Постинг
30.06.2016 18:17 -
Книгата на пророк Данаила продължение
Преминаваме към единадесета глава.
В тази глава е дадено последното от панорамните видения на световната история. Отново трябва да вземем под внимание хиазтичния принцип на структурата на книгата и да очакваме същите сили и събития, но погледнати от друг ъгъл и с нови подробности. Интересното и уникалното в тази глава е, че пророчествата са дадени буквално, а не под формата на символи.
Под какъв надслов ще се представят събитията този път? Отговора можем да намерим в думите на ангел Гавриил: "Сега дойдох, за да те направя да разбереш какво има да се случи на людете ти" (Дан.10:14), т.е. в центъра на събитията ще стоят проблемите на Божия народ.
В Стария завет Божият народ е еврейския народ. В своята история той се сблъсква с почти всички световни сили. През първото хилядолетие се среща последователно с главните културни представители на стария Изток: Египет, Финикия, Асирия, Вавилония, Персия. Три столетия преди християнската ера еврейският народ се сблъсква с културните сили на античния Запад - с Гърция, а малко по-късно и с Рим.
I. Под владичеството на персите
"В първата година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия. Четвъртият обаче ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство." (1 и 2 стихове)
Припомняйки на Даниил, че едно царство стои, докато Бог провежда Своя план чрез него и то откликва на апела Му, Гавриил отбелязва четири периода от владичеството на персите. Защо? Нали според историята царете след Кир са общо тринадесет? Обяснението е едно-единствено: политиката на тези царе ще засегне доста осезателно еврейския народ.
Кир е наследен от своя син Камбиз (529-523). Той успява бързо да потуши възникналите бунтове и след това да организира поход срещу силното Египетско царство. Отрядите на неговата войска преминават през Юдея. Тази крехка държава е обложена с непосилни данъци. Към това се прибавят и лошите реколти, които траят няколко години. Съседните племена се възползват от смутните времена и вероломно организират разбойнически нападения.
След смъртта на Камбиз на персийския престол се възкачва Смердис (523-521). Това е един самозванец на име Гаумата, който се представил за брата на Камбиз, Смердис. По всяка вероятност той е бил подкрепен от жреците, които са знаели, че Камбиз тайно е наредил да убият брат му, и възползвайки се от персийската традиция, която е изисквала висшите сановници да се показват пред народа в изключително редки случаи, както и от приликата му със Смердис, те обявяват самозванеца за истинския наследник. Неговото кратко управление причинява много щети на еврейския народ и е истинска разруха за Персийската империя. Юдеите са оставени на произвола на съдбата. Никой не се интересува от техните проблеми, никой не осигурява защита на това ново поселение. Това е време на сериозен изпит за Божиите чеда: дали ще направят компромис с вярата си и ще се съюзят със съседните народи, като възприемат техните религиозни обичаи, или ще останат верни на великия Йеова. Повечето от тях се огъват. Първоначалният пламък, който ги е подтикнал да напуснат богатите провинции на Вавилон, е застрашен да угасне напълно. Но, слава Богу, този период е твърде кратък.
В 521 г.пр.Хр. цар на персите става Дарий I, умен и справедлив управник, твърде благоразположен към евреите. По негово време храмът е доизграден и в 516 г.пр.Хр. приключва седемдесетгодишният период на робство, предсказан от Еремия (Ер.25:11, Ер.25:12). В същата година Вавилон е сполетян от много тежък удар. Той се е разбунтувал и е смятал, че неговите стени ще устоят на персийския натиск. Но се излъгва, превзет е отново с хитрост.
За наказание Дарий нарежда да бъдат убити около три хиляди от най-влиятелните негови граждани и да се сринат непревземаемите стени. От тази година Вавилон започва бързо да запада. При управлението на Дарий I (521-485) Персия достига своя апогей. Но това е и време, когато на историческата сцена се появяват гърците, време, когато Изтокът и Западът започват да кръстосват шпаги. Първият поход срещу древна Елада се осъществява от зетя на Дарий Мардуниджа с цел да накаже Атина за участието й във въстание в града Милет. Всичко било пресметнато доста точно, но случайни обстоятелства попречват на персите да постигнат целта си. Две години по-късно се организира втори поход (в 490 г.пр.Хр.). Решителната битка става при полето Маратон, в североизточната част на Атика. Атиняните нямат съюзници, но западното военно изкуство удържа победа. Дарий мъдро преценява, че покоряването на йонийските племена не е никак лесна работа и повече не подновява походите.
Четвъртият, споменат от пророчеството цар, е Ксеркс (485-465). Известен е с това, че замисля да покори всички гръцки племена и да наложи господството на Персия в Средиземноморието. Той организира трети поход срещу Гърция с огромна армия, съставена от 800 000 пешаци и 80 000 конници, с флота от 1 200 военни и 3 000 транспортни кораба. Гърците избират позиция в планината Ета, зад тесния Термопилски проход. Армията им се състои от 7 000 войници, а флотата - от 271 кораба. Персите жънат успех след успех. Помага им и предателство. Атиняните са принудени да изоставят града си и да предприемат решителна битка при остров Саламин в 480 г.пр.Хр. Сред персийската флотилия те изглеждат шепа хора, но успяват да спечелят битката и принуждават персите да се оттеглят. Древноизточната деспотия се оказва по-слаба от античните общества на малките гръцки полиси. Една година по-късно (в битката при Платея) на персите е нанесен съкрушителен удар. Ръководителят на армията Мардоний е убит и само малка част от неговите отряди успява да се измъкне от обръча на смъртта. От този момент изгрява нова сила с нови идеи за личността и човешката свобода - Елада. Ксеркс е известен още и с отношението си към евреите, което е подробно описано в книгата "Естир". Подведен от своя приближен Аман, той подписва заповед за избиването им, но след цяла върволица от събития, движими от Божието провидение, избиването е осуетено.
По-нататък събитията влияят благоприятно на еврейския народ. Следващите персийски царе са приятелски настроени към младата държава. Чак малко преди появата на Александър Македонски, при царуването на Артаксеркс III (361-338), нещата се влошават. Юдея е обложена с тежки, непосилни данъци. Честите въстания в Египет също изтощават нейните жизнени ресурси. Артаксеркс допуска един от приближените му евнуси, Богоас, да извършва всякакви своеволия в Палестина. Затова не е никак чудно, че еврейският народ посреща Александър Македонски като освободител от персийското иго.
II. Под Македонското владичество
(332-320 г.пр.Хр.)
"И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му; нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях." (3,4)
Този силен цар е Александър Македонски. С трите си големи битки - при Граник, Исос и Арабела - в 331 г.пр. Хр. той слага край на Персийската империя. Още преди да потегли на поход към Персия, го споходил тайнствен сън. В него видял човек, облечен в първосвещенически дрехи, който му сочел пътя към Босфора и Дарданелите. Александър, разпознавайки у видяния човек лицето на еврейския първосвещеник Ядуа, прощава на евреите неучастието им в превземането на Тир и Газа и скланя да не се поставя негово изображение в Ерусалимския храм. Дава и някои привилегии - евреите се задължават да плащат единствено поземлен данък на македонските племена, като през "съботните години" се освобождават от такъв. Същите привилегии Александър дава и на евреите във Вавилония и Египет. Изравнява по права евреите с гърците и с това поставя началото на бляскавата юдейско-гръцка цивилизация, център на която в продължение на няколко столетия ще бъде Александрия. Юдея е включена в провинцията Келесирия - Долна Сирия.
Александър Велики умира на 32 години. Неговите генерали му устройват "кърваво погребение" - за единадесет години избиват всичките му роднини, за да няма претенденти за престола по наследствена линия. В решителната битка при Исос (301 г.пр.Хр.) империята се разделя на четири части.
продължава....
В тази глава е дадено последното от панорамните видения на световната история. Отново трябва да вземем под внимание хиазтичния принцип на структурата на книгата и да очакваме същите сили и събития, но погледнати от друг ъгъл и с нови подробности. Интересното и уникалното в тази глава е, че пророчествата са дадени буквално, а не под формата на символи.
Под какъв надслов ще се представят събитията този път? Отговора можем да намерим в думите на ангел Гавриил: "Сега дойдох, за да те направя да разбереш какво има да се случи на людете ти" (Дан.10:14), т.е. в центъра на събитията ще стоят проблемите на Божия народ.
В Стария завет Божият народ е еврейския народ. В своята история той се сблъсква с почти всички световни сили. През първото хилядолетие се среща последователно с главните културни представители на стария Изток: Египет, Финикия, Асирия, Вавилония, Персия. Три столетия преди християнската ера еврейският народ се сблъсква с културните сили на античния Запад - с Гърция, а малко по-късно и с Рим.
I. Под владичеството на персите
"В първата година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още трима царе ще се издигнат в Персия. Четвъртият обаче ще бъде много по-богат от всички тях; и когато се засили чрез богатството си, ще повдигне всичко против гръцкото царство." (1 и 2 стихове)
Припомняйки на Даниил, че едно царство стои, докато Бог провежда Своя план чрез него и то откликва на апела Му, Гавриил отбелязва четири периода от владичеството на персите. Защо? Нали според историята царете след Кир са общо тринадесет? Обяснението е едно-единствено: политиката на тези царе ще засегне доста осезателно еврейския народ.
Кир е наследен от своя син Камбиз (529-523). Той успява бързо да потуши възникналите бунтове и след това да организира поход срещу силното Египетско царство. Отрядите на неговата войска преминават през Юдея. Тази крехка държава е обложена с непосилни данъци. Към това се прибавят и лошите реколти, които траят няколко години. Съседните племена се възползват от смутните времена и вероломно организират разбойнически нападения.
След смъртта на Камбиз на персийския престол се възкачва Смердис (523-521). Това е един самозванец на име Гаумата, който се представил за брата на Камбиз, Смердис. По всяка вероятност той е бил подкрепен от жреците, които са знаели, че Камбиз тайно е наредил да убият брат му, и възползвайки се от персийската традиция, която е изисквала висшите сановници да се показват пред народа в изключително редки случаи, както и от приликата му със Смердис, те обявяват самозванеца за истинския наследник. Неговото кратко управление причинява много щети на еврейския народ и е истинска разруха за Персийската империя. Юдеите са оставени на произвола на съдбата. Никой не се интересува от техните проблеми, никой не осигурява защита на това ново поселение. Това е време на сериозен изпит за Божиите чеда: дали ще направят компромис с вярата си и ще се съюзят със съседните народи, като възприемат техните религиозни обичаи, или ще останат верни на великия Йеова. Повечето от тях се огъват. Първоначалният пламък, който ги е подтикнал да напуснат богатите провинции на Вавилон, е застрашен да угасне напълно. Но, слава Богу, този период е твърде кратък.
В 521 г.пр.Хр. цар на персите става Дарий I, умен и справедлив управник, твърде благоразположен към евреите. По негово време храмът е доизграден и в 516 г.пр.Хр. приключва седемдесетгодишният период на робство, предсказан от Еремия (Ер.25:11, Ер.25:12). В същата година Вавилон е сполетян от много тежък удар. Той се е разбунтувал и е смятал, че неговите стени ще устоят на персийския натиск. Но се излъгва, превзет е отново с хитрост.
За наказание Дарий нарежда да бъдат убити около три хиляди от най-влиятелните негови граждани и да се сринат непревземаемите стени. От тази година Вавилон започва бързо да запада. При управлението на Дарий I (521-485) Персия достига своя апогей. Но това е и време, когато на историческата сцена се появяват гърците, време, когато Изтокът и Западът започват да кръстосват шпаги. Първият поход срещу древна Елада се осъществява от зетя на Дарий Мардуниджа с цел да накаже Атина за участието й във въстание в града Милет. Всичко било пресметнато доста точно, но случайни обстоятелства попречват на персите да постигнат целта си. Две години по-късно се организира втори поход (в 490 г.пр.Хр.). Решителната битка става при полето Маратон, в североизточната част на Атика. Атиняните нямат съюзници, но западното военно изкуство удържа победа. Дарий мъдро преценява, че покоряването на йонийските племена не е никак лесна работа и повече не подновява походите.
Четвъртият, споменат от пророчеството цар, е Ксеркс (485-465). Известен е с това, че замисля да покори всички гръцки племена и да наложи господството на Персия в Средиземноморието. Той организира трети поход срещу Гърция с огромна армия, съставена от 800 000 пешаци и 80 000 конници, с флота от 1 200 военни и 3 000 транспортни кораба. Гърците избират позиция в планината Ета, зад тесния Термопилски проход. Армията им се състои от 7 000 войници, а флотата - от 271 кораба. Персите жънат успех след успех. Помага им и предателство. Атиняните са принудени да изоставят града си и да предприемат решителна битка при остров Саламин в 480 г.пр.Хр. Сред персийската флотилия те изглеждат шепа хора, но успяват да спечелят битката и принуждават персите да се оттеглят. Древноизточната деспотия се оказва по-слаба от античните общества на малките гръцки полиси. Една година по-късно (в битката при Платея) на персите е нанесен съкрушителен удар. Ръководителят на армията Мардоний е убит и само малка част от неговите отряди успява да се измъкне от обръча на смъртта. От този момент изгрява нова сила с нови идеи за личността и човешката свобода - Елада. Ксеркс е известен още и с отношението си към евреите, което е подробно описано в книгата "Естир". Подведен от своя приближен Аман, той подписва заповед за избиването им, но след цяла върволица от събития, движими от Божието провидение, избиването е осуетено.
По-нататък събитията влияят благоприятно на еврейския народ. Следващите персийски царе са приятелски настроени към младата държава. Чак малко преди появата на Александър Македонски, при царуването на Артаксеркс III (361-338), нещата се влошават. Юдея е обложена с тежки, непосилни данъци. Честите въстания в Египет също изтощават нейните жизнени ресурси. Артаксеркс допуска един от приближените му евнуси, Богоас, да извършва всякакви своеволия в Палестина. Затова не е никак чудно, че еврейският народ посреща Александър Македонски като освободител от персийското иго.
II. Под Македонското владичество
(332-320 г.пр.Хр.)
"И ще се издигне един мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще действа според волята си. А щом се издигне, царството му ще се съсипе и ще се раздели към четирите небесни ветрища, но не на наследниците му; нито ще владеят над толкова, над колкото той е владял; защото царството му ще се изкорени и раздели на други освен тях." (3,4)
Този силен цар е Александър Македонски. С трите си големи битки - при Граник, Исос и Арабела - в 331 г.пр. Хр. той слага край на Персийската империя. Още преди да потегли на поход към Персия, го споходил тайнствен сън. В него видял човек, облечен в първосвещенически дрехи, който му сочел пътя към Босфора и Дарданелите. Александър, разпознавайки у видяния човек лицето на еврейския първосвещеник Ядуа, прощава на евреите неучастието им в превземането на Тир и Газа и скланя да не се поставя негово изображение в Ерусалимския храм. Дава и някои привилегии - евреите се задължават да плащат единствено поземлен данък на македонските племена, като през "съботните години" се освобождават от такъв. Същите привилегии Александър дава и на евреите във Вавилония и Египет. Изравнява по права евреите с гърците и с това поставя началото на бляскавата юдейско-гръцка цивилизация, център на която в продължение на няколко столетия ще бъде Александрия. Юдея е включена в провинцията Келесирия - Долна Сирия.
Александър Велики умира на 32 години. Неговите генерали му устройват "кърваво погребение" - за единадесет години избиват всичките му роднини, за да няма претенденти за престола по наследствена линия. В решителната битка при Исос (301 г.пр.Хр.) империята се разделя на четири части.
продължава....
Вълнообразно
Терористи от ИД свалиха руски пътнически...
Свален ли е с бомба А321? САЩ ние знаем,...
Вече е доказано, че руски граждани са ос...
Свален ли е с бомба А321? САЩ ние знаем,...
Вече е доказано, че руски граждани са ос...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1005
