като кал, както грънчарят тъпче глината" (Исая 41:25). Божият народ ще издига учението за оправдание чрез вяра и ще говори за близостта на края. Той ще бъде подкрепен от своя Бог, за да занесе последната вест на погиващия свят. Това велико дело е представено в "Откровение" като ангел, от чиято светлина цялата Земя просветва. "След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от неговата слава. Той извика със силен глас: Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица, защото народите пиха от виното на нейното разпалено блудство и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош!" (Откр.18:1-3) Делото ще бъде подобно на онова по време на Петдесятницата. Както "ранният дъжд" (с този израз Свещеното писание обозначава мащабното действие на Светия Дух) се изля в началото на прогласяването на евангелската вест, за да помогне на посятото от Исус да поникне, така в края на благодатното време ще има "късен дъжд", т.е. още едно мощно изявление на силата на Светия Дух, за да узрее жетвата. "И тъй, нека познаем, нека се стремим да познаем Господа, като утринна зора е появата Му, и Той ще дойде при нас като дъжд: като късен дъжд ще напои земята." (Ос.6:3)
"И вие, чеда Сионови, радвайте се и веселете се у Господа, вашия Бог, защото Той ще ви даде дъжд умерено и ще ви праща дъжд, дъжд ранен и късен, както по-преди." (Йоил 2:23) "Божии служители с просветени и сияещи от ревност лица ще бързат от място на място, за да разгласяват вестта от небето. Хиляди гласове ще разпространяват предупреждението по цялата земя. Чудеса ще се вършат, болни ще бъдат излекувани и ще следват знамения и чудеса от вярващите...Вестта ще се разпространява не толкова чрез привеждане на доказателства, колкото чрез дълбокото убеждение на Божия Дух. Доказателствата са вече изнесени. Семето е разпръснато и сега ще пониква, и ще дава плод. Разпространената книжнина ще е оказвала влиянието си; но много, чиито духове са били пленени от нея, са били спъвани да разберат напълно истината и да й бъдат послушни. А сега лъчите на светлината проникват навсякъде, истината се вижда в нейната яснота и искрените Божии чеда разкъсват връзките, които са ги задържали. Семейни задължения, църковни отношения сега са безсилни да ги задържат. Истината е по-ценна от всичко друго. Независимо от действието на обявените против истината сили, едно голямо число застават на страната на Господа."
"И чух глас от небето, който казваше: Излезте от нея, люде Мои, за да не участвате в греховете й и да не споделяте язвите й." (Откр.18:4)
Това мощно дело ще предизвика оредяване в редиците на модерния Вавилон. И за да се запази, установената религиозно-политическа система ще повдигне вълна на гонение и зашеметяващи чудеса. "Страшни свръхестествени явления ще се появят на небето като знак за силата на чудотворни поличби. Бесовски духове ще отиват при царете (Откр.16:13), за да ги държат здраво в измама и да поддържат престъпването на Божия закон. Личности ще обявяват себе си за Христос и ще претендират за титлата и почитанието, които принадлежат на Него. Те ще извършат удивителни чудеса на изцеление и ще казват, че имат откровения от небето, които обаче ще противоречат на Свещеното Писание". "И тогава ще се яви беззаконният, когото Господ Исус ще убие с дъха на устата Си и ще изтреби с явлението на пришествието Си, този, чието идване се дължи на действието на Сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса, и с всичката измама на неправдата, между онези, които погиват, защото не приеха да обичат истината, за да се спасят." (2Сол.2:8-10) "Като венец на делата си в голямата драма на измама Сатана ще се представи за Христос...В различни части на земята той ще се открива на хората като едно величествено същество с ослепителен блясък. Славата, която ще го обкръжава, излиза извън всякакви представи. По въздуха се разнася ликуващ вик: "Христос е дошъл! Христос е дошъл!" Народът пада на земята, покланяйки му се, докато той повдига ръцете си и изговаря над тях едно благословение, както Христос е благославял учениците си. Гласът му е кротък и тих, но много благозвучен. С благ състрадателен тон изнася някои от вечните истини, които Исус е говорил. Проповедите му са съпроводени с изцеление на болни." Но верните на Бога хора няма да се заблудят. Онези, които издигат Библията над всички авторитети и я изучават всеки ден, ще разпознаят фалшификацията. А повърхностните християни, склонни към суеверие и емоции, християните, които никога през живота си не са си дали труда сериозно да изучат и изпитат библейската истина, ще се оставят в ръцете на сатанинските сили (Мат.24:23-28). Вавилон пак триумфира над Божия народ! Той манифестира политическа и свръхестествена сила и увлича след себе си хиляди хора. Но ще "постигне края си", защото идва ред сам Бог да проговори!"И в онова време ще се повдигне великият княз Михаил, Който се застъпва за твоите люде; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откакто народ съществува до онова време; и в онова време ще се отърват твоите люде - всеки, който се намери записан в книгата на живота." (12:1)
Великият княз Михаил е Господ Исус Христос. "Повдигането Му" означава прекратяване на ходатайствената служба, която извършва в небето за нас. Във Всемира прозвучават думите: "Който си е неправеден, да продължи да върши неправда, който си е праведен, да продължава да върши правда и светият да се осветява!" (Откр.22:11) Силата, която е задържала мощта на греха през вековете, е отстранена и сатанинският дух владее непокаяните - Всички страсти са пуснати на свобода - да вилнеят, както си искат. Хората са оставени в ръцете на собствената си грешна природа. Когато Исус каза на еврейския народ: "Остава се домът ви пуст!", нищо съществено не се почувства. Службата в храма продължава, принасят се жертви и всекидневно се призовава Божието благословение за един народ, който съвсем безцеремонно разпъна Сина Му. По същия начин и последното поколение няма видимо да разбере кога е била прекратена ходатайствената служба. Разюзданите страсти обаче не могат да не се видят, извращенията в човешката психика не могат да се прикриват дълго. Изминават години и еврейският народ стига до положението жените му да ядат собствените си деца...Каква ужасна картина! Каква трагедия! А тя е само умалено изображение на онова, което ще стане във времето на скръбта. Особеното на тези дни ще бъде и това, че Бог ще стовари седем наказателни удара, наречени "язви", върху отпадналото християнство (Откровение 16 глава), като праведните ще бъдат запазени по особен начин. Спирането на ходатайствената служба, оттеглянето на Светия Дух и изливането на язвите правят скръбта да бъде единствена по рода си."И мнозина от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а други за срам и вечно презрение." (12:2)
Стихът ни говори за някакво частично възкресение, което ще стане непосредствено преди Второто пришествие.То ще обхваща хора и от групата на праведните, и от групата на неправедните. За едните това ще стане за техен укор, а за другите - за да увеличи радостта и славата им. Кои от неправедните ще бъдат взети? "И ще Го види всяко око, и онези, които Го прободоха!" (Откровение 1:7). Сам Исус обеща на Своите обвинители това: "Отсега ще видите Човешкия Син, седнал отдясно на силата и идващ на небесните облаци!" (Мат.26:64). За да видят сцените на идването Му в слава и величие, те ще бъдат възкресени, а после ще загинат от блясъка на Неговата слава (Откровение 6:14-17), за да бъдат събудени за втори път след хиляда години и да бъдат съдени заедно с останалите неправедни (Откровение 20 гл.).
Ще направи ли силно впечатление това неповторимо събитие? Да, но няма да предизвика покаяние, защото ходатайствената служба е прекъсната и Божият Дух Се е оттеглил. Според пророк Амос хората ще изпитват остър глад за духовна храна, "ще ходят от море до море, ще се скитат от север до изток, за да търсят словото на Господа, но няма да го намерят" (Амос 8:11, Амос 8:12). Великият княз Михаил идва не за да промени хората и да отправя последни апели към тях; Той идва заради онези, които са Му верни.
"Разумните ще сияят със светлостта на простора, и онези, които обръщат мнозина в правда - като звездите, до вечни векове." (12:3)
В контраст с тежките събития пророкът вижда промяната на положението на верните. Мъртвите праведни са възкресени, живите - преобразени. Всички светят, всички са облечени със светлина на Божието присъствие. Както вътрешно, така и външно са получили отличителните белези на Неговото достойнство и правда. Сега те, пренебрегваните, хулените, считаните за еретици, обявяваните за омразна секта, мразените и насилствено убиваните, светят неподправено и никой не може да замъгли техния блясък. И той никога няма да угасне, защото сърцата им са съхранили пламъка на любовта и верността, който никоя стихия не може да угаси.
Така завършва видението за съдбата на Божия народ през вековете. То започва от персийското владичество, минава през походите на Александър Македонски, през борбите между Птоломеите и Селевкидите, през подтисничеството на Римската империя, през средновековното господство на папството, през времето на атеизма, през последното въздигане на фалшивото християнство под егидата на папската институция през края на благодатното време, през скръбта и Второто пришествие. През цялото това пътуване срещахме вярващи и невярващи хора, верни и неверни християни. Независимо дали е верен на Бога или не, човекът е поставен в един непрекъснат водовъртеж. Само че проблемите на нечестивите изглеждат някак си по-естествени и незабележими. Човечеството живее в непрекъснати битки, вражди, разправии;това е така, защото е болно от жестока болест, която пресушава духовните му сили - то е грешно. Сред мрака на греха верността към Бога е едно голямо предизвикателство. Верните няма да бъдат оставени на спокойствие. Праведният човек също живее във водовъртеж, но с послушанието си и с любовта си той се издига над злободневните проблеми. Защото вярата му не е изменчива и преходна, тя има две непоклатими опорни точки - Първото идване на Исус и Неговото Второ идване. В трите предишни пророчества се споменават и Второто пришествие (в първите две), и "посичането на Месия" (в третото). А сега тези два момента само се загатват. Защо? Не беше ли по-хубаво да се опише как Михаил ще дойде в славата Си, как ще бъде придружен от хилядите Свои ангели? Нямаше ли да бъде по-добре, ако заедно със страданията на Божия народ се покажат и страданията на Месия, които са несравними с тези на Неговите последователи? Може би заради пълнотата на разказа би било по-добре. Но библейското пророчество не е само описание на пророка, а и на Бога. То е преди всичко откровение на Неговата личност и за чувствата, които изпитва към нас. Когато Бог говори за страданията на народа Си, Той също преживява, Него също Го боли и болката е толкова силна, така пареща, че забравя Себе Си. Вярно е, че страданията на Голгота са несравними с нашите проблеми, но при вида на едно-единствено същество, протягащо ръка за помощ, Христос е готов и да умре, но да го спаси. Огромната любов към нас Го отправи към Голгота и пак тя постави в центъра на преживяванията Му не Неговата лична болка, а нашата. Същото е и с радостта. Не Неговата слава е най-важното нещо в очите Му, а нашата. Затова и пророчеството не описва Божията бляскава външност, а блясъка на спасените. "Господ Бог Твой, който е сред тебе, силният, ще те спаси. Ще се развесели за тебе с радост. Ще те милва в любовта си. Ще се всели за тебе с песни." (Соф.3:17) Той, Идващият Михаил, е винаги при нас с любовта Си. И точно това Негово присъствие е давало сила на верните Му люде да минат през кладите на аутодафетата. То ги е правело да излизат от всяка трудност по-чисти и по-пламенни. Когато земята се разлюлее под краката на човека, когато естествените му опори в живота рухнат и той остане сам, може би по-ясно ще разбере думите на Исус: "ето, Аз Съм с вас през всичките дни до свършека" (Мат.28:20). Библейските истини трябва да се осмислят, преживеят и изстрадат. Тогава всъщност се отделя скъпоценното от нищожното. В своето пребиваване на Земята Божият народ винаги е бил притискан в клещите на "южния цар" и "северния цар" - в клещите на суеверието, атеизма и фалшивото християнство. И ако досега не е смазан, то е, защото Господ е всякога с него. Божият народ не загива. Нещо повече - той блести на тъмния небосвод, за да каже на потъналото в грях човечество, че краят наближава, и да му помогне с радост да посрещне Идващия.
С това приключвам темата за големите пророчески вериги в книгата Данаил
Специални благодарности на брат с ник ЧИМИ ( от "приятели на Библията") ,който се постара преди време да разработи темата .
Ползвани източници :
"Данаил" -пастор Цанко Митев
http://strajica.sdabg.net/page.php?st=download&id=35
"Данаил и човешката цивилизация "-пастор Агоп Тахмисян
материали от сайта на Ники Димов
http://nikidimov.com/daniel/
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
